Пътят към съвършенството: Как Лионел Меси трансформира играта си

Кариерата на Лионел Меси впечатлява не само с купищата спечелени отличия и магическите изяви на терена, но и с това как аржентинецът успява да се приспособява и адаптира към различни позиции на терена. Като тръгнем от неговия дебют под ръководството на Франк Рийкард на 16 ноември 2003 г. срещу Порто на Жозе Моуриньо, и стигнем до този сезон с Кике Сетиен: Меси винаги е изпълнявал различни роли на терена според желанията на всеки треньор.

Неговите голове и асистенции през сезоните варират според това на коя позиция се е подвизавал най-често в рамките на кампанията. През сезон 2019/20 Лео вкара 25 гола в 33 мача, което е впечатляващ резултат, но не и за носителя на шест "Златни топки", за който това бе най-слабият му сезон откъм голове от десетилетие насам. За последно Меси вкара по-малко голове в Примера през сезон 2008/09 в първия сезон на Пеп Гуардиола, когато отбеляза 23 попадения в 31 срещи.

Но има и сезони като 2011/12, например, когато Меси вкара извънземните 50 гола в 37 двубоя. Или пък през следващата кампания - 46 попадения в рамките на само 32 мача. Това, което се набива на очи през този сезон, е високият брой асистенции на сметката на Меси - цели 21. На 33-годишна възраст аржентинецът записа най-добрия си сезон по отношение на асистенциите, като в миналото най-върховите му постижения са 19 през сезон 2010/11 и 17 през следващата кампания - двата сезона, за които може да се приеме, че футболистът на Барселона достигна пика в своята кариера.

Началото в Барса

Тези числа единствено показват, че в зависимост от позицията, на която играе, Меси е трябвало да се превърне в голмайстор или асистент на своите съотборници. Меси започва кариерата си като крило на десния фланг, откъдето използва силния си ляв крак да навлиза към средата на терена, предизвиквайки хаос в противниковата отбрана в последната третина от игрището. Именно така се раждат някои от най-великите голове на аржентинеца.

Скоростта и дрибълът на Меси го превърнаха в едно от най-опасните крила в света, но в един момент Пеп Гуардиола разбра, че "Геният от Росарио" може да нанесе повече щети на съперника от централна позиция. По онова време аржентинецът вече бе голмайстор, но в никакъв случай не бяха онези невероятни числа, на които всички станахме свидетели години по-късно.

Прочутото 2:6 срещу Реал на "Бернабеу"

Това навярно е мачът, който преобърна историята на Барселона и позицията на Меси под ръководството на Гуардиола. В този двубой аржентинецът заигра като "фалшива деветка" - между Ласана Диара и Фернандо Гаго и защитата на "белия балет". От тази си позиция и с подкрепата на Шави, Иниеста и Яя Туре в задни позиции, Меси и компания матираха своя съперник.

След този мач историята на футбола бе буквално пренаписана, като "фалшивите деветки" навлязоха широко в употреба, а Гуардиола продължи да налага Меси на тази позиция, което пък  допълнително усъвършенства качествата на аржентинеца, превръщайки го в завършен играч и незаменим голмайстор. Тази промяна донесе на Меси три "Златни топки" (2009/10, 2011/12 и 2012/13).

Меси под ръководството на Луис Енрике

След разочароващия сезон 2013/14 при Тата Мартино позицията на Меси като "фалшива деветка" бе поставена под въпросителна. Привличането на Луис Суарес накара мениджърът Луис Енрике да сложи звездата на Барса в хибридна позиция между крило и роля като "десетка". С този ход "пъзелът" бе подреден и придобил популярност под абревиатурата МSN - Меси, Суарес и Неймар - тризъбецът, който отново превърна каталунците в доминант на Стария континент.

Головите резултати на Меси продължиха да бъдат впечатляващи, но въпреки това той бе задминат от Кристиано Роналдо в първия сезон, а след това и от Суарес. Оттогава насам Меси печели "Пичичи" всеки сезон. Промяната в позицията на Меси даде повече възможности за изява на Суарес и Неймар, но аржентинецът продължи да вкарва по простата причина, че да бележи голове е заложено в неговото ДНК.

Раздялата с Шави и Иниеста

С напускането на двамата полузащитници се изпариха и два много ключови компонента от играта на "блаугранас". Клубът започна да им търси заместници - Артур, Коутиньо, Паулиньо, Ракитич, Видал, но това бе невъзможна задача. Ернесто Валверде бе начело на отбора по това време и най-правилното решение бе да даде пълната свобода на Меси да прави каквото си пожелае на терена.

Липсата на креативност в състава на "лос кулес" прозираше все повече, което накара Меси да се върне отново в халфовата линия. В дългосрочен план това се оказа пагубно за Барселона, защото в момента каталунците разчитат на Меси както да създава положения, така и да бележи голове. Барса се пусна по течението, печелейки няколко трофея, но проблемите в отбора си проличаха в Шампионска лига, където тимът се увенча с неуспехи. Каталунците все още търсят "новите Шави и Иниеста", а едновременно с това Меси се опитва да бъде Меси, Шави и Иниеста в едно.

В наши дни Меси все изпълнява тази роля и е по-скоро полузащитник, отколкото нападател. През този сезон Меси продължи да вкарва, но му се наложи да се връща все по-назад и сам да организира играта на отбора - дори повече, отколкото в предишни години. Ролята на терена превърна Меси в полузащитник, който асистира, но и който си остана натурален голмайстор.

Силните изяви на Лео Меси бяха потвърдени и от статистиката за сезона в Ла Лига, където аржентинецът е първенец по цели 10 показателя (подробности четете тук).

*По текста работи Стефан Йорданов и е написан по материал на Marca, заглавието е на SportLive