Историята зад една изстрадала усмивка, която никога не ще угасне


Историята зад една изстрадала усмивка, която никога не ще угасне

3331 0

С огромни палми, поклащащи се над тюркоазената вода, хотели, издигащи се в небесата и разкошни ресторанти на брега на морето, продаващи омари и скъпи ликьори не е особено трудно да се досетите защо Масейо, столицата на щата Алагоас, е известна като "Карибите на Бразилия". И все пак, както повечето североизточни градове в страната, това описание е повърхностното лице на един мегаполис, основно разчитащ на туризма. Ако вникнем в дълбините на града ще видим едно място, което често се асоциира с престъпния свят.

Именно тук, между напластените боклуци, мътните водни канали и мрачните жилища, тръгва пътят на едно младо и плахо момче с неугасваща усмивка - от улиците на Алагоас до митичния "Анфийлд". На 2 октомври 1991 година в бедния квартал Трапиче де Бара се ражда Роберто Фирмино Барбоса де Оливейра. В неговия скромен дом трудно може да се избегне какофонията, идваща от близко разположения 20-хиляден "Естадио Рей Пеле". Нищо чудно, че футболът никога не се е отдалечавал от ума му. Този дом наскоро бе ремонтиран и превърнат в магазин за хотдози, но вратата на къщата на семейство Фирмино остава и до днес. Острите метални шипове на нея все още са там, за да пазят от крадци. А преди почти 30 години са служили и с друга цел - да окротят хъса и решителността на младото момче зад вратата.

МЕЖДУ ФУТБОЛА, БЕДНОСТТА И ПРЕСТЪПНОСТТА

"Тук винаги е царяла престъпност и майката на Роберто се отнасяше много предпазливо към него", споделя Бруно Барбоса дос Сантош, приятел от детството на Фирмино. "Той беше луд по футбола, но му беше трудно да напуска дома си, за да играе, затова често прескачаше оградата и идваше да рита с нас на улицата. Веднъж падна тежко на земята и коляното му трябваше да бъде зашито. И до днес все още му стои белегът." Други приятели от младите години на Роберто си спомнят как са хвърляли камъни по къщата му, за да го изкушат да излезе да играе футбол навън. "Майката на Роберто се тревожеше, че заради квартала нейният син може да стане бандит, но той никога не си е помислял подобни неща", споделя друг стар приятел - Дедеу, който и до днес живее в Трапиче. 

"Роберто беше тихо и плахо момче: просто се усмихваше, но беше луд по футбола. Дори когато нямаше топка в себе си, жонглираше с портокал. Мечтата му беше да бъде професионалист, но където живеем е много трудно да постигнеш това. Затова съм толкова щастлив за него. Той заслужава всички тези успехи." Когото и да попитате от хората, които познават Фирмино или неговите родители - Мариана Сисера и Хосе Кордейро, всички ще кажат едно и също за тях. Една португалска дума излиза на повърхността - "humilde". Смирен. Всеотдайно семейство, спечелило бягството от беднотията

Хосе беше продавач на улицата - продаваше бутилирана вода от хладилна чанта пред музикални концерти и футболни стадиони. Това са били единствените доходи на семейството, а Роберто помагал като събирал плащанията и връщал ресто. Но докато бащата се борил да изхранва семейството, синът бил устремен към по-голяма цел. "Той винаги е бил добро дете, мислещ за останалите", казва Бруно, който поддържа контакти със звездата на Ливърпул и до днес. "Дори сега той помага на баба ми: купи ѝ инвалидна количка, след като получи инсулт. Мечтата му беше да изведе майка си, баща си и сестра си оттук."

