Ексклузивно в SportLive! Виктория Радева: Благодарна и щастлива съм, че в България оцениха труда ни! Срамота е държавата да не развива българските таланти

Пет изключително талантливи и борбени момичета накараха цяла България да се гордее! Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Виктория Радева, Белослава Кръстева и Гергана Пейчева постигнаха феноменален исторически успех, завоювайки първа европейска отборна титла по шахмат при жените за страната ни на шампионата в Будва.

Една от шахматните ни кралици – Виктория Радева, се съгласи да даде интервю за Sportlive.bg, в което разказа за триумфа на златните ни момичета. 22-годишната пловдивчанка, която е трикратна републиканска шампионка, се върна и към най-тежкия момент в Черна гора, когато в мача срещу Азербайджан игра с 40 градуса температура. Радева сподели емоциите, които все още продължават да бушуват в нея, разказа за трудните моменти и сподели какви са нейните мечти.

Ето какво обяви шахматната кралица пред медията ни:

- Виктория, как се чувствате след феноменалния успех и отминаха ли емоциите, които бушуваха във Вас след триумфа с Европейската титла?

- Изключително съм щастлива и горда от това, което постигнахме с момичетата! Не бих казала, че емоциите са преминали. Още бушуват в мен. Дори в четвъртък бях в моето първо училище СУ „Никола Вапцаров“ в Пловдив, защото те ми направиха едно много прекрасно посрещане. Беше толкова емоционално, че се разплаках от радост да видя толкова много деца и учители горди и щастливи.

Така че емоциите продължават с пълна сила. Изключително съм благодарна за всичко, което се случва около нас сега.

- Какво Ви казаха децата в училището и забелязахте ли плам в техните очи да искат да последват Вашия пример и да се занимават с шахмат?

- Във всички имаше супер много щастие, радост, гордост. Много от тях дойдоха, прегръщаха ме и казаха, че се гордеят с мен и че са ме гледали. Заявиха, че гледат на мен като пример, че ме обичат, което за мен беше изключително преживяване. Може би е едно от най-прекрасните и емоционални в моя живот.

- Можете ли да разкажете повече за самото състезание – как премина то и какви са взаимоотношенията между всички момичета в отбора?

- Европейският шампионат се проведе в 9 кръга. Имахме един почивен ден. Играеше се на 4 дъски. Всеки отбор има една резервна дъска. През целия турнир ние нямахме нито един слаб противник, защото в Европа всеки един отбор е на доста добро ниво.

България постигна 7 победи и 2 ремита, без нито една загуба, което всъщност ни направи и единственият тим без поражение. През самите кръгове в началото играех повече. За жалост след 6-ия кръг се наложи малко да прекъсна заради здравословни причини.

Но точно там идва и намесата, че имаме и допълнителна дъска. Момичетата се справиха безупречно и без мен. Много съм горда с тях!

Отношенията ни по време на турнира бяха перфектни. Ние се подкрепяхме, нахъсвахме се една с друга. Неведнъж съм казвала, че всяка една от нас е голям боец и показа страхотен характер и хъс.

- Споменахте здравословния си проблем, за който щях да Ви питам. Как изобщо успяхте да играете в мача с Азербайджан с 40 градуса температура, защото след срещата се наложи да Ви закарат в Спешна помощ – поставиха Ви на системи…?

- След двубоя отидохме до Спешното отделение в болницата, сложиха ме на системи. Слава Богу, вече се повъзстанових след този проблем. Беше някакъв вирус. В такива случаи човек няма много време да унива и просто дава най-доброто от себе си. Доста трудно е в подобни моменти, защото и физически не се чувстваш добре. Но не е първият път, в който съм играла в такова състояние. Всеки един шахматист е преминавал пред подобни трудности и му се е налагало да играе в доста лошо физическо състояние.

Преди партията пих лекарства, по време на партията – също. Няколко пъти ми се налагаше по време на партията да ходя до тоалетната, за да повръщам, но се връщах, събирах се и продължавах да играя. Мачът беше доста важен и исках да дам най-доброто от себе си, за да може и отборът да спечели. След това следователно и тимът взе победата в срещата.

- Шахматът може да се определи като умствен спорт, а Вие сте била с висока температура, която води и до главоболие и т.н. Как е възможно да сте била в кондиция и да се борите за успех на дъската изобщо в подобно състояние?

