Треньорите, които замениха един гранд с големия съперник


Треньорите, които замениха един гранд с големия съперник
Снимка: Getty Images/Guliver

1056 0

Бившият мениджър на Ливърпул Рафаел Бенитес бе обявен официално за нов наставник на Евертън, което набързо разви коментарите около действието на испанеца.

Огромна фенбаза няма да забрави Бенитес, който спечели Шампионска лига и ФА Къп при шестгодишния си престой на „Анфийлд”, а тогава описа „карамелите” като „малък клуб” след едно от дербитата през 2007-а година.

Бенитес се опита да изясни тези си коментари три години по-късно и по всичко личи, че шефовете на Евертън не са останали впечатлени, но феновете на клуба не са с това мислене.

В този материал Sportlive.bg ще ви запознае с други наставници, които са направили рязък завой в кариерите си и са поемали големите съперници на бивши свои отбори.

Брайън Клъф (Дарби 1967-1973, Нотингам Форест 1975-1993)

Винаги спорната фигура – Брайън Клъф, напусна Дарби една година след спечелването на Дивизия 1. Клъф опита да има повече контрол при решенията за „овните”, когато той и асистентът му Питър Тайлър подадоха оставки, очаквайки босът на отбора Сам Лонгсън да отстъпи. Вместо това Лонгсън прие оставките. След кратки престои в Лийдс и Брайтън, Клъф беше назначен за мениджър на един от големите съперници на Дарби – Нотингам Форест, с които печели още една титла и европейски купи.

Джордж Греъм (Арсенал 1986 – 1995, Тотнъм 1998-2001)

Греъм се записа в историята на Арсенал, като насочи клуба към първата титла в елита на Англия в последните 18 години с драматичен мач на „Анфийлд” срещу Ливърпул през 1989-а. последва нова титла две години по-късно, а с него „артилеристите” триумфираха във ФА Къп, два пъти в Купата на Лигата и с КНК. След това той бе уволнен и му бе забранено една година да води отбор заради неправомерни плащания към агент. Греъм прекара кратък период в Лийдс при завръщането си, след което пое големия градски съперник на Арсенал – Тотнъм. Той печели с „шпорите” първия трофей с клуба от 8 години насам – Купата на лигата 1999.

Хари Реднап (Портсмут 2002-2004, Саутхемптън 2004-05, Портсмут 2005-2008)

Като истински чревоугодник за наказание, Реднап замени един клуб от южното крайбрежие с друг и след това се върна отново. Всичко това в рамките на две години. Той подаде оставка начело на Помпи, обявявайки, че се нуждае от почивка, само за да бъде назначен за бос на Саутхемптън седмица по-късно. Веднага феновете на Портсмут му лепнаха етикет „юда”. Той не успя да запази елитния статут на „светците” и напусна, когато Портсмут му се обади едва година, след като се премести на „Сейнт Мерис”.

Радомир Антич (Реал Мадрид 1991-92, Атлетико Мадрид 1995-2000, Барселона 2003)

Антич имаше незавидната задача да замени Алфредо ди Стефано в Реал и работата му там продължи едва 10 месеца. Най-големият му триумф в Испания дойде в Атлетико, където спечели дубъл – Ла Лига и Копа дел Рей, а за мадридчани нападението бе водено от българина Любослав Пенев. Той замени уволнения Луис Ван Гаал с шестмесечен договор в Барселона. Антич даваше редовно шансове на младоците Витор Валдес и Андрес Иниеста, но накрая бе заменен от Франк Рийкард.

Свен Йоран-Ериксон (Рома 1984-87, Лацио (1997-2001)

Шведът спечели Копа Италия на Олимпико преди да изкара периоди във Фиорентина, Бенфика и Сампдория, когато се завърна да поеме градския опонент на Рома – Лацио. С лациалите той спечели два пъти Купата на Италия, Суперкупата на страната и Купата на УЕФА, както и Суперкупата на Европа. След това пое националният отбор на Англия.

Стив Брус (Бирмингам 2001-2007, Астън Вила (2016-18), Съндърланд 2009-11, Нюкасъл 2019-досега)

Два пъти в своята кариера Стив Брус прави тези резки „завои” в своята професия. Той печели промоция с Бирмингам, след което тимът изпада, а декада по-късно повежда големия враг – Вила, който бива изведен до плейоф за влизане в елита на Англия с него. Престоят му на „Вила Парк” завършва така, че един фен хвърля предмет по него. Сега той води Нюкасъл, като преди това бе поел големия враг на „джордитата” Съндърланд.

Сам Алардайс (Нюкасъл 2007-08, Съндърланд 2015-16)

Престоят на Алардайс на „Сейнт Джеймсис Парк” продължи по-малко от сезон и не може да се похвали кой знае с какво, начело на „свраките”. Въпреки това, той се появи отново в североизточна Англия седем години по-късно и пое „черните котки”. В мач с Нюкасъл стигна до победа 3:0 именно над Нюкасъл и да спаси отбора от изпадане, след което се обади Англия…

Алекс МакЛийш (Бирмингам 2007-11, Астън Вила 2011-12)

МакЛийш направи директна промяна от единия отбор в Бирмингам към другия. Той спечели Купата на лигата с Бирмингам, но изпадна със „сините” в един и същ сезон. По това време пък феновете на Вила заличаваха грубите графити спрямо него на тренировъчните терени на „виланите”. Лошите резултати, поставяйки рекорд на клуба за едва четири победи през сезона, означаваха, че шотландецът остана във Вила едва една година.

Леонардо (Милан 2009-10, Интер 2010-11)

Бившият играч на Милан замени Карло Анчелоти като мениджър но остана само сезон, след като бе в лоши отношения с тогавашния собственик на „росонерите” Силвио Берлускони. Шест месеца по-късно Лео замени Бенитес в Интер и спечели Купата на Италия, завършвайки втори, на шест точки зад Милан, след което бе уволнен година и половина начело на „нерадзурите”.

Жорже Жезус (Бенфика 2009-15, Спортинг Лисабон (2015-18, Бенфика 2020-досега)

Жезус спечели три титли и седем други купи с Бенфика, след което пое големия враг на „лисабонските орли” Спортинг. Това стана, след като шефовете на Бенфика отказаха да му удължат договора. Той спечели една Купа на Португалия със Спортинг, след което се завърна през 2020-а в Бенфика.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Из архива


Гробаря от София, покорил Франция и вдъхновил легендарния Лев Яшин

Името Димитър Антонов едва ли говори много на съвременните фенове на футбола. Вратарят, който е един от първите...

Реклама

Най-четени новини


виж всички