Деян Петкович - сръбският Рамбо, който едва не стана национал на Бразилия (ВИДЕО)

Бразилия произвежда толкова голямо количество футболен талант, че мнозина избират да играят за други държави, за да усетят тръпката да облечеш екипа на национален отбор. Никой в света не би и предположил, че пентакампеоните някога биха имали нужда чужденец да подсилва могъщата селекция. Един сърбин, покорил сърцата на бразилските торсиди обаче е толкова тачен в Страната на кафето, че получава реална покана да заиграе за Селесао. Името му е Деян Петкович.

Атакуващият полузащитник се ражда на 10 септември 1972 г. в Майданпек, на 100-тина километра от границата с България. Впечатлява с изявите си за едноименния тим и през 1988 г. е взет от Раднички Ниш. Още на 16 години и 15 дни дебютира в югославската Първа лига. Нестандартните му техника и креативност хващат окото и за 4 сезона плеймейкърът израства до толкова, че след последния си сезон в Раднички е включен в състава на Югославия за Евро 1992. На фона на войните и разпада на страната обаче тимът е изключен от шампионата дни преди началото му.

Същото лято обаче пристига голяма възможност за 20-годишния Деян - той подписва с Цървена звезда, където трябва да замести гениалния черногорец Деян Савичевич. За три сезона Петкович печели две титли, с което идва и още по-голям трансфер - самият Реал Мадрид привлича халфа с надеждата да създаде конкурентоспособен тим, който да може да се бори с Барселона на Йохан Кройф.

Адаптацията в Испания за Петкович обаче е трудна, той не успява да измести Микаел Лаудруп, а и поради ограниченията за количество чужденци играе крайно рядко. "Лос бланкос" пробват да дадат под наем Петкович, за да се адаптира към Ла Лига. Той прекарва по половина сезон в Севиля и Расинг Сантандер, но и там не успява да блесне истински.

Трансферът, който истински променя живота на Деян, идва случайно. През 1997 г. Реал Мадрид участва в приятелски турнир, където играе с Витория Баия. Приключенецът в Петкович се обажда и той решава, че бразилското първенство е добре следено от европейските скаути и там той ще бъде отново интересен за тях. Освен това Витория е щатски шампион и мощният спонсор - банка Ескел способства за трансферите на Бебето и Тулио Коща в тима. Още в дебюта си смайва феновете, които не знаят нищо за него, с гол и асистенция срещу Униао Сао Жоао. Легендата Паоло Роберто Фалкао сипе суперлативи след първия му сезон: "Това е футболист с редки умения и страхотна визия за гола. Не се бои да дирижира играта, когато има шанс да вкара. Освен това организира атаките и е биткаджия".

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

След като през 1999 г. става щатски шампион и печели Купата на североизтока, плеймейкърът решава, че е готов за Европа и подписва с Венеция. Съдбата обаче си знае работата и Деян се завръща в Бразилия само след половин година. Той става част от Фламенго. Отборът се представя изключително слабо в местния шампионат, като въпреки славната си история, е един от аутсайдерите. Усилията на Петкович обаче изстрелват Фламенго до две титли на щата и победа в Шампионската купа (нещо като Суперкупа, в която участват победителите от регионалните купи на Бразилия) през 2001 г.

Във Фламенго Петкович е запомнен главно като страхотен изпълнител на преки свободни удари. Попадението му от фал в 89-ата минута във финала на Кампеонато Кариока срещу Васко да Гама е смятано за историческо от много фенове. Легендарният Марио Загало, който е треньор на Деян във Фла дори му предлага да вземе бразилски паспорт и да играе за Селесао. "През 2000 г. разговаряхме с Марио Загало за възможността да играя за националния отбор на Бразилия. Обърнахме се и във ФИФА, но отказаха, защото вече имах мачове за Югославия", обяснява кратко Петкович в интервю. По-късно с усмивка той ще си спомни този момент и ще добави: "Ако някой лудак ме беше повикал тогава, щях да приема с удоволствие. Но конкуренцията на моя пост тогава беше ненормална". И наистина, въпреки наличието на Ривалдо, Роналдиньо, Жуниньо Пернамбукано, Жуниньо Паулиста, сърбинът впечатлява не по-малко.

