Ексклузивно в SportLive! Виктория Радева: Голяма фенка съм на Ливърпул! Привържениците на Ботев Пд и Локо Пд трябва да се подкрепят, а не да враждуват

Виктория Радева е една от „Шахматните кралици“ на България. 22-годишната пловдивчанка и още  четири наши златни момичета накараха цялата ни страна да се гордее, триумфирайки с първа историческа отборна европейска титла по шахмат при жените на шампионата в Будва.

Радева говори в първата част от интервюто си пред SportLive.bg за всичко около феноменалния успех на българките в Черна гора, разказа за трудните моменти, емоциите и мечтите си. В продължението на обширния ни разговор Вики сподели любопитни неща и около живота си извън шаха – за любовта си към футбола, образованието и личния си живот.

Ето какво заяви шахматната кралица пред медията ни:

- Виктория, ще Ви върна към самото начало на Вашата приказка. Как решихте да се захванете с шахмат и защо се насочихте точно към този спорт?

- При мен така се случиха нещата, че когато бях на три години и половина боледувах доста през въпросната зима. Налагаше се да си стоя вкъщи. Тогава моят баща отвори за първи път шахматната дъска пред мен, изкара фигурите и ми каза: „Хайде да те уча да играеш шах“. Аз като едно малко дете в началото всъщност въобще не разбирах какво представлява играта. За мен беше, че все едно играя с куклите си, количките и всяка една друга играчка.

Така малко по малко през годините обикнах играта. Всъщност моят баща ми предаде тази любов. Когато вече станах на 7-8 годинки, започнах да тренирам по-усилено и да се състезавам.

- За читателите ни може би ще е интересно да кажете има ли други членове на семейството Ви, които да се занимават по-сериозно с шахмат.

- Не. Няма изявени шахматисти. Само любители и играят шах на по-аматьорско ниво. Баща ми има едно базово разбиране. Може да играе, но от много години вече не може да ме бие. Но от него идват нещата.

- Остава ли Ви време за личен живот?

- Остава ми със сигурност. Много по-малко е от това на другите хора на моята възраст. Старая се да имам време и за неща, които не са свързани с шах, защото според мен това е доста важно.

Студентка съм вече в 4-ти курс и винаги разполагам и с време за приятели. Когато съм в Пловдив, се виждам и прекарвам времето си с тях.

- Как преминава един Ваш ден?

- Когато съм Пловдив и не съм на турнири, обикновено преминава по начина, който ще Ви споделя. Денят ми често започва с лекции, ако имам такива по програма и съм в университета. След това зависи какви са задачи ми. Понякога съм из града, за да ги свърша. Друг път сядам по на кафе с приятелка в някое заведение.

Ако съм си вкъщи и имам свободно време от лекции, гледам да се занимавам с шах – да тренирам. В някои случаи пиша проект за обучението си в университета. Водя съвсем нормален и спокоен живот.

- Следвате специалност „Национална сигурност“. Как точно се спряхте на нея и имате ли амбиции да се развивате в тази насока?

- Честно казано, за тази специалност също главният виновник е баща ми, защото когато се чудех какво да запиша, бях в дилема дали да не си взема почивка 1 година.

По стечение на обстоятелствата точно тогава започна и пандемията от Ковид. Така прецених, че няма смисъл от година почивка, защото не знаех какви турнири ще бъдат организирани. Реших да разгледам какви специалности има в ПУ „Паисий Хилендарски“. Завършила съм „Търговската гимназия“ и поради тази причина се насочих към „Икономическия факултет“ в университета. Една от специалностите беше „Национална сигурност“. Баща ми каза защо пък да не запиша нея и да разгледам каква точно е учебната програма. „Интересно е, звучи иновативно“, ми каза той.

В началото аз си казах, че ще разгледам, но малко по на шега. В крайна сметка се записах и ме приеха. Така вече съм в четвърти курс.

- Ако не бяхте станала шахматистка, с какво щяхте да се занимавате – мечтала ли сте за нещо друго?

- Много сложен въпрос, защото ми е много трудно да си представя живота си без шах. Като малка страшно много обичах да рисувам. От тази гледна точка мисля, че щях да съчетая нещо с дизайн – графичен дизайн или нещо подобно.

- Привърженичка сте и на футбола, а доколкото знам сте фенка на Ботев от пловдивските отбори. Докъде се простира любовта Ви към футбола?

- Точно така е. По някакво стечение на обстоятелствата всичко се предава от баща ми, така е и с любовта ми към футбола. Бих казала, че с българския футбол не съм чак толкова запозната по отношение на ситуацията в него, но съм голям фен на Ливърпул.

Винаги когато играят, вкъщи се слуша химна на клуба, поне един път преди мач на Ливърпул. С баща ми винаги гледаме двубоите, викаме за тях, радваме им се. Както казах съм им голям фен.

- Как стоят нещата по отношение на Ботев Пловдив?

- Фен съм на Ботев Пловдив. Бих казала, че малко по-малко, отколкото на Ливърпул. Клубът е от моя град и се радвам за отбора.

Бих искала да споделя нещо, което според мен е много важно в спорта – трябва да има и социална дейност. Това, което не ми харесва е, че има страшно много вражда между феновете на Ботев и на Локомотив. Според мен трябва да е обратното – трябва двата отбора да се подкрепят, защото в Пловдив така да се каже няма други на това ниво във футбола.

За мен това е много важно, но хората не му обръщат внимание. Ние живеем заедно. Няма смисъл спортът да разединява хората, той трябва да ги обединява.

- Спомням си една Ваша партия с най-голямата легенда на Ботев Пловдив – Динко Дерменджиев, който за съжаление си отиде от този свят. Какви са спомените Ви от нея?

- За мен първо беше изключително голяма чест да имам шанса да играя срещу него. Той беше любител, но имаше доста добра шахматна култура. Разбира се, накрая успях да го победя, но за мен беше огромна чест и удоволствие, защото такива легенди, в който и да е спорт, трябва да се уважават много. Беше ми много, много мъчно когато разбрах, че той е починал, защото наистина беше един уникален човек и уникален футболист.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ексклузивно в SL! Наша шахматна кралица: По-щастлива съм, че в България оцениха труда ни, отколкото от Европейската титла! Срамота е държавата да не развива българските таланти 

АВТОР: ИЛИЯН РАДКОВ