Треньор номер 1 Ина Ананиева: Мечтая да подготвям световни шампионки

Ина Ананиева триумфира за втори път в анкетата за Спортист на годината. Първият приз бе през 2014-а, когато ансамбълът по художествена гимнастика ликува с абсолютната световна титла под нейно ръководство. През тази година гимнастичките спечелиха и жадувания олимпийски медал – бронз. А пътят до него бе много изстрадан. Три месеца преди Рио една от основните гимнастички – Цветелина Стоянова, се опита да посегне на живота си. Целият треньорски щаб начело с Ананиева бе изправен пред предизвикателството да мотивира отбора да продължи. Усилията им дадоха резултат. От европейското тимът се върна с медал, което даде сили на момичетата и за Рио.

– Коя година бе по-успешна за вас – тази или 2014-а, госпожо Ананиева?

Мога да кажа коя е по-хубава, а именно 2014-а. Не само покорихме световния връх, но и спечелихме всичките отличия с лекота. Тази година може би е по-изстрадана. Разбира се, че е успех медалът от олимпиадата – мечта на всеки спортист и треньор. Имахме много съпътстващи трудности, които не бяха свързани със залата, странични фактори, които ни повлияха (визира инцидента с Цветелина Стоянова – б.р.). Но както се казва, не можеш да стигнеш до рая, без да си минал през ада.

Илиана Раева казва за вас, че сте най-успешният треньор в съвременната художествена гимнастика. Как се става успешен?

С много компромиси! Много съм слушала и съм се съобразявала с мнението на големите специалисти в нашия спорт. Освен това имах и големия късмет да работя с тези страхотни момичета. Получих основата от Илиана Раева, тя ми даде почти готов отбор след игрите в Лондон през 2012-а. Имах зад гърба си и страхотен екип. Така че успехът не е само мой. Той е на цялата българска художествена гимнастика. Сега световният елит гледа с други очи на нас.

Знаем вие какво сте дали на гимнастиката, а тя какво ви даде?

Много хубави емоции. Видях топлина в хората, благодарност. Дори сега, когато се оттеглям от националния отбор, се намират такива, които да ме поощрят за решението и да ми кажат: „Да, имаш нужда от почивка!“ Чрез гимнастиката получих най-голямата награда – любовта на хората. Сигурна съм, че още ще давам на любимия си спорт.

Кога се зарадвахте най-много тази година?

Нямаше момент на истинско щастие – нито на европейското, когато трябваше за три дни да мотивираме отбора да играе и да забрави за миг трагедията с Цвети Стоянова, нито на олимпиадата. Прекалено много стрес и напрежение ми се струпаха може би. Вероятно истински щастлива съм била в началото на сезона, когато спечелихме златото на Гран при в Москва и за втора поредна година победихме домакините от Русия.

Взехте много отговорно и рисково треньорско решение три дни преди европейското да включите резервата Любомира Казанова на мястото на Цветелина Стоянова… Не се ли страхувахте от провал?

Бях убедена, че тя ще се справи. Преди това капитанката Михаела Маевска имаше контузия и изпробвах двете резерви, за да избера коя да я замени на следващото състезание. Любомира се справи блестящо. И когато се случи това с Цвети Стоянова, вече нямах никакви колебания. Направеното от Любомира е абсолютен прецедент в световната гимнастика.

Защо не включихте Казанова преди това в отбора?

А кого да извадя? Всички бяха толкова равностойни.

Подкрепихте Казанова за решението й да прекрати кариера. Защо, след като в нея има още „живот“?

И тя има сериозна контузия. Освен това трудно може да се впише в новия ансамбъл. Това са друг тип момичета, други характери, трудно ще се напасне.

Преди една седмица обявихте, че се оттегляте. Не закъсня ли това ваше решение. Защо не го направихте след олимпиадата?

Все се надявах да успея да си почина след игрите, всичко да отшуми и да се върна с нови сили в залата. Но не се получи. Дълго обмислях как да постъпя. Това решение не е плод на моментна емоция. Когато обявих на семейството си, много се зарадваха, в същото време не можеха да повярват. Дъщеря ми трудно свиква с мисълта, че няма да пътувам, да отсъствам често от дома и все ми казва: „Мамо, върви и да се върнеш с медал заедно с каките!“

Предвид трудностите, през които минахте тази година, мислили ли сте да се откажете преди Рио?

Нито за миг. Аз съм много отговорен човек. Както аз имах нужда от тези момичета, така и те имаха нужда от мен. А резултатът го видяхте в Рио.

Трудно е да си представим Ина Ананиева далеч от залата…

Няма да съм далеч. Продължавам да си работя в клуб „Илиана“, на който съм председател. Там имаме момичета от 3 години до жени. Така че отново ще влизам в залата, ще тренирам, но няма да е на тези обороти, на които бях с националния отбор.

Оттегляте се спокойна за сегашния ансамбъл, така ли е?

Абсолютно. Оставям отбора в едни много сигурни ръце. Новият наставник Весела Димитрова бе треньор на Швейцария. Заедно направихме композициите на момичетата. Дадох й съвет на кои състезания е хубаво да отидат, за да си сверят часовника. Винаги ще съм на разположение, ако имат нужда от помощ. Тези момичета имат потенциал да изкарат два олимпийски цикъла и да се представят доста успешно.

А какъв съвет дадохте на капитанката Михаела Маевска, която остава помощник в треньорския щаб?

Никакъв. Някак бързо се случиха нещата. Тя бе също изненадана от оттеглянето ми. Но вярвам, че ще се справи и от нея ще стане много добър треньор. Важното е, че има желание.

За какво си мечтае Ина Ананиева?

Да съм здрава. Освен това искам да подготвя на клубно ниво момичета, които след време да са готови за големия спорт, да заменят сегашния ансамбъл. А дали тогава ще се върна? Човек никога не знае как ще се завърти колелото на живота.

Източник: Труд