It's not coming home... все още

Играчите на Англия, чиито мечти са били опостушени преди секунди, едва напускащи терена... Това определено ще остане последният спомен от Световното първенство по футбол на повечето фенове на тима след снощната загуба от Хърватия след продължения.

При все, че почитателите на този отбор са гледали десетки унизителни загуби, а сред футболните сили Англия е известна най-вече с това, че на Световно първенство често изхвърча рано-рано.

Хърватският виртуоз, който трябва да отмъсти за всички преди него

Шави. Андреа Пирло. Андрес Иниеста. Три от най-големите имена във футбола, които съдбата изпрати в съперничество за "Златната топка" срещу най-го...

Разочарованието беше голямо, въпреки че за първи път от дълго време "трите лъва" не потеглиха за голямо първенство с очаквания за нещо специално. Този отбор няма нищо общо с онзи на Бекъм, Лампард, Джерард, Скоулс, Рууни, Тери и Фърдинанд. Това е просто най-доброто, с което Англия разполага в момента.

Звездите определено липсват

Титулярният вратар е от Евертън, отляво играе 32-годишният Ашли Йънг, като в отбора са още Фабиън Делф, Дани Роуз, Ерик Дайър, Хари Магуайр, Рубен Лофтъс-Чийк. Това е просто група играчи, която очевидно се чувства комфортно заедно на терена.

Естествено, има изявен лидер, като това е голямото оръжие в предни позиции - Хари Кейн, но тактиката на треньора Гарет Саутгейт не се върти само около него. Но най-важното, което се видя в представянето на отбора, е именно липсата на голямата звезда. Все пак видяхме как приключиха отборите, разчитащи основно на "звездите си".

Факторът Саутгейт

Тук вече задължително стигаме до най-важната част от отбора, представил Острова на това Световно първенство - треньора. По-възрастните от мен ще го помнят като "не най-добрия играч". Типичен британски централен защитник.

В Русия той стана известен с това, че с щаба му разузнават всеки елемент, анализират и знаят всичко за противника. "Не сме достатъчно силни, за да си позволим да не използваме всяка грешка", обясни селекционерът след мача с Швеция (2:0).

Доказателство за това са статичните положения, донесли толкова голове за тима през това лято. От всяко едно такова изпълнение личи, че Саутгейт е комбинирал лъжливи движения с тяло, скрити включвания, заслони, непрестанно движение.

Още преди началото на Мондиала Жозе Моуриньо се пошегува: "Саутгейт ми досажда винаги, когато е на наш мач." Какво има предвид? Селекционерът гледа по два мача всеки уикенд и остава след това, за да разговаря с мениджърите - обсъжда с тях и се учи постоянно.

И явно се е научил. Именно той инициира промяната в схемата на играта на Англия - от безличното 4-3-3 при Рой Ходжсън (още боли, когато го споменавам, бел.автор) до 3-5-2. В тази система ключови са двамата халф-бекове, които спринтират по тъча и в нападение, и в защита. И да, не е случайно, че най-голямо впечатление от състава на Англия на това първенство направи именно Трипиър.

И последно, но не на последно място...

Саутгейт промени подхода на отбора - от "напълване на кошницата" той премина към това отборът му да излиза като аутсайдер, като отбор, който играе мач за мач и не гледа по-напред от следващия двубой. Точно както Лестър грабна титлата преди 2 години: "Нямаме какво да губим, играем мач за мач и показваме, че можем да бием всеки".

It's not coming home...yet

Да, така обичаната на Албиона песен ще заглъхне в следващите 4 години, но все пак си мисля, че няма да е завинаги.

Причината за това е начинът на мислене на Острова. Стратегията. Това, че Англия най-накрая разбра, че няма да стане с "най-гледаното и скъпо първенство" и "най-големите звезди". Това не важи. Не и на Световно първенство.

В последните години се говори много за мерките, които Футболната асоциация взе през 2010 г. - огромни инвестици във футбола на ниво деца и юноши, треньорски курсове и т.н. И естествено - резултатите не закъсняват. През последните 24 месеца националните гарнитури на Англия спечелиха Световно първенство до 17 и 20 години, Европейското до 19 г., а младежите отпаднаха с дузпи на полуфинала на Евро 2017 до 21 г., без да бъдат победени от нито един съперник.

Това са млади играчи, които са бъдещето на първия тим. Вие си се чудете кои, за Бога, са Пикфорд, Стоунс, Деле Али, Рашфорд, Лингард, Дайър, Алекзандър Арнолд. Е, това са футболисти, минали заедно в поне по 2 формации, преди да облекат фланелката на първия отбор.

Именно затова вярвам, че на Острова могат да бъдат по-скоро оптимистично настроени за следващите години - имат млади футболисти, които показват, че на тях може да се разчита. А до тогава - всички ще си тананикаме познатия рефрен.

Автор: Ивайло Анев

Още по темата

Please select answer!