Фенове на Левски, дойде време да избирате – наведени или изправени?!

В човешкия живот обикновено има няколко момента – малко на брой, в които най-ясно си проличава като какъв искаш да живееш и като какъв ще живееш. Защото хората са уникален биологичен вид – притежават душа и съзнание в комбинация, която почти никой друг биологичен вид на Земята няма. Казвам почти, защото все още не знаем всичко за нашата планета.

По-рано днес двама души, припознати като големи фигури в общността на привържениците на "Левски" – Степан Хиндлиян и Константин Папазов-Тити, на практика защитиха дарение, направено от депутата от ДПС Делян Пеевски за синия клуб. Папазов стигна дотам да се обърне към Тръст "Синя България" – организация на фенове, която има амбицията да въведе модел на управление на "Левски" с активна роля на привържениците, заради позицията на тръста по отношение на Пеевски: Някой от Вас ако беше болен от COVID-19, щеше ли да откаже респиратор, дарен от Делян Пеевски?

Без да иска, Папазов постави фундаменталният въпрос от моя гледна точка. И той е следният – Вие, фенове на "Левски", как искате – да умрете веднъж или да умирате хиляди, милиони пъти?

Седем години след като стотици хиляди бяха по улиците на София именно заради Пеевски – и то не за да му благодарят, усилията това лице да бъде легитимирано като огромно добро за България стигнаха до "Левски". Стигнаха, защото протестите от 2013-2014 година не успяха да повалят олигархичната класа, която не признава нищо друго, освен парите. Тя се крие под различни цветове, мимикрира, за да може да се възползва от най-човешкото – от душата ни. И успя – в момента ни е яхнала както никога досега след 1989 година. А Пеевски бива рекламиран като чудо невиждано, грижещо се за всичко в българското общество.

Аз бях фен на ЦСКА. Казвам "бях", защото за мен този клуб си отиде. Сегашните ЦСКА са някакви имитатори, които бяха сътворени на първо място заради същата тази олигархична класа, чието лице е Пеевски. Достатъчно е човек да си спомни въртележките с "Литекс" и "Чавдар Етрополе" през Търговския регистър, за да дойде "новият" ЦСКА или пък хората зад ЦСКА 1948 и да е поне малко честен пред себе си, че не може да търпи това. Като всеки нормален футболен фен, и аз си мислех, че не мога без тази велика игра. Оказа се обаче, че мога и още как – когато на везната стоят две много важни неща. Първото – цялата същност, която те прави човек. Второто – да се откажеш от тази същност заради отдавна отишла си мечта, в случая под формата на топка, употребена от хора, за които няма нищо друго в живота, освен алчност! Безмерна алчност, за сметка на всички останали. Алчност, която иска да употреби моята същност, за да стане още по-голяма и ненаситна! И аз реших категорично, че не искам да имам какъвто и да е допир с тази алчност! Затова и погребах футбола дълбоко в сърцето си - може би някога той ще възкръсне, може би няма, но никога на цената на душата ми!

Както беше време за феновете на ЦСКА, сега е време и за феновете на "Левски" да правят точно този избор! Простичко казано – душата Ви или Пеевски?! Всичко в този живот си има край – въпросът е какъв искате да е. Искате ли да е: "Ако това ще е цената на "Левски", нека ме употребяват?" (думи на Константин Папазов). Искате ли наистина цената да е душата Ви?! Нали именно заради душата Ви се е появил "Левски"? Нали "Левски" е повече от футбол - той е кауза? Нали "Левски" е начин на живот – поне така казвате?! Та как ще живеете - вие сте на ход!

Автор: Ивайло Ачев