Сърцето на Григор не стига за спортното величие

На 1 февруари, 2016 година, България ще тръгне по удивителния път на нещо, което досега не беше преживявала никога в спорта. София е домакин на тенис турнир под егидата на ATP. Състезанието е от категорията "250" и типично по български на него няма да участва най-добрият български тенисист в момента, а и за всички времена - Григор Димитров.

Разочарованието не може да бъде по-голямо и този път вече прошка за Димитров не може да има. Наслушахме се на оправдания - че новият му треньор Франко Давин имал други планове, за да го върне в топ 10 на света, че Димитров нямало да се чувства комфортно заради нуждата да преодолее часовата разлика от Австралия, където участва на първия за годината турнир от Големия шлем - сякаш се е готвил да играе поне финал т.е. да победи Роджър Федерер и Новак Джокович един след друг, дори че Григор не бил разбрал на време за състезанието в София. Глупост, до глупост, до глупост!

Само преди малко над седмица голямата Станка Златева реши да сложи край на кариерата си. Тя не можа да спечели олимпийско злато и винаги се е обвинявала много за този "неуспех" - защото спортното ѝ сърце никога не се примири. И няма и един нормален българин, който да не си спомня с гордост за кариерата на Златева.

Много мислих какви точно епитети да използвам относно отказа на Григор Димитров да дойде в София, на първия такъв мъжки тенис турнир в българската история. Но не си заслужава. Не си заслужава да се впрягам. Не си заслужава да се впрягаме. Защото брутално ясно постъпката на Димитров показа - той не е разбрал какво е спортът! Няма и да разбере. Няма да разбере, че спортът е за феновете. Няма да разбере, че стотици български деца преживяват всеки негов удар сякаш го правят те. Че се ядосват, когато топката не влезе, че плачат, когато не спечели, че крещят от радост, когато успява, че чувстват неговите победи и загуби като свои. Че стават по-добри хора, защото попиват от добрия пример.

Съвременният спорт се превърна в бизнес. Но не и за истинските фенове. За тях все още играта е най-важна. Най-важни са себеотрицанието, упоритостта, влагането, трудът, които да разкрият и оголят целия талант на докоснатите от Господ и да го превърнат в това, което наричаме удоволствие от играта. Цялата тази комбинация се влива във вените на всеки фен и о, благословено чудо - магията на спорта разцъфва като кокиче при първия дъх на пролетта. Григор талант има. С решението си за София обаче показа, че сърцето го няма. А сърцето се помни от феновете повече, отколкото таланта.

Успех занапред, Гришо. Дано не ти загорчи тогава, когато си спомниш какво реши заради един промоутър, който изглежда е поел контрола и над главата ти. Този същият, за когото Йордан Божинов в ефира на "Евроспорт" каза, че не е успял да вземе правата на турнира в София. Дори не искам да проверявам кой е. А когато металният вкус на парите ти загорчи твърде много, спомняй си как реши да не дойдеш в София. Спомни си и колко пъти Федерер е отказал да отиде в Базел, Надал - в Барселона, Джокович - в Белград, Мъри - в Лондон, на "Куинс". И ще разбреш защо ще си останеш завинаги в подножението на Пантеона на най-великите - на тези, които никой фен не забравя!