Невероятните приключения на италианците в България

Италианската треньорска школа е сред най-ужаваните в света. Не само в исторически план, но и днес някои от най-големите световни мениджъри са именно от Ботуша. Още в началото на новия век първите специалисти от Италия идват и в българското първенство.

През сезон 2000/01 Нефтохимик и ЦСКА почти едновременно назначиха италианци. В Бургас акостира Салваторе Полверино, докато "армейците" са поети от Енрико Катуци. Резултатите обаче са напълно противоположни. Собственикът на Нефтохимик не желае да се раздели с досегашния треньор Димитър Стойчев и назначава Полверино за "главен треньор". Не става ясно кой за какво отговаря и още на първия лагер между двамата избухва скандал. Салваторе иззема всички функции, но това не води до резултат - едномесечната подготовка в Италия е пропиляна, а още след плачевния дебют - 2:5 срещу Спартак Варна търпението на Порточанов приключва и той изхвърля Полверино и техническия директор Серджо Борго, както и футболиста Гулиелмо Балдини. В тима до края на сезона остава само халфът Андреа Парола, който впоследствие ще играе за Каляри и Сампдория в Серия А.

Катуци води добре ЦСКА, макар че отборът отпада от евторурнитите от унгарския МТК. На полусезона обаче Васил Божков решава да смени Катуци със Сашо Станков. Станков дебютира лошо през пролетта и остава на поста си само два месеца - след две поражения с 0:3 за Купата и 1:4 в шампионата от Литекс италианецът е върнат до края на сезона. Въпреки това второто място не устройва никого на "Армията" и Катуци си заминава за втори път.

През февруари 2002 г. ЦСКА е поет от Луиджи Симони. Джиджи е треньор на Интер през 1998 г., когато "нерадзурите" вдигат Купата на УЕФА и в тима блести Феномена Роналдо. „Аз не съм дошъл тук за пари, а за да работя“, казва той на представянето си, а впоследствие разкрива, че е отказал оферти от Англия и Испания. Симони обаче не успява да донесе трофей на "Армията" и след като губи финала на Купата на България от Левски подава оставка и дори не довършва сезона в шампионата, където ЦСКА остава трети.

През есента на 2004 г. отново Нефтохимик пробва италиански спецове. Този път дуото Клаудио Масели и Салваторе Бианкети застава на горещия стол, а като консултант е привлечен Франко Сколио. По-опитните играчи обаче не възприемат тактиките на двамата и след 10 кръга тимът има само 2 победи и заема десето място в класирането. Наставниците често са наричани от феновете "безхаберници, анонимници, макаронаджии". Дуото е бързо отпратено, без да остави особена следа.

Пет години по-късно в България акостира един от най-колоритните чуждестранни треньори - Енрико Пичони се зае с тежката задача да измъкне Ботев Пловдив от кризата, в която беше изпаднал отборът след управлението на Димитър Христолов. Той доведе една дузина сънародници, които да играят в тима. Въпреки че се обясни в любов на Ботев и дори си татуира емблемата на клуба, Енрико записа само 1 победа начело на тима - в дербито с Локомотив Пловдив, спечелено с 1:0 с гол на Емануеле Морини. Второто пришествие на Пичони в българския футбол е през сезон 2012/13, когато той води тима на Шумен в Б група. Въпреки обещаващия проект обаче шуменци завършват едва на 12-то място и изпадат.

Друг Ботев - от Враца, също пробва силите си с италианец. През 2012 г. начело на тима застава Джулиано Сонджозни. Той започна сезон 2012/13, но още през септември след 6 изиграни мача и неубедителни резултати трябваше да си събере багажа.

Така трябваше да се чака цели 5 години, за да пристигне Делио Роси. Бившият треньор на Лацио пое Левски и "сините" възлагаха големи надежди на неговия опит. Въпреки че тимът показа някои проблясъци, остана на трето място на цели 17 точки зад втория ЦСКА и загуби финала за Купата на България от Славия. Още в началото на следващия сезон обаче Роси беше пратен в оставка, след като "сините" записаха срамно поражение от любителския ФК Вадуц в първия кръг на Лига Европа и отпаднаха рано-рано.