През 2001 г. обаче Рамбо, както е прякорът на футболиста, прави доста по-слаб сезон - само 4 гола в 21 мача и само едно място над изпадащите в класирането. За капак на всичко Фламенго не изплаща заплатите навреме. Напук Деян си събира багажа, завежда дело срещу клуба и отива в един от вечните врагове - Васко да Гама. Престоят е кратък и не много успешен - тимът оцелява в елита, но когато получава изгодна оферта за Деян от китайския Шанхай Шенхуа на стойност 10 милиона реала, не се поколебава. Петкович играе 1 година в Китай и става шампион. По това време нивото на футбола в страната обаче е далеч от сегашното и халфът се завръща във "втория си дом", като отново облича екипа на Васко. Този път Петкович се превръща в истинска звезда в тима - вкарва 18 гола в 36 двубоя и става първият европеец, избран в отбора на сезона в бразилската Серия А.

Упражнението с кратка азиатска авантюра и завръщане в Рио е повторено - половин сезон в Ал Итихад в Саутитска Арабия, докато траят щатските първенства, и отново край Копакабана. Този път обаче 33-годишният вече Петкович облича екипа на третия гранд от града - Флуминензе. Феновете го посрещат на нож, тъй като е играл за Фламенко, а и за Васко. Още в третия си мач обаче печели сърцата на критиците - вкарва 2 гола за разгрома над Крузейро с 6:2, а авторитетното списание Плакар му поставя оценка 9 от 10 - нещо, което взискателните бразилски журналисти си позволяват много рядко. Флуминензе върви добре в шампионата и завършва на пета позиция. Петкович за втора поредна година е в отбора на сезона.

Въпреки напредналата възраст на плеймейкъра обаче се заговаря, че сензационно той може да попадне в състава на Сърбия и Черна гора за световното първенство през 2006 г., въпреки че е почти забравен в родината си и не е играл за нея от 1999 г. Мнозина смятат, че това е така  заради критиките в миналото към местната федерация. "Щях да имам повече шансове да играя за националния отбор, ако бях във Венеция - отбор, който е 10 пъти по-слаб от Фламенго", смята Деян. Когато Мирко Вучинич се контузва преди турнира, треньорът Илия Петкович обаче включва сина си Душан. Критиката към това решение е толкова голяма, че самият Душан отказва да замине със състава. Журналистите в Бразилия подчертават: "Сърбите трябва да са непобедими, щом имат 23-ма по-добри от Петкович".

След слаб сезон 2006 на Флуминензе, изглежда че кариерата на Петкович постепенно отива към своя край - слаби престои в Гояс, Сантос и след това в Атлетико Минейро, докато през 2009 г. се оказва, че 37-годишният воин още не е казал последната си дума.

След години на съдебни разправии, томахавката с Фламенго е заровена и на 20 май 2009 г. Деян се завръща в тима, който го направи звезда. Нещата при треньора Кука не вървят особено добре, като ветеранът е оставян на резервната скамейка, а тимът върви на 14-то място. През юли обаче треньор става Жорже Андраде, който гласува пълно доверие на Петкович. Борбеността на Деян е основен фактор и за възвръщането на формата на Адриано, който е подписал с родния си клуб за година. Тази кампания е може би последния силен сезон на Императора, който вкарва цели 19 гола. Петкович вкарва 8, като отбелязва и 2 попадения за победата с 2:0 над лидера в класирането Палмейрас в 30-тия кръг. Фламенго записва победа след победа, за да стигне до първа шампионска титла от 1992 г. насам.

Заради приноса си към сензационното за мнозина шампионство, Петкович е включен в Залата на славата на бразилския футбол на "Маракана", като е петият чужденец в историята с такова признание. Получава място в отбора на годината и освен това награда за най-добър полузащитник на сезона. Той остава още година и половина в клуба и до почти 40-годишна възраст е истински лидер и пример за младите футболисти.

През 2010 г. външният министър на Сърбия Вук Йеремич назначава Деян Петкович за Почетен консул на Сърбия в Бразилия. Чужденец, който промотира футбола в страната, където той е религия. Какво по-голямо признание за Рамбо от Сърбия, който едва не облече екипа на най-успешния национален отбор в историята?

Вижте и 10-те най-красиви гола на Петкович по бразилските терени в следното видео: