Само в SportLive! Георги Василев – Гочето: Оптимист съм за мача с Литва, но трябваше да обявят, че в националния отбор се прави експеримент

Националният отбор на България приема Литва в евроквалификация от Група „G“. Избраниците на селекционера Младен Кръстаич ще преследват задължителна победа, за да сложат край на серията си от 7 поредни мача без успех. „Трикольорите“ се завръщат на Националния стадион „Васил Левски“ за сблъсъка с литовците. Срещата ще се проведе от 19 часа днес.

В момента „лъвовете“ и литовците заемат предпоследното и последното място в групата с по 2 точки. И двата отбора нямат шансове за класиране на Евро 2024 в Германия.

Един от най-успешните български треньори – Георги Василев – Гочето, се съгласи да даде интервю пред SportLive.bg преди битката на дъното с Литва. Генерала изрази и мнението си за процесите, които протичат при „лъвовете“.

Василев спечели шампионската титла на България с 3 различни отбора като треньор – Етър Велико Търново, Левски и ЦСКА. Той беше помощник на националния селекционер Иван Вуцов по време на Световното първенство в Мексико през 1986 година. Генерала и Димитър Пенев пък в дует бяха треньори в един мач на България - загубата с 0:1 от Румъния в световна квалификация през 1989-а година.

Ето какво сподели Василев пред медията ни:

- Здравейте, г-н Василев! Националният отбор приема един отбор, който определяме като футболно джудже - Литва. Ще успее ли България най-накрая да спечели мач в тези евроквалификации и да сложи край на серията си от 7 поредни срещи без успех?

- Нашият отбор вече изигра доста мачове в групата си от квалификациите за Европейското първенство в Германия. Засега резултатите не са никак добри.

Надеждите в началото бяха големи, но след това дойдоха всички тези неуспехи. Нямаме победа в квалификациите. Акцентът в този мач с Литва е насочен именно към дългоочаквания успех.

Още повече, че ще имаме противник, който не създава чак такива големи проблеми и респект към него. Респект винаги има и към хората, и към отборите. Уважението е задължително, но мисля, че поне в този момент отборът ни е по-качествен от този на Литва. Успехът е задължителен.

Няма да повлияе кой знае колко на класирането, но поне може да сме пред тях. Това също е добър повод за успех в срещата.

- В Каунас националите ни играха над 70 минути с човек повече, но не успяха да стигнат до пълен обрат срещу литовците. Сега трябва „лъвовете“ да доминират в София, но ще успеят ли да пробият очаквания бетон на съперника и разполагаме ли с футболисти за доминиращ футбол?

- Майтапът си е майтап и смешките са си смешки, но националният отбор трябва да излезе от това състояние и да постигне резултати, отговарящи на амбициите, вложени в тези футболисти.

В края на краищата треньорите и спортно-техническото ръководство са важни, те решават и те носят отговорност. Това поколение футболисти би трябвало да направят тази широка крачка в бъдещето, за да не останат незабелязани.

Не вярвам един успех да повлияе толкова много на поведението и настроението, но все пак успехът си е успех. Победата е задължителна. Още повече, че сега се дава възможност и за експерименти -  да играят различни футболисти. Предполагам, че тактическият обхват на отбора ни вече е ясен и в тези срещи вече трябва да се говори за нещо като стил на тима ни.

Противникът също е удобен.

- Идеята ми беше дали в състава има футболисти за по-атакуващ стил според Вас?

- Разполагаме с футболисти, които не са за подценяване. Имат качества като нападатели, има и играчи в средната линия, които също могат да вършат тази работа. Лично аз за този мач с Литва съм оптимистично настроен. Мисля, че ще успеят да го спечелят.

- Не е ли жалко или срамно, че почти всички отбори от Балканите и региона едва ли не все още имат имат шансове за класиране на Евро 2024, а България се бори да не остане на последното място в групата си?

- Кризата е сериозна. Няма какво да я прикриваме. Националният ни отбор не е това, което трябва да бъде.

Видях и колко силен мач изнесоха албанците срещу съперник като Чехия. Можем само да се радваме на успехите им и да ревнуваме техния успех. Трябва да живеем с тази мисъл и да се надяваме, че и при нас може да дойде подобно време, защото ние сме много по-напред и от Албания, и от другите наши съседни държави. Имаме достатъчно традиции и богата история във футбола, за да се примирим със състоянието в момента.

- Защо според Вас националният ни отбор не успя да запази по-дълго време едно високо ниво, каквото например направиха Хърватия и Турция след първите си големи успехи на международната сцена?

- Хърватите също ще берат ядове. Ядоха боя от Турция. Всяко нещо си има своя край. Мисля, че е дошло време да гледаме по друг начин на резултатите на националите. Все говорим, че дупката не сме я достигали. Претенциите към отбора са доста сериозни, за да се примирим с това положение и да правим такива сравнения с комшиите.

- Те обаче постигнаха успехи на Световни и Европейски първенства и запазиха тенденцията да се представят добре на големи форуми, за разлика от нас – ние дори не се класираме за участие на шампионатите.

- Така е. Има неща, които в национален аспект по отношение на футбола не са на нивото, което се иска от всички нас. Доста неща са пропуснати, много неща са позакъснели от прословутия голям период, когато България беше сериозна сила. Във футбола не може да оправиш ситуацията за един-два дни. С години не се променя. Затъваш, после още повече се объркваш и затъваш.

- Виждате ли светлина в тунела и ще се класираме ли скоро за някой голям футболен форум?

