Печалният художник на съветския футбол


Печалният художник на съветския футбол
Снимка: spartak.com

7106 0

Една от най-ярките, но същевременно и най-тъжни истории в съветския футбол безспорно е тази на Фьодор Черенков. Един от най-обичаните футболисти на Спартак Москва се отличава със своите гениални отигравания, но по време на кариерата си се бори със страшно заболяване.

Плеймейкърът впечатлява с нестандартната си техника, високата култура на паса и визия за играта. Спортният журналист Леонид Трахтенберг си спомня, че "който е ходил на мачовете на Спартак Москва по това време сякаш отива на театрален спектакъл" - такъв огромен талант е плеймйекърът. Легендарният Еузебио описва Черенков като "непредсказуем, блестящ, истинска суперзвезда". През 1983 г. Черенков е обявен за футболист на годината в СССР и дори е номиниран за Златната топка - получава 2 точки в гласуването, колкото има и младият тогава талант на Фейенорд Рууд Гулит.

На фона на традиционно силовия съветски футбол играта му е определяна като "нестандартна шахматна игра" и когато изглежда че той ще е футболистът, който ще е безспорният номер едно в Съюза, се случва нещо, което шокира всички. Преди мача от Купата на УЕФА с Андерлехт през март 1984 г. Черенков започва да се държи странно, изпитва мания за преследване. В хотела полузащитникът обявява на висок глас, че в напитките има отрова и никой не бива да отпива. След това бяга през глава в стаята си и започва да укрива личните си вещи. Поради халюцинация халфът едва не пада от 16-тия етаж на хотела.

Според съпругата на Черенков Олга заболяването е било причинено от прекалената натовареност - през 1983 г. той почти не пропуска мач за Спартак, както и за националния отбор на СССР, а освен това играе за олимпийския състав на "червената армия". Лекарите определят реакцията му като следствие от микротравми, причинени от играта с глава. Халфът не играе два месеца, но след това болестта отново се усложнява, поради което впоследствие той не играе на нито един голям турнир за националния отбор.

На лагера преди Световното първенство в Мексико през 1986 г. внезапно изпада в паника, че има опасност за живота на семейството му, а впоследствие Валерий Лобановский решава да не включи Фьодор в окончателния състав. Получава се така, че състоянието му се влошава в четни години, докато в нечетни той продължава да твори на терена - така през 1987 г. извежда Спартак до шампионската титла и вкарва 12 гола в 27 мача. През последвалата 1988 г. обаче формата му отново спада, като той пропуска Европейското първенство. През няколко месеца халфът посещава реабилитационни курсове, но в Спартак са нетърпеливи и той никога не довършва курсовете до края - при най-малкото подобрение ръководството го връща в игра.

За сметка на това през 1989 г. състоянието му се подобрява и отново става шампион на Съюза, след което е избран за футболист на годината в СССР. Дори трансферът му във френския Ред Стар Париж обаче не помага и само след сезон магьосникът се завръща в Спартак. Той преживява тежко, че е извън състава на СССР за Световното първенство през 1990 г. След сезон 1991 не играе повече от година, тъй като разводът със съпругата му и изострената болест го отделят от футбола. Той играе в Спартак до 1993 г., а в бенефиса си срещу Парма е изпратен под овациите на препълнения "Лужники", като му е подарена чисто нова Лада.

В началото на новото хилядолетие болестта му се усилва и той на три пъти прави опит за самоубийство - и трите пъти медиците се намесват навреме. Въпреки това обаче легендата не е забравен - той продължава да ходи на мачовете на Спартак, като стюардите го пускат без билет. На едно от домакинствата обаче по-млади стюарди не го разпознават и го пращат да си купи пропуск. Когато от агитката разбират, че може би най-знаковият футболист на Спартак не е пуснат на мача, го понасят на ръце и се втурват на стадиона под песенен съпровод.

Последните години на Фьодор са изпълнени с депресия, усилване на болестта му до моменти на неадекватност ("можеше да гледа през прозореца дни наред без никаква реакция", си спомня извънбрачният му син Денис), а единственото му развлечение е демонстративните мачове за ветераните на Спартак. Плеймейкърът си отива от този свят на 4 октомври 2014 г. само на 55 години.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Из архива


Мит или истина: български вратар оставя трайна следа в Байерн Мюнхен?

След като SportLive.bg представи повече подробности около кариерите на едни от най-изявените футболисти...

Реклама

Най-четени новини


виж всички