Топките на Бокондиала*

Ритнотопковщината е държавата. Не е на живот и смърт, а повече – така казал един розовобузест велик треньор преди време. Много е прав – добра ритнитоковщина, добра държава! Ей го, Германия колко пъти става световен, европейски шампион – Ангела все е на власт! Франция, и тя стана световен шампион.

Пасът лети ли лети, Абсурдистан реши повече да не тъжи, не само с 94-та да се теши. Малко карикатурно се сбраха, на подигравките да секнат ищаха! Мислиха, мислиха и измислиха – а какво, не спете, тайните сега научете:

7 юли: Боко окончателно реши – край на лоши мисли, за апартаменти, чадъри и шезлонги. Дойде време нещо друго да се промени – футболът ще бъде реформиран. Хем му е ред, хем му се пада - а и Боко има дългогодишна кариера по футболните терени (може би най-дългата), така че КОЙ, ако не ТОЙ?

7 юли, 14:30 часа: Време е за пиар – Боко на това е цар! Трябва значи да убеди всички други приказни герои – реформа да произлезе, но не баш в сила да влезе. Кой значи да помогне, ако не шефовете на ритнитопковците, славни герои? На баш футболните аги - Домуса, Захарчето и Любителя на пурите, трапезата Боко ще слага, с тях заедно да се гощава, а главният прокурор, полицейският секретар и един там заместник също ще помагат!

7 юли, 14:35 часа: Дрънна Боко една-две жици, ясно е – утре на среща са всинци! Ама рано-рано зарана, че после жегата ще ги хване! Пък да няма елементи размирни, както и прояви немирни!

7 юли, 17:20 часа: Домуса звъни на Боко.

Домуса: Ало, Бойкич? Абе аз на тая среща няма да идвам, че някак си ми е под нивото. Аз вече съм първокласен бизнесмен и не мога да се разправям с палячовци. Много поздрави на колегите с числото 8.

Боко: Ей, тарикат. Много ти порасна работата и на тебе. Забрави #кой те издигна. Този път може, ама само ако се видя по телевизията ти.

Домуса: Добре, шефе. Целувам ти ръка!

8 юли, 10 часа: Боко посреща в сградата на Министерски съвет своите уважавани гости. Ето, иде Цацата, пак си е забравил па ... онова нещо, дето го имаш, като имаш топки. Не за друго, ами главен прокурор наесен ще се избира – по-добре сега много-много да не санира. Пристига и Цайсатия, и не забравя – глава да подаде, Боко да го погали. Пристъпя и Гологлавия, топка не рита, лоши мисли в главата му рипат: „С ваклия имот на жената какво ли да правя?“

Домуса, ясно, го няма – брат му, Малкия Домус се явява. Захрчето и Любителят на пурите са накрая – клубни навици от футбола, пардон – от Рая! На срещата цъфва и Перуката – с голямо закъснение – лошо му е, махмурлукът не прави настроение!

8 юли, 10:30 часа: Боко: Айде, бе, Борка, докога ще те чакаме?

Перуката: Господин Борисов, не се чувствах добре сутринта и се наложи да отскоча до болницата.

Боко: Не ме лъжи, пак си се наливал до късно, слушайки Преслава.

Боко: Така, събрах ви, за да си поговорим за нашия общ бизнес, извинете, исках да кажа любимата ни игра - футболът. Всички знаем, че недоволството на феновете все повече се засилва и започват да усещат част от схемите, които въртим. Затова трябва да започнем да действаме по-внимателно.

Малкия Домус: Какво означава това? Нали няма да се промени нашата позиция от последните години?

Любителят на пурите: Който играе, печели. Боко, ти знаеш как да печелиш – не говориш за КОЙ, а за КОЛКО!

Боко: Малък Домус, по-леко със съдиите, да няма рев и плач.

Малкия Домус: Спокойно, господин Борисов. Брат ми вече се погрижи за това, обезличихме всички медии, благодарение на нашия шеф.

Боко: #Кой пък е вашият шеф?

Малкия Домус: Как КОЙ – ТОЙ бе, ТОЙ!

Боко: Какво хубаво време е навън. Ама за да не се излагаме, сега да видим какво ще кажем на тия, медиите – има още тук-там някоя, дето не е на Шефа.

Захарчето: Господин Борисов, моето единствено желание е да се престане с тази медийна офанзива срещу моя отбор и да играем при еднакви и честни условия.

Боко: Каква честност, бе? Това да не ти е Армия, портокалов сок е, даже не Куинс, че там тенис играят. Дайте да помислим как да помогнем на любимия ми отбор да спечели най-после първенството, че не се е случвало скоро.

Малкия Домус: Как така, защо трябва да променяме статуквото?