- Надеждата е в тези млади хора, които се налагат в момента. Те би трябвало да имат това самочувствие и увереност за най-различни позиции и да са умни хора, които трябва да решат, че това е една добра основа и трамплин.  Историята и традициите ни във футбола е нужно да дават самочувствие.

Освен това излизат от различни футболни школи и смятам, че са научили доста неща и трябва да запълнят тази криза, която е цъфнала при нас.

- Какво допринесе за тази криза при нас – само качеството на футболистите или още редица странични фактори? Кое е основното според Вас?

- Всеки го тълкува по различен начин. Едни обвиняват ръководството, други обвиняват школите. Трети обвиняват базите. Общата картина ще се завърши, взимайки се предвид всички тези неща. Така ще се достигне до извода.

- Какво е мнението Ви за тоталното подмладяване, което се извършва в момента?

- Това трябваше да се обяви още в началото, а може би са го обявили, за да не правим напразни илюзии, чакайки голям резултат или успех в националния ни отбор. Когато се прави такава промяна с млади хора, при това с изключително млади хора и с течение на времето да израсте и да бъде силен тим, би следвало да се обяви. Един национален отбор не може да се прави само от млади хора.

Трябваше да се обяви, че нашият отбор няма претенции за класиране и ние сега експериментираме. Да се каже, че се дава време на хората да се наложат в състава и да се прецени кой става и кой не, след което да се продължи напред.

Само че ние този урок сме го учили и друг път.

- Проблемът сякаш е, че наред с подмладяването на отбора се обяви цел за класиране на Европейското в Германия.

- Феновете и хората, които обичат футбола, го приемат за реалност и истина и след това се разочароват от резултатите. След  като в квалификациите се играе с доста различни състави и футболисти, това си е повече въпрос на експеримент в националния отбор.

- Очевидно приемате случващото се в националния отбор като експеримент. Правилно ли Ви разбирам?

- Има две-три момчета, които идват от друго място в чужбина. Нашата спортна общественост не е и длъжна да ги познава. Това все пак са чужди хора. Какво играят и къде играят също не ни е известно. Нямаме право и да го търсим този резултат.

Ситуацията е малко като решаване на ребус – кой, откъде, как е дошъл. Идват от различни клубове, но как протича подготовката им, на какво ниво са?! Това са различни неща, които са важни.

Спортно-техническият щаб сигурно ги знае по-подробно тези неща, но хората не са наясно. Когато видят един човек и се питат: „Кой е тоз?“. Той обаче е с българско гражданство и играе за представителния отбор на страната ни.

Няма нищо лошо в това. Добре е, че има хора, които работят в Европа и играят там. Значи все пак има нещо добро в цялата история. Фактът, че постоянно се променя състава говори за експеримент.

- Какво е мнението Ви за работата на селекционера Младен Кръстаич и относно полемиките за неговата смяна?

- Аз мисля, че той е независим човек. Не се влияе много от хората. Има си собствено виждане. Той вкарва тази идея и тези мисли в отбора.

Не знам доколко правилно по нашите медии и специалисти, които са близки и не толкова близки до футбола, дават различни оценки.  Твърди се, че има влияние върху него или пък няма такова, че сам решава нещата и т.н. Други казват и дали е верен пътят, който е поел.

Всички тези неща са въпрос на време, което във футбола трудно някой може да каже къде е най-вярното. Да не се стигне просто в някой момент да се разделят с него и всичко да тръгне наново.

- Все пак според Вас той трябва ли да запази поста си?

- Вече ми е дошло до гуша да слушам за постоянни промени на треньори и в нашето първенство. Скъсаха се да сменяват треньорите. Изкарват най-много 2-3 месеца и ги махат. Сякаш с треньорите  оправдаваме всичките си проблеми във футбола.

- Оптимист ли сте, че поне няма да завършим на последното място в квалификационната си група.

- Това вече аз трудно мога да Ви кажа. Надявам се. Стигнахме в момента до предпоследното място. Общо взето да имаме оптимистично настроение дали ще сме последни или с едно място по-напред.

- Не изглежда и не звучи добре, но това е реалността.

- Хич не изглежда добре, но колкото и да ги умуваме тези неща, резултатите във футбола са важни и те дават облика и лицето на един отбор. Ние засега нямаме основание да кажем, че сме постигнали нещо голямо през този период.

- Съжалявате ли, че през пребогатата си успешна треньорска кариера нямахте възможност да бъдете селекционер на националния отбор на България, но все пак бяхте помощник на Иван Вуцов на Мондиала в Мексико през 1986 година?

- Беше малко смешно, но имам и един мач като сътреньор в комбинация с Димитър Пенев срещу Румъния в последна квалификационна среща, след като бяха освободили българския треньор. Завършихме цикъла ние двамата с Пенев.

Имал съм предложения, като съм го обявявал официално, че Димитър Ларгов ми беше предложил да поема националния отбор, но аз отклоних. След това повече не съм имал шанс.

- Повече от 3 десетилетия по-късно съжалявате ли, че тогава отклонихте поканата?

- Животът си върви. Трудно човек може да се връща назад. Може би тогава не е било правилно решение. След това пък ми се даде възможност да постигна други неща във футбола. Иначе предложението дойде, когато бях треньор на Етър Велико Търново и тъкмо станахме шампиони.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Само в SL! Легенда отсече: Младен Кръстаич ще си тръгне сам!

ОЧАКВАЙТЕ И ВТОРА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ- ГОЧЕТО ЗА SPORTLIVE.BG

АВТОР: ИЛИЯН РАДКОВ