Крис Фрум и мечтата му за пети “Тур Дьо Франс”

4-кратният победител в Обиколката на Франция Крис Фрум (Israel-Premier Tech) заяви, че мечтата му за спечелването на още една Жълта фланелка е все още жива. Макар, че ще бъде навършил 38 години при започването на следващият “Тур Дьо Франс”, Фрум продължава да бъде мотивиран и да следва целта си - победа в “Тура” за 5-ти път.

Шампионът от изданията през 2013-та, 2015-та, 2016-та и 2017-та година, се намира в труден период от кариерата си, по време на тазгодишният сезон обаче, Фрум показа проблясъци, които да ни накарат да повярваме поне малко, че е възможно мечтата му да стане реалност.

“Мечтата е винаги там”, сподели британецът пред “Cyclingnews” по време на демонстративно състезание в Сингапур. “Но знам, че има други стъпки, които трябва да направя преди това дори да е станало истинска грижа за мен. Преди да се съсредоточа върху карането за генерално класиране в Обиколката на Франция, трябва да преследвам някои по-малки цели като едноседмични етапни състезания.”

“По-важното от това обаче е да имам непрекъснат период от тренировки и състезания, в които да нямам никакви заболявания и контузии. Ако успея да се справя с това, силно се надявам, че ще успея да се върна отново там (в битката за победа на “Тура”).”

Припомняме, че през 2019-та, когато се намираше в страхотна форма и се беше устремил именно към френската обиколка, Фрум претърпя животозастрашаваща катастрофа, след която беше откаран в интензивно отделение. Колоездачът се блъсна в стена по време на разузнавателно каране по трасето на един от етапите от “Критериум Дофине” (едноседмично състезание, което мнозина ползват като подготовка за “Тура”). Британецът беше получил фрактури на гръдната кост, шията, бедрената кост, лакътя и ребрата, а също така загуби и огромно количество кръв.

Тогавашният колоездач на “Ineos Grenadiers” се завърна в състезанията от Световния тур цели 8 месеца по-късно. От тогава насам, Крис Фрум вече три сезона се опитва да възвърне формата си, но все така безуспешно и продължава да бъде бледа сянка на себе си.

“След катастрофата ми, сякаш се върнах към полу-професионалистите“, каза 4-кратният шампион. Със сигурност не беше лесно през последните три години и преодолях много предизвикателства. Но не ми липсва мотивация или воля да продължа.”

“Този сезон беше първият, в който не съм имал никакви проблеми, свързани с тази катастрофа от 2019 г.” И наистина, през този юли месец Фрум напомни за себе си и това, че не е загубил уменията си на страхотен катерач, завършвайки трети етап 12 от “Тура”, който финишираше на най-прочутото френско изкачване “Алп д’Юез”.

“Подготвяйки се и по време на “Тура”, започнах отново да се чувствам като себе си, сякаш бях в правилната посока”, сподели той. Алп д’Юез” беше една добра стъпка, беше хубаво да участвам в надпреварата и поне да се боря за етапната победа.”

37-годишният състезател на “Israel-Premier Tech” разкри още, че първоначалният му план е бил да бъде в пикова форма за Обиколката на Испания в края на лятото, но след като се наложи да се оттегли от “Тур Дьо Франс” през третата седмица заради разболяване от Covid-19, тези му амбиции отпаднаха.

“Тъй като аз съм астматик ми се отрази доста зле. Това беше първият път, когато го имах”, допълни Фрум, внасяйки яснота относно сблъсъка си с вируса. “Останалата част от сезона за мен беше почти отписана”.

Ако Фрум все пак сбъдне своята мечта и спечели така жадуваната пета титла от Обиколката на Франция, то той ще се присъедини към клуба на рекордните победители, който за момента включва четирима души - Еди Меркс, Жак Анкетил, Бернар Ино и Мигел Индуран. Освен френската обиколка обаче, Фрум е един от едва седемте души в историята, които са печелили и трите големи обиколки. Още по-впечатляващото при него е, че той държеше едновременно титлите и на трите надпревари (“Тур” - 2017г., “Вуелта” - 2017г. и “Джиро” - 2018г.).

Всички сме нетърпеливи да проследим как ще се развие остатъка от кариерата на Кристофър Фрум, който е дал толкова много на този спорт, че несъмнено заслужава да бъде считан за легенда на колоезденето.

Автор: Иван Андреев