Любителят на пурите: Аз съм съгласен с Борисов, трябва да има реформа!

Захарчето: Защо пък точно те, не може ли ние да сме шампиони?

Боко: Тишина! Говорим за истински отбори, Захарине. Каза́л съм нещо. Феновете трябва да видят, че има някаква промяна - не може да налагаме монопол и във футбола. Абе може, ама не толкова очевадно.

Малкия Домус: Борисов, брат ми пита за скандала с детекторите и дали може да се предприемат по-активни действия от прокуратурата, че нашето телевизионно разследване не свърши работа...

Цацата: Ще направим, каквото е нужно - затова сме тук.

Боко: Кой ти е дал да говориш, бе? Слушай сега - за детекторите по-добре да не дълбаем, че ще лъснат и други работи, от които няма да сте доволни. Оставете казуса да си върви по течението...

Цайса: Шефе, аз не разбирам за какво съм на тази среща?

Гологлавия: И аз, шефе... включете ни в разговора.

Боко: Вие сте тук, за да ми правите компания. Да не съм сам, пък и да покажете на обществото, че властите си вършат работата. Вашата работа е след срещата - да позирате пред камерите, да кажете няколко хубави думи, може да не се усмихвате, че много фалшиво става. Сега тихо... той и Борката не е много наясно защо е тук. Като се замисля, трябваше и правосъдният министър да дойде - и без това обикаля по места, където не му е работата. Само се излага това момче. Съсипаха ми репутацията такива като него.

Захарчето: Ще може ли най-после да обсъдим ТВ правата - очевидно е, че има конфликт на интереси...

Малкия Домус: Ти ли ще ми говориш за конфликт на интереси? При нас всичко е прозрачно, гледай си в твоята паничка!

Боко: Вижте, всеки си е получил своя порцион и пространство, в което да действа. Не се бъркайте в работата на другия, за да е спорна дейността на всички и да си нямаме проблеми. Абе, Васе - хубаво си носиш пуричка, ама що не сложи едно по-хубаво костюмче, бе? Стилът е всичко!

Любителят на пурите: Много жега е навън...

Боко: Прав си, дай да свършваме по-бързо и да си ходим. Предвидил съм много хитър метод за борба с корупцията в съдийството. Вчера ми хрумна. Ще въведем тайни телефони, по които съдиите да съобщават за натиск върху тях.

Малкия Домус: Аз съм против!

Перуката: Това са малко крайни мерки... не е нужно, всичко си ни е наред.

Боко: Успокойте се, момчета. Чрез този телефон ще разбираме кои съдии се имат за честни и достойни и ще ги отсвирваме... да свирят във Втора лига! Освен това директно ще можем да си поръчваме мачове, като има нужда - не се притеснявайте.

Любителят на пурата: Звучи чудесно!

Цацата: Чакайте, чакайте, по-полека с това, че не мога вечно да ви прикривам. Е, мога, ама ако пак ме изберете за главен прокурор.

Боко: Стига с тия избори, бе. Преди тва има други, местни избори. Там да имаме успех, пък после ще те мислим тебе. Цайс, СРС-тата ще са при теб. Ако някой звънка, първата ти задача е да се свържеш с мен. Ясен ли съм?

Цайса: Както винаги, шефе.

Боко: Ами това е общо взето, ако нямате повече въпроси, можем да си ходим. Бъдете усмихнати пред камерите, но не прекалено, за да покажем, че сме вършили важни дела. Успех на всички и ще се виждаме пак.

Любителят на пурите: Аз ще си ходя през друг вход, хич не обичам да ме снимат и да говоря.

Боко: Че защо не, ама да ми финансираш футболната любов. Неслучайно си там.

12:30 часа: Край на разговора.

Така приказката свършва - остават само легендите, така ли е било или не, КОЙ да ти каже?! Всички присъстващи излезли пред насъбралите се журналисти и изпълнили заръките на своя водач - дали обширни обяснения и обещания за феърплей, без натиск върху съдиите, без купуване на мачове и справедлива ритнитопкоска битка - без удари по топките!

Казаха и за иновацията - специален телефон в полицията. Е, Захарчето почти оплеска нещата, като намекна с изказването, че преди са се купували мачове, но повече няма. Но и това ще мине и замине в историята, без да му бъде обърнато внимание. Както се случва все по-често в Абсурдистан, Страната на абсурдите, в която наглостта и безочието властват, а спортът отдавна си е отишъл, воглаве с цялата държава. И изглежда, че скоро няма да се върнат.

* Всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и няма нищо общо с действителността. Ако си мислите друго, проблемът е изцяло ваш!

Автори: Стефан Йорданов и Ивайло Ачев