ПО СТЪПКИТЕ НА РОНАЛДИНЬО И РОНАЛДО

Завийте надясно от къщата на Фирмино от неговото детство и ще стигнете до малко футболно игрище, разграфено с мръсотия и изхвърлени отпадъци. Това е мястото, където Фирмино е усъвършенствал уменията си, практикувал е стъпките си и е подобрил близкия контрол над топката. "Той гледаше Роналдиньо и Роналдо по телевизията и искаше да е като тях", споделя Дедеу. "Роберто говореше за уменията на Роналдиньо, но, човече, той също ги владееше. Роберто винаги е бил по-добър от останалите. Беше брилянтен. Понякога дриблираше толкова успешно, че падахме на задниците си."

Малкото игрище се намира пред входа на "Escola Estadual Professor Tarcisio de Jesus" - училището, което Фирмино посещава от 7-годишна възраст. Надпис над вратата на класния преподавател на Фирмино гласи: "Започнете с това, което е необходимо. След това направете каквото е възможно. И изведнъж вече правите невъзможното." Ари Сантяго, бивш служител в училището, се усмихва, докато го чете. Негова е заслугата за стартирането на училищен футболен отбор и въпреки че винаги е призовавал своите ученици да си поставят големи мечти, никога не е предполагал, че един от неговите ученици ще играе за националния отбор на Бразилия.

"Едно от нещата, които ме накараха да създам отбора, беше това, че когато се завърнах от едногодишна ваканция, научих, че трима ученици са били убити", споделя Сантяго. "По онова време имаше размирици и тези смъртни случаи ме нараниха силно. Помислих си: "Е, ще трябва да покажем на тези хлапета, че има и друго освен престъпния свят, защото в противен случай те ще станат част от него."

УСМИВКАТА

Училищният отбор не само довежда до по-добро поведение сред малчуганите, но и дава основание на Сантяго да разговаря с 14-годишния талант, определян за най-добрия футболист в училището. По това време Роберто вече има споразумение с Clube de Regatas Brasil (CRB), което го ограничава да играе за училището, но му е позволено да се включва в приятелски мачове. "Беше много тихо, спокойно момче, но винаги настояваше да получи топката. Спомням си, че топките бяха на разположение на децата само в определено време, но Роберто винаги идваше, усмихваше се и с ръце показваше, че иска топката. Понякога я давах, понякога не. Беше трудно да кажа "не" на тази усмивка."

Когато училищният отбор се пада да играе срещу CRB на 1/4-финали на местен турнир, Фирмино нахално посъветвал учителя си да "донесе торба" за всички голове, които ще вкара срещу него. Роберто спазва своето обещание, като допринася с голове за победа с резултат 8:0. "На следващия ден бях в офиса си, когато Роберто пристигна. Премина покрай мен усмихвайки се, но не каза нищо. След това се върна и се усмихна още по-широко и отново си тръгна. Това беше неговият начин да изрази себе си - чрез усмивката си."

По-рано през същата година, когато Фирмино бе на проби в CRB, неговата майка го придружава, заинтригувана от убеждението на съседите, че футболните умения на сина ѝ могат да бъдат еднопосочен билет отвъд Трапиче. Младежкият треньор на клуба Гилерме Фариас се нуждае от само няколко минути, за да прецени дали да предложи договор на момчето с износените обувки. "Това, което на мига грабна вниманието ми, бе качеството в неговата игра", споделя Фариас. "Роберто беше тих, но начинът, по който докосваше топката, бе изключителен. Заведох го на терена и след три разигравания го спрях и му казах: "Приготви си документите, идваш да играеш за нас."

БЕЗ ПАРИ В ДЖОБА, НО С ФУТБОЛ В СЪРЦЕТО 

Парите са кът, но с помощта на Фариас и клубния зъболекар Марселус Портела, Фирмино обикаля североизтока в продължение на две години, играейки в юношески първенства като дълбоко дефанзивен полузащитник - често в един отбор с бъдещия нападател на Реал Сосиедад Вилиан Жозе. В един етап от живота си Фирмино тръгва на 120-часово пътуване с автобус до Сао Пауло за национален турнир. След подобно пътуване краката и стъпалата му отичат, но ентусиазмът му никога не стихва. "Обучавал съм много талантливи момчета", заявява Фариас. "Но никое, което да е показало същата отдаденост като Роберто."

