В България ги плюят, в Европа ги възхвалят - що е то?

В България ги плюят, в Европа ги възхвалят - що е то?

Навярно ви се струва лесен отговорът на тази гатанка. И да не ви е дошло на ум, то снимката вече ви е подсказала за какво иде реч - футболните съдии. Но съм убеден, че ще ви затрудня, ако трябва да оформите парадигма на този напълно реален парадокс. 

И петте български съдийски бригади са получили много добри оценки за представянето си през изминалите седмици в европейските клубни турнири, съобщава "БТА". Съдийските ни екипи получиха един мач в квалификациите на Шампионската лига и четири двубоя в турнира Лига Европа, а добрите им изяви са предпоставка за още назначения в елита на европейския футбол.

Както се казва, изпълзяха от блатото нашите съдии - блазе им. Така, де, пак ще се прибират у дома да обират плюнките на феновете, изхрачени с любов. След всеки мач. След всяка грешка. Но пък поне ще има и мигове, в които ще получават похвала за неблагодарната си работа, която в много случаи им носи повече негативи, отколкото позитиви.

Не ме разбирайте погрешно - далеч не се стремя да защитавам съдийството по родните терени. Безспорно ставаме свидетели на безпрецедентно слабо съдийство, при това в най-елитното ни първенство, гледано от стотици хиляди българи. Обидно е за всеки пред телевизионните екрани, а и за малкото останали по футболните трибуни. Но не може да се отрече, че България разполага с качествени съдии, щом чак и от Европа ни го казват.

Изминалият сезон в Първа лига бе изпълнен с редица мачове, в които имаше спорни моменти и още по-спорни отсъждания, които капка по капка пълниха и без това прелялата от гняв чаша. Съдиите се превърнаха в основна мишена на българския фен и логично те "обираха пешкира", вместо ръководството на БФС, например. Накрая изпълненият с неприязън сезон бе белязан и от... няколко полиграфа, с няколко "лъжливи" футболисти, които се оказаха замесени в корупционната картинка по българските терени.

Големият въпрос е защо нашите съдии някак не успяват да разкрият пълния си потенциал в България, а го правят на голямата сцена на Стария континент (подобно на един български елитен отбор, но с обърнат словоред). Корупция? Натиск? Заплахи? Страх? Каквато и да е причината, то тя вече е разрешена - поне според ръководните фактори в българския футбол след "историческата" среща с премиера Бойко Борисов.

Като по сценарий "вождовете" на футбола у нас се събраха, за да потушат насъбралото се обществено недоверие - така както умело се случва след всяка вълна на недоволствие и срещу управлението на държавата. В крайна сметка не можем да очакваме да ни "хакнат" държавата, пък да е невъзможно да се купуват мачове. Звучи смешно, но е тъжно. Наистина тъжно.

И какво измислиха? Ще имало таен телефон за съдиите. Не разбрах едно: за уреждане на мачове ли става въпрос или за анонимни сигнали срещу тия, дето си ги купуват, и които никой не ги знае кои са. Междувременно, в бурята от тайни телефони и обещания за честна игра и без натиск върху съдиите, собственикът на ЦСКА Гриша Ганчев си го каза най-точно: "Разбрахме се да не се купуват мачове, да не се купуват съдии, да не се пробиват отбори." Повече няма, обещавам, бих добавил аз.

Седмица по-късно, за да се затвърдят действията на управляващите срещу корупцията във футбола, се свика нова среща, но сега инициатор бе вътрешният министър Младен Маринов. Този път поканени бяха футболните съдии, а специален гост бе Йордан Лечков. Бившият управник на Сливен и звезда от САЩ'94 избухна с предложение в свой стил: "Предлагам съдиите да си скрият телефоните два дни и никой няма да ги притиска."

И последно, за да не ви отегчавам, ще ви цитирам президента на Славия Венцеслав Стефанов: "Хората си мислят за уговорки, купуване, продажби. Смятам, че в българското първенство няма уредени мачове." Прав е чичо Венци - хората до такава степен изпитват нужда да мразят, че виждат във всичко уговорки и покупко-продажби.

След като УЕФА оцени високо нашите сънародници за отличното съдийство в Европа, то организаторите на двете срещи спокойно могат да си препишат заслуги за положителната промяна. Остава единствено това да се пренесе и на българските терени. Не ми се иска да съм черноглед, но не виждам как това ще се случи скоро. Просто защото не всичко зависи от арбитрите. Други взимат решенията. Но плюнките и ругатните ще си останат само за тях - съдиите.

Автор: Стефан Йорданов