Случаят "Кристиан Ериксен": За ненаучения урок и алчността в световния футбол!

През лятото на 2021 година станахме свидетели на един изключително неприятен момент, който се разигра по време на Европейското първенство по футбол. Може би именно фактът, че "сцената" бе толкова голяма и бляскава, допълнително утежни първоначалния шок след видяното.

*В този материал няма да се публикуват снимки или видео от случилото се с Кристиан Ериксен по време на мача на Дания. Няма да се коментират реакциите на телевизиите и медиите!

Целта на тази статия е да се подчертае фактът, че това не беше, не е и няма да бъде изолиран случай. Не и ако всемогъщите ФИФА, УЕФА и президентите на отборите продължават да работят в същия дух...

В последвалите месеци след ЕВРО 2020 и триумфа на Италия гледката се повтори неколкократно! На 9 юли сенегалски национал получи инфаркт на терена, на 16 август футболист на Бордо се срина на тревата в мач срещу Олимпик Марсилия, на 2 ноември исландецът Емил Палсон получи сърдечен арест. Тук дори не е нужно да споменаваме факта, че нападателят на Барселона Серхио Агуеро бе принуден да сложи край на кариерата си на 33 години!

На фона на всички тези зачестяващи случаи, част от ръководителите на световния футбол всячески търсят варианти как да накарат футболистите да играят колкото се може по-често. "Европейска Суперлига" и "Световно първенство на всеки 2 години" са само част от последните грандиозни идеи на клубни президенти и чиновници. Да не говорим, че в последните две десетилетия бяха създадени редица по-малки турнири и турнирчета, а лятно време играчите на грандовете са водени като панаирджийски мечки на турнета по всички краища на света.

Странно е тълкуванието на онези, които държат в ръцете си бъдещето на играта - те смятат, че колкото по-често има мачове, толкова повече хора ще ги гледат и съответно приходите ще бъдат по-големи. Още по-учудващ е фактът, че не си дават сметка какъв ефект ще предизвика това в дългосрочен план!

Дербита като Реал Мадрид - Ливърпул да речем, или пък Барселона - Манчестър Юнайтед, Ювентус - ПСЖ и т.н. и т.н., се гледат от милиони по целия свят защото зарядът в тези срещи е огромен. Но той е такъв именно защото не всеки ден можеш да гледаш такъв мач. Да, окей, може би първата една - две години ще е интересно да наблюдаваш такива сблъсъци по-редовно, но постепенно "блясъкът" им ще изчезне. "Диамантите са ценни, защото са редки...".

А и защо трябва да мислим само за зрителите, самите футболисти също ще се "изхабяват" емоционално по този начин. Дербитата стават с тяхно участие, ние приемаме само крайния продукт. Те не са роботи, макар и спортната медицина да напредва с бързи темпове. 

Един съвет за финал: УЕФА, ФИФА и уважаеми президенти - мислете най-вече за футболистите, защото без тях ще останете без работа! Пазете им здравето!