Марселус Портела, който впоследствие става съветник и агент на Фирмино, добавя: "Роберто винаги е бил позитивен и отдаден. Никога не съм виждал друг футболист като него. Често казвах: "Един ден ще видите това момче с националната фланелка." Всички казваха, че съм луд и ето ни днес. Затворих устите на много хора." Малко след 16-годишния си рожден ден, Фирмино си осигурява проби в Сао Пауло, а също така и във Фигейренсе. До тях се стига след DVD запис, който показва способностите на младия бразилец.

ПАДЕНИЯ И ВЪЗХОДИ

В продължение на две седмици в Сао Пауло, Фирмино почти не помирисва топката, а оферта за него така и не пристига. Роберто напуска разочарован, но и все още обнадежден, пътувайки към втория си шанс в щата Санта Катарина. Този път, въпреки несигурността на треньорите на Фигейренсе заради неговата притеснителна мълчаливост, Фирмино оставя краката си да говорят вместо него. 

"Роберто пристигна за проби в средата на 2008-а", спомня си Хемерсон Мария, който по онова време е треньор на юношите под 17 години. "Обикновено пробите продължават максимум месец, но в зависимост от играча могат да бъдат две седмици, 10 дена и т.н. Пробите на Роберто продължиха само 30 минути - той беше невероятен. Не допусна и едно лошо отиграване, показа страхотна техника и на всичкото отгоре отбеляза два гола със задна ножица. След това всички говореха за него и беше ясно, че имаме много специален футболист в ръцете ни."

ПЛАХИЯТ И МЪЛЧАЛИВ РОБЕРТО

Мария веднага променя позицията на Фирмино на терена, като го мести по-близо до атаката. Изпитващ носталгия към дома, но и адски мотивиран да се възползва от дадената възможност, младият талант продължава да поддържа връзка с приятелите си в Масейо, но заявява, че би се върнал там едва когато постигне целите си. Неговата плахост обаче продължаваше да е проблем. Треньорът му го нарича "Алберто" в продължение на две седмици без дори да бъде поправен.

"Малко след като доведох Роберто във Фигейренсе, получих обаждане от клуба, в което ме питаха дали той е ням, защото е изключително тих. Веднага му се обадих и му казах: "Роберто, трябва да говориш, да искаш топката, да говориш с отбора." Той не ми каза нищо, просто се засмя", споделя Лусиано Лопес, който изиграва ключова роля за първия професионален договор на Фирмино, а впоследствие стават и много близки приятели.

ДЕПОРТИРАН ОТ ИСПАНИЯ, НЕЖЕЛАН ВЪВ ФРАНЦИЯ

Докато гласът на Фирмино почти не се чува, то шумът около неговите изяви нараства. През 2009-а, преди дори да е изиграл първия си мач за Фигейренсе, бразилецът е поканен на проби в Марсилия. Полетът към южната част на Франция е с прекачване в Испания, след което всичко се обърква. Фирмино е задържан от властите в Мадрид за това, че се опитва да влезе в страната без задължителната документация, макар крайната му дестинация да е Франция. Бразилецът е депортиран, а усмихнатото му лице е обляно в сълзи.

Връщайки се обратно в Бразилия, Фирмино е посрещнат от треньора си Хемерсон Мария, който успокоява 17-годишния младеж с това, че бразилската легенда Кафу също е преминал през подобно разочарование в началото на своята кариера, преди да изведе Бразилия с капитанската лента към световната титла. Месец по-късно Роберто отново заминава за Марсилия, този път с директен полет, но в крайна сметка френският клуб отказва да плати откупващата му клауза в размер на 1 млн. евро. "Като имаме предвид какво е постигнал оттогава, това може да се смята като грешка от наша страна", признава през 2018 г. Жан-Филип Дюран, бивш наставник на Олимпик Марсилия.

