Превръща ли се Словения в най-силната колоездачна нация?

Когато става дума за превъзходство в колоезденето, страните, за които се сещаме първо са Белгия, Франция, Испания, Италия, Нидерландия и Колумбия. Но от вече три години насам, Словения е може би най-големият фактор в този спорт.

Свикнали сме да споменаваме балканската държава, когато става въпрос за зимни спортове, но успехите, които родните им колоездачи жънат през последните години, ни карат да погледнем на страната с други очи.

Големите успехи на словенските колоездачи:

Златен и бронзов олимпийски медал, две генерални победи в “Обиколката на Франция” и три в “Обиколката на Испания”, 28 етапни победи в големи обиколки, сребърен медал от световно първенство, 4 монумента (големи еднодневни класики) и още 17 генерални победи в многоетапни състезания. Част от огромното количество престижни успехи са дело само на трима колоездачи - Тадей Погачар (UAE Team Emirates), Примож Роглич (Jumbo-Visma) и Матей Мохорич (Bahrain Victorious).

Но превъзходството на словенските състезатели не приключва дотук. Роглич спечели наградата “Най-добър колоездач в света” през 2019-та и 2020-та, а Погачар си заслужи този приз през 2021-ва година. В ранглистата за новия сезон намираме и тримата словенци в топ 5 (Погачар 1-ви, Роглич 2-ри, Мохорич 5-ти). Никоя друга страна не може да се похвали с повече от двама колоездачи в топ 10.

5 от първите 6 състезания от световния тур за сезон 2022 бяха спечелени от словенците. Едва ли някой ще се изненада, че най-много победи в “world tour” веригата през 2021 отново имаха точно колоездачите от Словения.

Тадей Погачар

Още преди да беше навършил 23 години, Погачар спечели два пъти “Обиколката на Франция”, подиум в “Обиколката на Испания” и бронзов медал от Олимпийските игри. Статистиката показва, че в трите големи обиколки, в които е участвал, най-лошият му резултат е третото място в крайното класиране на “Вуелтата”. Роденият през 1998 г. в град Коменда супер талант вече е сравняван с най-големите величия в спорта като Еди Меркс, Алберто Контадор, Фаусто Копи, Ланс Армстронг и Крис Фрум.

Освен, че е може би най-силният многоетапник в света, Погачар показва страхотно израстване и в еднодневните надпревари. През миналата година той беше единственият колоездач, който спечели повече от една от петте големи класики. През пролетта триумфира в “Лиеж-Бастон-Лиеж”, а през есента в “Обиколката на Ломбардия”. Този сезон спечели “Страде Бианке” и вече се утвърждава като един от най-добрите класици.

Примож Роглич

Колкото до по-големия от двамата, Примож вече спечели “Обиколката на Испания” три поредни години и има реален шанс да стане първият колоездач с 4 поредни титли във “Вуелтата”. Има подиуми и в трите големи обиколки, 8 победи в едноседмични състезания, “Лиеж-Бастон-Лиеж”, “Милано-Торино” и още купища престижни победи.

И докато Погачар жъне успехи в класиките, то Роглич прави това в часовниците. Неговата звезда изгря в 9-тия етап от “Обиколката на Италия” през 2016-та, дълго 40,5км бягане по часовник, което той печели. Следва сребърният медал от световното първенство през 2017-та, 4 победи от 4-те часовника, на които е стартирал във “Вуелтата” и стигаме до най-големия му успех в тази дисциплина - златен олимпийски медал от Игрите в Токио. Там Роглич спечели с повече от минута по-бързо време от това на втория Том Дюмолен.

Има ли кой да победи Роглич и Погачар?

Статистиката показва, че в последните 5 големи обиколки, в които участва един от двамата, то победител винаги се е оказвал някой от тях. Миналата година Погачар триумфира в “Тура” с над 5 минути пред втория и спечели 3 етапа, а Роглич взе “Вуелтата” с разлика от над 4 минути и половина и грабна 4 етапни успеха. От лятото на 2019-та насам единствената загуба на Погачар в “Гранд тур” е от Роглич, а на Роглич - от Погачар. И тук няма как да не си зададем въпроса:

Кой от двамата е по-добър?

Естествено, че не можем да дадем еднозначен отговор. За някои това е Погачар заради годините си и успехите в толкова ранна възраст. За други това е Роглич - заради по-големия си брой победи, златния медал от Токио и това, че той започва кариерата си в много по-късна възраст (като младеж Роглич е национален състезател по ски скокове и световен шампион за младежи отборно през 2007-ма. През 2012-та се качва на велосипеда и от там нататък всичко е история).

Няма как да знаем какво щеше да се случи, ако Роглич бе почнал колоездачната си кариера по-рано. Няма как и да знаем дали и двамата винаги ще продължават да печелят толкова много. Точно затова е хубаво да се наслаждаваме на съперничеството и същевременно на огромния респект, който те показват един към друг.

Какво друго, освен Погачар и Роглич?

Да оставим на страна двамата големи и да погледнем другите колоездачи, с които Словения разполага.

Матей Мохорич вече има етапни победи и в трите големи обиколки, миналата година спечели двата най-дълги дни в “Тур Дьо Франс”, а от този сезон е победител и в “Милано-СанРемо“. Той е и действащият национален шампион на страната си, след като успя да победи не кой да е, а именно Погачар на държавното първенство 2021-ва. Мнозина определят Мохорич като най-добрият спускач в света и то с право: точно по спусканията той е изковал някои от най-големите си победи в кариерата.

Съотборникът на Мохорич в тима на “Bahrain Victorious” - Ян Тратник, е следващият страхотен колоездач от китната малка страна на Балканите. Той спечели много запомнящ се етап в “Обиколката на Италия” през 2020-та и е европейски шампион в бягането по часовник при младежите за 2012-та година. И докато Тратник няма кой знае колко лични успехи, на него се дължат някои от най-големите постижения на “Bahrain Victorious” и националния отбор на Словения. Именно той водеше основната група повече от 100 километра на Игрите в Токио и помогна много за медала на Погачар.

Няма как да не споменем Ян Поланк (UAE Team Emirates), който е един от най-верните съотборници на Погачар, както и Лука Мезгец (BikeExchange-Jayco), който има редица призови класирания в множество спринтове.

Изумително е как страна с едва 2 милиона население и без никакви големи традиции в колоезденето може да постига толкова големи успехи на световната сцена. Разбира се, Словения няма тази колоездачна култура и масовка като страните в Централна и Западна Европа, които винаги са били най-силни в този спорт. Факт е обаче, че Словения дори надминава тези държави с успехите си в последните години и със сигурност има много какво да научим от тях.

Автор: Иван Андреев