Сервис-воле - Тенис Пепеляшката се завърна!

Връщане в приказките. Точно в това се превърна Australian Open 2017 година. Защото, оказа се, че играта сервис-воле съвсем не е изчезнала, както динозаврите.

Откакто в играта се появи Андре Агаси и най-вече технологията за правене на ракети се разви така, както се развива технологията да се правят компютърни чипове, играта от основата линия се превърна в основен начин да печелиш, да си успешен. Ракетите станаха с по-големи глави, а майсторите на снайперистките удари започнаха да стават все повече. Да излезеш на мрежата в днешно време е като покана да бъдеш разстрелян - Джокович, Мъри, Надал са най-ярките примери на фантастични минаващи удари, невиждани никога преди това в историята на играта. Всички те следваха примера на Агаси - американската легенда и първият играч, който спечели "Уимбълдън" от основна линия. През 1992 година това изглеждаше така, както Пепеляшка е изглеждала на бала на принца.

Оттогава обаче минаха вече 25 години и сервис-волето постепенно влезе в ролята на Пепеляшка. Новите поколения тенисисти станаха терминатори от основна линия, които могат да уцелят монета, където и да е поставена на корта, и за тях играта на мрежата е сякаш екзотичен привкус. Сред най-добрите от най-добрите единствено титанът Роджър Федерер залагаше понякога на такава тактика - в смисъл да я прилага предимно нея, а не да разнообразява играта си с по някое излизане на мрежата, при добре подготвена ситуация.

Особено в последните 5 години обаче играта на мрежата стана черешката, която е абсолютно необходима, за да може тенис тортата ти да е най-добрата. Достатъчно е да напомним, че Джокович привлече в щаба си Борис Бекер - един от великите майстори на волетата. Преди сърбина и Надал започна много сериозно да работи за представянето си на мрежа, макар че испанецът така и не успя да промени нагласата си и да залага на тази тактика тогава, когато е притиснат и явно не може да гони от основна линия. Анди Мъри също има много чувство при играта на мрежата, но все още не залага достатъчно константно на сервис-воле, когато се налага да премине към план "Б". Всъщност Мъри може би никога няма да направи този преход.

В последно време обаче имаше отделни проблясъци и случаи, в които сервис-волето се оказваше неотразимо. Най-запалените тенис фенове може би си спомнят Мастърса в Шанхай преди три години и как Федерер съсипа абсолютния доминатор Новак Джокович точно с тази тактика. През 2015 година, по време на американското лято, Федерер дори въведе тактика ретур-мрежа, с която спечели Мастърса в Синсинати, побеждавайки последователно Мъри и Джокович, без да им даде дори една точка за пробив - на двамата най-добри на ретур в света! Ветерани като Радек Щепанек също отвреме-навреме блестят на някой по-малък турнир и в по ранните кръгове на големите състезания с тази тактика. От по-младите играчи Милош Раонич категорично показва, че със сервис-воле можеш да си топ 10 играч, можеш всъщност и повече.

Когато се прави от майстор, сервис-волето всъщност е изключително оръжие. Постоянните излизания на мрежата, когато са добре подготвени - например с подсечен, дълбок ъпроуч в центъра, който не дава ъгъл за игра, са истински бич за противника - той трябва да мисли страшно бързо и да реагира страшно бързо. Дали да направи минаващ по правата? Или по диагонала? Или лоб? Може би да стреля в тялото? Всичко това точка, след точка, след точка, постоянно за части на секундата. И изведнъж се оказва, че форхендът, с който толкова се гордееш, спира все по-често в мрежата. А бекхендът, който никога не те изоставя, сега си е дал почивка някъде на Малдивите. Какво става? Какво да правиш тогава? Ами или намираш този лазер от основната линия, с който да целиш разиграване след разиграване сантиметрите, които ти оставят, или си отиваш. В Мелбърн'17 пръв го изпита Томаш Бердих - срещу Федерер, сега го изпита и Мъри срещу Зверев. И няма по-хубаво нещо от това - фаворитите да получават тенис уроци, а зрителите - да изпитват тенис наслада. Защото играта е това - триумфът на красотата, независимо дали предложена от номер 1 или от номер 101! А когато Пепеляшка разцъфва, няма как да не се радваш - кой, в крайна сметка, не обича приказките?!