50 години Христо Стоичков - завинаги огън и жупел, завинаги Камата!

50 години. Толкова се навършват днес, 8 февруари, откакто най-великият български футболист Христо Стоичков си е поел за пръв път дъх на този свят.

Употребих определението "най-велик", защото така смятам, така го чувствам. Не споря дали наистина е - всеки си има своите аргументи, своите любимци. Стоичков отдавна е оценен с десетки отличния. И е факт, че колкото радост е донесъл Стоичков на българските запалянковци, за милиард години няма да донесат всичките ни сегашни т.нар. футболисти накуп.

За Стоичков може да се пише много, но аз завинаги ще го запомня с едно изпълнение, което олицетворява в пълна степен гения му. Става въпрос за Европейското първенство в Англия през 1996 година. Тогава, в първия ни мач в групата, при резултат 0:0, Ицо прехвърли вратаря на Ла Фурия Андони Субисарета с невероятен удар, след като хвана падаща зад гърба му топка от въздуха и директно препарира дългогодишния си съотборник в Барселона. Голът обаче беше отменен заради тежкия диоптър на някакъв страничен чернодрешко, който видя несъществуваща засада. Да му е*а п*тката лелина, какъв гол само! И какъв идиот се намери да го опропасти!

Такъв футболист беше Стоичков - от една изчезнала вече порода. Той никога не се предаваше, никога не се отказваше. Беше огън и жупел - неугасим пламък. Беше куче до самия край! Беше способен да изригне за миг - и да те накара да го помниш до живот! Можеш да го обичаш до полуда, можеш да го мразиш до мозъка на костите си, но да си безразличен - никога.

Онзи ден разбрах, че най-добър футболист на България за последната година е станал Ивелин Попов. Ивелин кой? Стана ми хем тъжно, хем смешно, хем на следващата секунда си казах - абе майната му. Щом стигнахме дотук, че Ивелин Попов да взема награда, която са държали в ръцете си такива като Христо Стоичков, мога да кажа само едно - благодаря ти, Господи, че бях в съзнателна възраст, когато Христо твореше на терена. И дано тези, които не са имали щастието да го видят в разцвета му, успеят да видят някой като него все някога - с фланелката на националния ни отбор. Защото иначе просто няма да узнаят какво е футбол!

Честит рожден ден, Христо!