ИНТЕРЕСЪТ ОТ АРСЕНАЛ, ЮНАЙТЕД И СИТИ 

Три седмици след като става пълнолетен, Фирмино дебютира с черно-белите екипи на Фигейренсе с номер 16 на гърба. 13 седмици по-късно младият бразилец е избран за най-обещаващ играч, след като помага на отбора си да спечели промоция за елита на бразилския футбол. В края на декември 2010 г., въпреки че е привлякъл интереса на скаути от Арсенал и ПСВ Айндховен, той преминава в немския Хофенхайм срещу 4 млн. евро.

Рязката промяна от слънчевото време в Санта Катарина към снега в югозападната част на Германия е предизвикателство за бразилеца, но неговата отдаденост успява да надделее над трудностите. След няколко години климатизация, Фирмино е награден в Бундеслигата за футболиста с най-голям прогрес. През 2015-а, когато Ливърпул се пребори за подписа на Роберто в конкуренцията на Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед срещу сума, наброяваща близо 30 млн. паунда, футболистът вече бе утвърден национал на страната си. "Неговото напускане от една страна ни остави с усмивка на лице, но и от друга ни накара да се натъжим", споделя директорът на Хофе Александър Росен през 2018-а.

РОБЕРТО И НЕГОВАТА УСМИВКА ДНЕС

От този момент нататък кривата за Роберто върви само нагоре. През последните 12 месеца той спечели Шампионска лига, Копа Америка и е напът да вдигне трофея във Висшата лига. През август той се превърна в първия бразилец, вкарал 50 гола в елита на Англия, а през декември вкара единственото попадение във вратата на Фламенго, за да превърне отбора си в световен клубен шампион.

И все пак момчето, което се е възползвало от щедростта на хората около него, никога не забравя откъде е тръгнал. През юли 2018-а, след като стана едва третия мъж от Алагоас, който играе на световно първенство, Роберто се завърна в старото си училище в Трапиче, като взе със себе си достатъчно храна за семействата в квартала и играчки за техните деца. Независимо дали ще дари 60 хил. паунда за медицинските разходи на семейства в болница в Санта Катарина, или ще закупи питие на 200 непознати в любим ресторант в Масейо, Фирмино остава в сърцата на местните хора с неговата безкрайна доброта.

Въпреки всичко това остава усещането, че Фирмино не е докрай оценен в родината си. Вероятно, смятат негови приятели и бивши треньори, причината е в това, че той никога не е играл за някой от местните грандове в Сао Пауло или Рио де Женейро. Дори в музея на спорта на "Естадио Рей Пеле" няма да видите отличителен трофей, който да отдаде заслуженото на звездата на Ливърпул, родена буквално на метри от стадиона.

Подобни настроения обаче липсват по улиците на Масейо. Тук, сред огромните палми и високите хотели, или в задръстените от отпадъци квартали, Фирмино остава техният скромен, невъзпят герой. Серхио Араухо, техник по професия, го описва най-добре: "Роберто е най-добрият бразилски футболист в света към този момент. Той никога не би го казал, но аз ще го сторя: Неймар дори не може да стъпи в обувките му."


*По текста работи Стефан Йорданов и е изготвен върху статия на BBC с незначителни промени. 

-----------------------------------------------------

Други любопитни истории за живота на футболисти, които може да прочетете в SportLive: 

Бягство от дома в преследване на мечтите: Разтърсващата история на Садио Мане

Отхвърлен и без пукната пара, а сега сред звездите на английския футбол

От прага на смъртта до върховете на английския футбол

Остаряващият голмайстор, който така и не облече националната фланелка

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Други


AS: Джорджина изложи Роналдо на риск, за да пазарува дрехи

Половинката на Кристиано Роналдо Джорджина Родригес си навлече критики в социалните мрежи, след като застраши...

Реклама
Реклама