Приказката на Дания от Евро '92 през емоционалния разказ на личната трагедия

Дания спечели симпатиите на мнозина и ще опита да завърши за втори път приказката си, но има много тежка задача на полуфиналите на Европейското първенство по футбол. "Червения динамит" ще трябва да се справи срещу един от фаворитите - Англия.

Припомняме, че през 1992 година на състезанието на Стария континент Дания изумява всички и записва един от най-впечатляващите успехи, печелейки трофея. Мнозина са чували как датчаните са "събрани от плажовете" в последния момент и други детайли. Онази приказка обаче може да бъде разказана и по още по-емоционален начин - през призмата на една лична трагедия.

Тя касае един от героите през онова незабравимо лято - Ким Вилфорт и неговата 7-годишна дъщеричка. Предаваме разказа от Александър Костов в социалната мрежа "Фейсбук", без да редактираме съдържанието.

"Помните ли как Дания стана европейски шампион на "Евро 92"? Това беше една приказка колкото болезнена, толкова и вълшебна. През 1992 година по политически причини Югославия е отстранена от турнира и на нейно място е поканена да участва Дания. По това време всички футболисти на Дания са със семействата и приятелките си по различни курорти пръснати из целия свят. От датската федерация полагат неимоверни усилия за да успеят да съберат от плажовете футболистите, като ги увещават, че след трите мача в групата, ще могат да продължат почивката си. И въпреки това някои футболисти отказват да го направят, тъй като не виждат смисъл да бъдат само статисти на това европейско. Един от тях е и Ким Вилфорт, но не защото не му се играе, а защото 7 годишната му дъщеричка умирала в онкологична болница в Копенхаген. Предложили му сам да определи условията, при които би пожелал да играе, но той отказал. Болната му дъщеря Лин, която в този момент се чувства малко по-добре и неговата съпруга, го молят да замине и да играе за националния отбор, а треньорът на Дания му обещава, че ще идва само за мачовете в съседна Швеция и веднага след това, ще се прибира при семейството си. Ким се съгласява.

Първият мач Дания завършва наравно с Англия, а във втория губи от Швеция. В почивката на полувремето на Ким предават съобщение от съпругата му, че дъщеря им се чувства много зле и той трябва веднага да се прибере вкъщи. Ким съобщава на съотборниците си, че се прибира и повече няма да се връща в отбора. Всички го разбират и го подкрепят. Третия мач с Франция той гледа от болничната стая на дъщеря си. Дания открива резултата, Франция изравнява, но в самия край на мача Елструп вкарва победния гол за Дания. Вилфорт чува как цялата болница е огласена от щастливи викове, болни и нещастни хора, на които не им остава почти никакъв живот, хора, които стенат и плачат от ужасните болки, оплешивели, отслабнали, изнемощяли и загубили блясъка в очите си, изведнъж се превърнали в щастливи хора, които се смеят и се прегръщат. Те били забравили за своите мъки поне по време на този мач, на тази победа. Вилфорд прегърнал дъщеря си и се разплакал, сърцето му се разкъсвало едновременно и от радост, и от болка.

На полуфинала Дания я очаква почти непобедимия отбор на Холандия, главният фаворит за титлата. В отбора са "летящите холандци" Ван Бастен, Рийкард, Куман, Гулит, Бергкамп, Блинд, Франк де Бур... които жадуват за титла. И тогава Вилфорд се връща в отбора на Дания, връща се заради молбите на дъщеря си, на болните, на лекарите и сестрите от болницата, връща се за да побеждава, за да направи пак щастливи поне за малко онези обречени на смърт болни хора. Мачът завършва 2:2, трябва да се изпълняват дузпи. Когато идва ред на Вилфорд, той знае, че трябва да вкара тази дузпа, заради дъщеря си, заради всички онези болни в пропитите със смърт стаи, за да ги направи щастливи, за да забравят за своето нещастие поне за малко пред телевизорите. Вкарва дузпата и Дания е на финал. След мача Ким веднага заминава отново за Копенхаген. Лин е много зле и Ким отказва да играе във финала, но цялото му семейство, всички болни и персоналът на болницата буквално го изгонват, и искат да се върне да играе, за да спечели заради тях купата на Европа. За това го моли и Лин в моментите, в които намира сили да говори.

Финалният мач прилича на финала на приказка, написана от един друг велик датчанин Ханс Кристиан Андерсен. Датчаните първи вкарват гол, но отборът на Германия упражнява страхотен натиск и е на път да изравни резултата. 11 минути преди края на мача Ким Вилфорд вкарва своя най-важен гол в кариерата си и прави мечтата на една цяла нация реалност. Дания е европейски шампион! Но той мислел за тези, които сега умирайки от болки в болницата, празнуват успеха. Разбирал, че футболът и победата са измъкнали хората от мъчителния ад и че той, и целия отбор са направили това заради тях, и заради умиращата Лин. Голът на Ким във финала се смята за един от най-важните и емоционални голове в историята на футбола. А лятната приказка на отбора на Дания влиза в "златния фонд" на футболната история.

Лин Вилфорд умира няколко дни след финала. В последните дни на живота си, седем годишното момиченце казвало, че се гордее със своя баща, Дания победила, а татко ѝ бил най-добрият. Тя мечтаела да види лятната приказка написана заради нея и заради всички като нея, и я видяла, всички били щастливи това лято.

Година след края на европейското първенство на Ким и Мина Вилфорд се родила дъщеря, нарекли я Рикке".