За Моуриньо красотата на футбола е в победата

"Антифутбол". Феновете на "Челси" с положителност познават по-добре от другите този термин. За пръв път го чуха по адрес на любимия си отбор преди 3г.: два полуфинала срещу "Барселона", финал с "Байерн", "двуетажният автобус" в наказателното поле и т.н. Със завръщането на Жозе Моуриньо на английска земя хейтърите отново извадиха от лексикона позабравените понятия. Но не веднага, а от мига, в който лондонският тим започна да рисува философията на португалеца. Всички помнят първото пришествие и предпочитания резултат 1:0. По това време с чиста съвест може да се каже, че се оперираше със знания, като самата дума "антифутбол" не се чуваше отчетливо.

Ако се обърнем към справочника за футболни термини във връзка с тълкуването на понятието "антифутбол", с удивление можем да открием, че то се трактува не така, както е свикнала футболната общност. "Умишлено остра, нечестна игра, водеща до травми и контузии. Нейната същност са грубите сблъсъци, маскираните като "борба" балтии, възпрепятстване изпълнението на наказателни и ъглови удари, разкарване на топката за време, грубости към противника и съдията." Терминът "антифутбол" се появява в края на 50-те години на ХХ век в Европа във връзка с мащабното разпространение на професионалния футбол. Комерсиалните съображения изтласкват идеята за спортменско и благородно съперничество на втори план. Футболистите започват да се стремят към целта с всякакви средства, приемайки и нечестиви методи, т.е. да внасят в играта онова, което се нарича антифутбол.

Мнението, че отборите на Моуриньо по принцип играят гаден, скучен футбол, може да предизвика единствено недоумение. Мястото, което заема сега "Челси", е резултат най-вече на превъзходния старт, продължил до януари. В течение на този период отборът демонстрира изключително естетичен, привлекателен футбол, който беше приятен за гледане. Но няма клуб, който може да се радва на чудесна, блестяща игра цял сезон. Наближава краят на шампионата и е време да се запретнат ръкавите, да се оценят рисковете и да се пресметне необходимият минимум. Своите добре разбират това. В такъв случай не става ясно защо "сините" трябва да различат другите.

Зрелищният футбол винаги ще се разглежда като някакъв идеал. Самата реалност едва ли някога ще съвпадне с очакванията. Футболните фенове стават все по-обсебени от митичната гонка на непостижимото. Всеки треньор си има собствена "философия", има право на нея и е свободен да действа, както смята за добре. Някой твърди, че "правилният път" е във високия процент на владеене на топката. Въобще най-красивата игра е преситена от консултанти по въпросите на управлението, лозунгите и жаргона, маскиращи отсъствието на дълбоки познания.

Основната философия на Жозе Моуриньо е победата. Португалецът, осмелил се стратегически да размести играчите по такъв начин, че да печели нужните точки, седи на противоположния полюс от всички тези съвремнни псевдонаучни фантасти. Победата е всичко. Как трябва да бъде спечелена или как е придобита, няма никакво значение. "Челси" положи твърде много усилия, за да се демонстрира ялова зрелищност.

За щастие Моуриньо мисли другояче, а неговият отбор върви към поставената цел, без да обръща и най-малко внимание на всякакви глупости. Жозе саркастично отбелязва: "Какво е вашето желание - да се наслаждавате на играта или да празнувате накрая?" В това време, когато едни спорят по философски теми, други търсят ползата в работата на Жозе, който печели победните точки по най-простия възможен способ.

Титли печели не отборът, безкрайно контролиращ топката, а отборът, спечелил най-голям брой точки. "Челси" продължава да се развива при Моуриньо, което ясно се забелязва в плана на повишена тактическа гъвкавост в големите мачове. Жозе ще продължи да надхитрява своите опоненти, да крие в сянка своите силни страни и с контраатаки и надеждна отбрана да печели футболни мачове.

"Отбори със силна атака печелят мачове, отбори със силна защита печелят първенства", обича да повтаря вечната футболна максима Специалния.