Димитър Якимов, 54 г. след 1:0 над Франция: Сега живея ден за ден

България се класира за първи път на световно първенство, след като пречупва Франция на 16 декември 1961 г. с 1:0 в Милано. Мачът се играе на неутрален терен, защото двата отбора са завършили с равен брой точки в квалификациите. Нашите стигат до баража след драма на стадион "Васил Левски". Двубоят върви 0:0 до последната минута. Резултат, който класира французите. Христо Илиев-Патрата бележи след прехвърлящо подаване от фаул на Кирил Ракаров в самия край на срещата. Така се стига до решаващия двубой в Милано.

Тогава главната роля е за Димитър Якимов. Наричат го магьосника с копринения пас. Той остава във футболната история на България като един от най-техничните играчи за всички времена.

Срещу французите Якимов е неудържим. Прави каквото си пожелае със защитата на "петлите". В 47-ата минута той поема една топка пред наказателното поле на съперника, напредва и изстрелва топката към вратата. Следва рикошет в крака на бранителя Льоран и топката става неспасяема за вратаря Бернал. Победа с 1:0 и България е за първи път на световно първенство.

Героят от Милано не обича да се връща в спомените. "Сега живея ден за ден. Това, за което ме питате, беше много отдавна", казва той. Митата още таи обида за това, че никога не е избиран за Футболист на годината в България. Изключително рядко говори пред медиите. На въпрос защо отбягва журналистите, Митата отговаря: "Така съм решил. Още като бях футболист. Не че не уважавам журналистите. Това е една доста хубава професия. На мен реклама не ми трябва. Аз съм доволен с това, което съм станал. Имам колеги, които само да им звъннеш, и летят към телевизията. Аз обаче не съм такъв. На мен ми стига признанието на хората. Пък нали съм и чепат македонец, който ни се води, ни се бие".

И въпреки че е мълчалив извън терена, на игрището говори с таланта си. Всеки, имал щастието да го гледа, признава огромната му дарба. Една от легендите на "Левски" Георги Соколов-Соколето не пести суперлативи за Митата. Преживе Соколето често разказва за своя съотборник в националния отбор.

"На Якимов не му пукаше за съперника, споделя Соколов. - Хич не го интересуваше дали срещу него са германци, италианци, бразилци или французи. Караше ги да лазят след него. Завиждах му за това спокойствие".

Освен Якимов България разполага с още една плеяда ярки звезди в нападение през 60-те години. Иван Колев, Георги Аспарухов, Тодор Диев, Христо Илиев-Патрата... Те са способни да развинтят всяка защита, Но голямата драма на това поколение велики играчи е, че комунистическият режим не им позволява да играят в чужбина. Иначе историята на българския футбол можеше да бъде много по-различна.