Край с оправданията, Гришо - ще станеш ли Григор?!

Няма вече място за отстъпление, няма място за оправдания. Григор Димитров трябва да реши - ще протегне ли ръка и ще достигне ли звездите или завинаги ще си остане просто един интересен, талантлив и безобиден тенисист?

Още откакто блесна като юноша, винаги съм се дразнел от галеното име, което му наложиха медиите - Гришо. И съм го използвал в материалите си сигурно на пръстите на едната си ръка. Защото за мен поне "Гришо" показва лежерност. Показва несериозност. Показва помпане на мускули без покритие. Показва противната ми твърде отдавна лигнярска Фейсбоклук култура. Показва липса на характер, на мъжество. Показва липса на уважение, липса на страх - от противника. А на корта си сам - срещу противника. И трябва да воюваш.

Димитров трябва да реши - мъж ли ще е или лигльо? Гришо ли ще е или Григор? Защото времето тече и никого не чака. И ако твърде дълго се мотаеш, шансът те подминава - превръщаш се в страдателен залог.

Тази година безспорно е най-лошата в кариерата на Димитров като топ играч. Буквално нищо, абсолютно нищо положително няма в нея. Няма поне една голяма победа, поне едно избухване. Да, имаше зрелищни удари. Да, имаше драми. Но нямаше радост. Нямаше го успехът.

В големия професионален спорт победата е първа. Красивата игра остава само дъвка за медии и фенове - докато не им омръзне и от нея. Единствено победата не омръзва - победителите не ги съдят.

В ранните часове на днешния ден Григор показа, че може, че хляб има. Ако някой се е съмнявал, трябва само да изгледа запис от мача с Кукушкин. Димитров се бори, върна се от 0:2 сета, като използва главата и таланта си. Показателна е статистиката - в хода на мача Григор беше надигран от основната линия, но с вариацията в играта си, с възможността да променя темпото заради таланта си, той обърна хода на мача. И се провали тогава, когато беше изградил основата - когато трябваше да е хищник, а не "пич". Когато ракетата натежаваше в ръцете на Кукушкин и той премина към единствената възможна тактика - на умрялата лисица. И Григор, вместо да му духне под опашката, му изписа веждите.

Кукушкин може да е повратна точка в кариерата на Григор. Точката, от която да тръгне от Good to Great. Точката, от която да му писне да е маркетинг продукт и да се превърне в тенисист. Точката, от която главата да командва ръката и краката, а не обратното. Точката, от която да каже - край, аз ще го направя. Мамка му, ще го направя, ако трябва да умра на корта. От Григор зависи - вече няма оправдания. Григоре, ти си!