Кои са първите чуждестранни футболисти в България?


Кои са първите чуждестранни футболисти в България?
Снимка: ПФК "Черно море"

1089 0

В продължение на дълги години се смята, че първите чуждестранни футболисти в българското първенство пристигат в края на 80-те години на XX век. В много източници може да се срещне, че пионери са Сейран Осипов и Иван Шарий, които пристигат през 1989 г. съответно в Хебър и Етър.

Това обаче се случва след дълга пауза от почти 40 години, в които родните отбори разчитат само на местни кадри. В тази статия ще ви представим първите чуждестранни футболисти, изявявали се по родните терени.

Най-ранният пример за такъв футболист е италианецът Егон Терцета. Син на корабен агент, той акостира през 1920 г. във Варна. Терцета става част от тима на Тича, а на следващата година преминава във Владислав.

Нападателят бързо се адаптира и се превръща в капитан и истински лидер на тима. Неговите изяви донасят две титли на варненци от Държавното първенство през 1925 и 1926 г., а освен това Терцета се изявява и като рефер. Прекратява кариерата си през 1928 г. поради контузия. След 1944 г. италианецът е принуден да се върне в родината си, а къщата му е конфискувана от държавата.

Съотборник на Терцета във Владислав е руският халф Иван Булгаков. Брат на известния писател, Иван първо е част от белоемигрантския тим ФК Галиполи, който през лятото на 1921 г. играе редица приятелски мачове в България, а след това играе за варненци до 1930 г., когато се премества в Париж. Определян е като "физически силен, издръжлив и твърд в единоборствата".

Цяла армада от "галиполийци" заливат родните отбори в периода 1921-1922 - капитанът от Руската армия Николай Дубетис играе в пернишки тим, руските национали Александър Мартинов и Григорий Бохемски прекарват 1 година във ФК 13, в Слава София са вратарят Юрий Сурин и халфът Василий Смирнов. В Сава Русе играят Марченко, Всеволод Кузнецов и Валя Рибак - последният става директор в спортната федерация на Русе, преди да емигрира във Франция и да направи кариера там.

Централният защитник Михаил Борисов пристига малко по-късно в България, след като след Галиполи играе и за Рус Прага. Той става играещ треньор на Левски за 1 сезон. Налага играта с къси пасове и триъгълници и се счита за основоположник на тактиката на Големия син отбор от 20-те години. През 1924 г. дори има опция той да поеме националния отбор, но е предпочетен австриецът Леополд Нич.

Най-дълго от всички обаче се задържа Фридрих Клюд. Крилото от немски произход става водещ футболист на ФК 13 и играе до 40-годишна възраст по терените. Същевременно Клюд става първият натурализиран футболист в историята на националния отбор - единствения си мач записва през 1927 г. в контрола с Турция, но е сменен поради контузия. По примера на други чужденци и той се изявява като рефер и печели уважението на съотборици и съперници. След края на кариерата си е банков служител. Умира в Хамбург.

През 30-те години Левски разчита на двама чуждестранни вратари - чехът Карел Буркерт оставя страхотни впечатления и след 7 мача в шампионата и около 20 контроли също получава покана да играе за България. Той пази страхотно срещу Югославия в приятелски мач, но все още няма български паспорт. Такъв така и не му е издаден и Карел се завръща в Чехословакия. Играе и на Световното първенство през 1938 г. и заменя легендарния Франтишек Планичка в мача с Бразилия. Нидерландецът Андре Бринк пази за Левски само в контроли през 1936 г. След това пази сезон за Шипка София. Впоследствие Бринк се насочва към дипломацията и работи в посолството на Нидерландия в София. Комунистическата власт обаче го обвинява в шпионаж и го обявява за персона нон грата.

Отново в състава на "сините" играят двама унгарци. Ерньо Вайнбергер вкарва 5 гола в 7 срещи и престоят му е само няколко месеца. Впоследствие той емигрира в Израел и под името Ернст Вермеш става първият капитан на националния отбор на Израел. Ищван Пища записва само 5 срещи за Левски, а след това следите му се губят.

Втората световна война прекратява мигрантския поток, но през 1942 г. за Левски заиграва Амедео Клева - италианският защитник е роден в Плевен и играе 11 години за "сините". Освен това записва 2 мача за националния отбор. Иска го и италианският гранд Милан. До трансфер не се стига, защото Амедео е обвинен в икономически шпионаж и лежи в затвора 4 години. Закратко през 1944 г. за "сините" играе и германският вратар Янек, но за неговите изяви не се пазят подробности.

Последният чуждестранен футболист преди дългата пауза е албанецът Скендер Бегея - той учи в България и е част от Академик от 1948 до 1951 г., като е бронзов медалист в шампионата и финалист за Купата на Съветската армия. След като се завръща в Албания, става треньор на младежите на Динамо Тирана, а впоследствие и секретар в местната федерация.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама
Избрано от Висша лига

"Отвличания, грабежи и корупция: Откъде са парите на Роман Абрамович - разследване"

Руският олигарх Роман Абрамович продължава да бъде едно от най-обсъжданите имена във Великобритания. Собственикът...

Реклама
Най-четени новини

виж всички