12-ият кръг в Премиършип през погледа на Насо Русков

Малкото конче галопира, другите пръхтят след него. След поредния кръг в Премиършип нещата придобиха още по-странен и причудлив вид. Ливърпул, например, е на пет точки от Топ 4, но и само на четири от зоната на изпадащите. Някои дават това за пример, колко посредствено е станало първенството. „Виж само кой е на 2-ро място,“ подхвърли ми надменно онзи ден в нета един от новоизлюпилите се фенове на Челси, който не си дава сметка, че единствената титла на неговия клуб преди появата на разточителния руски олигарх, е била по времето на черно-бялата телевизия.

В интерес на истината, Челси демонстрираха хладен професионализъм, но и топ класа срещу Уест Бромич и набързо си осигуриха победата, макар че Коща бе в засада при първия гол. Второто полувреме просто се доиграваше. Мнозина вече сравняват ефективността на сините с тази на славния и непоносимо добър отбор на Ливърпул от първата половина на 80-те години на миналия век.

Що се отнася до Саутхямптън, те могат само да бъдат хвалени и всеки неутрален фен (с изключение на тези на Портсмут) би трябвало да се радва на впечатляващото им представяне. В понеделник те постигнаха ценно реми на терена на озверелите за точки Астън Вила. Бърмингамци играха пред полупразен стадион, като на „Вила Парк“ бе регистрирана най-ниската посещаемост от петнайсет години насам. За съжаление, през последните няколко сезона, привържениците на този иначе славен клуб често са принудени да слушат подигравателното “Your ground’s too big for you” в изпълнение на гостуващите фенове.

Преди да пристигне в майка България и да даде повод на родните Тв коментатори да реват като монголски якове на стероиди, Ливърпул отнесе солиден пердах от винаги нахъсаните на собствен терен Кристъл Палъс. „Червените бяха пометени най-вече от ентусиазма на домакините,“ установи легендата Джейми Карагър в студиото след мача. Нийл Уорнък пък каза, че Ливърпул са вкарали твърде рано, а кой знае какво си е казал Рахим Стърлинг, когато е гледал на повторение, как лесно позволи на Джо Ледли да притича необезпокояван през неговата зона, за да забие центрирането на Болазие в мрежата.

Брендън Роджърс пое цялата отговорност за загубата върху себе си, нещо което Арсен Венгер отказа да направи след поредния провал на Арсенал в мач срещу Манчестър Юнайтед. За последните петнайсет срещи между двата отбора, лондонския тим, не чак толкова отдавна спечелил титлата насред “Олд Трафърд“, има само една победа над „червените дяволи“. Имайки предвид, че към момента по ред причини това е може би най-слабият отбор на Юнайтед от доста време насам, загубата в събота вечер, макар и трагично предвидима по маниера си, все пак бе крайно разочароваща. Арсенал имаше подчертано надмощие, но еднообразният им подход и поредицата пропуски пред вратата на де Хеа (особено брутален бе този на Уилшър, който на всичкото отгоре можеше да подаде на намиращия се пред празна врата Санчес) даде кураж на гостите и при почти първата си по-смислена атака те вкараха доста нелеп гол, след като игралият фантастично Фелайни подло бутна Гибс във връхлитащия Шчезни, което пък доведе и до контузия на вратаря. Това едва ли ще го видим на селфи в туитъра на поляка. До края на мача имаше доста време, но вместо да упражнят постепено натиск върху абсурдно неопитната защита на Юнайтед, домакините както винаги се юрнаха масово напред, като индианци към дилижанса на Джон Уейн и естествено бяха хванати на контра. След гола на Рууни половината публика се изниза, все по-свирепо разделена на два лагера – предани наложници на Венгер и такива, които искат оставката му.

Останалите мачове грабнаха вниманието най-вече с противното и неспортсменско поведение на някои от футболистите, като например високия 1.90 м. Ян Вертонген, който падна като застрелян от Василий Зайцев германски войник, след леко чукване по прасеца от Гастон Рамирес, довело до червен картон за уругваеца. Последствията за Хъл Сити (представляващ града, който най-често печели класацията за най-гаден и потискащ в Англия) бяха катастрофални и лондончани обърнаха мача благодарение на двамата си най-силни играчи в момента – Ериксен и многообещаващия Хари Кейн.

На „Гудисън Парк“ също имаше кръчмарски сцени и мелета между футболистите на Евертън и Уест Хям, като особено забавен бе Джеймс Томкинс, който след като бе бутнат в гърдите от Кевин Миралас, почти припадна на земята с писъци, разбира се държейки се за лицето. Съдията видя симулацията и му показа жълт картон, но пък остана сляп при гола на Лукаку, отбелязан от чудовищна засада.

Иначе Нюкасъл продължиха приказната си серия, а Яя Туре откликна на призива от страна на Пелегрини и изведе Манчестър Сити до победа срещу Суонзи.

Считаните от всички за предварително обречени Бърнли направиха нещо, което малцина съумяват до този момент в първенството – постигнаха две поредни победи, този път с голове на младия Дани Ингс, торпилирали винаги нежния и вежлив отбор на Стоук на „Британия“, където постоянно духа чутовен вятър. По начина, по който се развива първенството до този момент, нищо чудно след още една-две победи Бърнли да се озове в в подножието на Топ 4.