Предпоследен в Рио? Нищо, сипвай и пускай Преслава!

Скандали. Това е думата, която най-общо описва участието на българите на Олимпийските игри в Рио.

То не беше допингът на лекоатлетката ни Силвия Дънекова, попаднал в кръвта ѝ от сандвич, най-вероятно изпратен от Обама. То не беше борбата на нашите гребци с камериерки-джебчийки. То не беше "солидно представяне" във всяка една дисциплина на всеки наш спортист, показал старание и чест, която да го накара да се бори до последната секунда за победата.

След всички тези радости дойде поредната - Митко Ценов, българският представител в атрактивната дисциплина 3000 м стипълчейз. Той започна този сезон на открито със супер резултат в първия турнир от „Диамантената лига“ – 8:21.34, като за малко не подобри националния си рекорд от 2014-а – 8:20.87. По-късно тази година Ценов постави личен рекорд на 800 м на турнира „Самарско знаме“ с 1:50.48 и завoюва балканската титла на 5000 м с още един личен рекорд – 14:29.86, но на европейското първенство формата му падна и не можа да прескочи сериите.

Формата му обаче не се върна и за може би най-важния форум в живота на всеки спортист - Олимпиадата в Рио. Преди заминаването за Бразилия спортистът дори обясни, че има сериозни проблеми с черния дроб (!!!). Вчера (15 август) Ценов завърши предпоследен от всички завършили състезатели на 3000 м стипълчейз.

ТИХОМИР ИВАНОВ: ЗАСЛУЖИЛ СЪМ ТОЗИ ФИНАЛ

Той стигна до тази позиция след като като двама бегачи бяха дисквалифицирани, а един не завърши. Така нашият изпревари по време единствено испанеца Абделазиз Мерзуги, който финишира за 9:03.40 минути. Времето на българина беше 8:54.79 минути.

Това обаче явно не успя да трогне спортиста и той реши да се "похвали" в социалните мрежи как дави мъката с бутилка уиски, чипс и луканка.

"Ее какво да се прави. Да удавим мъката", гласи коментарът му към снимката.

"Нищо лошо, състезанието е свършило и той е човек", биха си казали мнозина и може би биха били прави, НО... 

Снимката и коментарът на българина поставят за пореден път проблемът с българския спорт. Не, той не в базите, не са парите и тяхната липса, той е в Байганьовщината и мързела.

Родните ни спортисти наистина нямат условията, базите, треньорите, екипировката и заплащането на водещите нации, но едва ли са по-зле "оборудвани" от косовари, словенци, хървати, румънци, грузинци, арменци, аржентинци, колумбийци, виетнамци, етиопци, които ни биха на какви ли не спортове, докато ние се радваме на пето място в борбата. 

И това на фона на велики обещания. Припомням, че министърът Красен Кралев даде прогноза, че при добро стечение на обстоятелствата България може да спечели медали в осем спорта. А в нощта на откриването призова: "Те са това, които ние като общество сме успели да създадем. Подкрепяйте ги, страдайте и се радвайте заедно с тях! Ще успеем."

Е, успяхме. Берем пореден срам.

Никой не си е помислил, че всички състезатели в Рио задължително ще спечелят медали. Но трябва да признаем, че е смешно, унизително и недостойно олимпийците ни да не се чувстват неудобно нито от резултатите си, нито от поведението си.

Както и да е, сипи си, Митко, и пускай Преслава. До следващата Олимпиада, когато ще пишем същите неща.