- Не мога да Ви кажа как. Просто се нахъсвах, казвах си, че трябва и се опитвах да се концентрирам колкото се може повече. Наистина високата температура е доста неприятна, влияе на мозъка ти, допълнително прегрява, но е нужна страшна концентрация, стоиш на дъската и … Аз само това си мислех, стараех се и преди всеки ход проверявах дали нещо не се случва веднага в позицията. Така бях доста по-концентрирана. По принцип също съм, но бях една идея по-нащрек какво се случва на дъската.

- Кой от всички мачове срещу съперниците на турнира Ви беше най-труден?

- Много е трудно да определя кой е бил най-трудния мач, защото всеки един беше важен, а и всеки от противниците беше доста труден. За мен лично беше мачът срещу Азербайджан. Според мен момичета биха казали последната среща с Грузия, защото тя беше доста на кантар – с много неяснота как всъщност ще завърши. Също и от емоционална и психическа гледна точка този мач беше най-трудния, защото тогава ние вече се борехме за титлата. Бяхме си осигурили медал, но всички искахме той да е златен.

- В кой момент от състезанието у Вас дойде усещането, че може да постигнете този исторически триумф за българския шахмат?

- Според мен след седмия кръг, когато оставаха 2 кръга до края на надпреварата. Тогава всъщност малко по малко успяхме да поведем. В този момент се придоби може би една увереност и разбиране, че шансовете ни са идеални и ако продължаваме с нова сила, както дотогава, със сигурност бихме взели медал. На това се и надявахме.

- Какво остана зад кулисите – през какви трудности преминахте по време на турнира, дори и такива от общ характер?

- Няма как в даден момент да не се появи може би едно напрежение или адреналин, защото все пак е важно състезание. Всеки дава най-доброто от себе си. За да играе добре човек, той трябва да овладява тези емоции.

Ние от доста години играем шах. В този момент сме научили как да ги овладяваме, но все пак в такива ситуации се изисква доста хъс и спокойствие. Важно е да се запази спокойствие в този период от 10 дни, което не е никак лесно. По време на самия турнир бих казала, че това беше най-трудното.

А преди това мисля, че всяка една от нас би била щастлива, ако на такива състезания всъщност имаше и държавно финансиране. В крайна сметка ние бяхме горди и щастливи, че успяхме да отидем и да играем. От Българската спортна шахматна федерация ни бяха осигурили прекрасни условия.

Този път имахме доста подкрепа. Аз усетих изключително много подкрепа и от хората в България, и от хората, които бяха там с нас. Тази подкрепа за жалост невинаги я има.

- Ако сравните подкрепата, която получавате Вие и другите отбори, какво бихте казали според забелязаното на място в Будва?

- Бих казала, че единствената по-сериозна подкрепа, която те получават от по-шахматна и финансова гледна точка, е че преди състезанията си имат кампове, имат си време за тиймбилдинг, имат си осигурени треньори от самата държава назначени. Докато при нас това в момента се случва доста по-трудно, но се надявам в близкото бъдеще вече и това да е факт и в България.

От друга гледна точка, пък не мисля, че сме ощетени от подкрепата на самите хора и на обикновения човек, защото всеки в България се радва на нашите успехи.

- Как отпразнувахте успеха?

- Честно да Ви кажа тези дни още не съм имала възможност много време да празнувам. Видях се с мои приятелки в Пловдив за малко, след като се прибрах. Почерпихме се, излязохме малко един следобед.

С моите родители още не сме отпразнували подобаващо, но съм изключително щастлива, че съм си вкъщи, където е моето родно място и където се чувствам най-добре. Засега празнувам с хората, които се радват около мен.

- А със самия отбор как отпразнувахте триумфа веднага след края на турнира и какво беше първото, което си казахте?

- Веднага след като свърши последната партия с Гери, всички заедно слязохме долу да я посрещнем, прегърнахме се, бяхме изключително развълнувани. Леко в шок изпаднахме. Още не можехме да асимилираме какво всъщност се случи. А и веднага след това отидохме на награждаването. След награждаването за жалост на Гери и се наложи веднага да замине за САЩ.

Ние пък имахме доста ранен трансфер в 4 часа сутринта и нямахме време да седнем да празнуваме. Така че това, което аз направих след еуфорията и награждаването, беше да си събера багажа и да полегна за малко, защото след тези емоции и умора имах нужда от почивка.

- Сред Вас в отбора е и бившата световна шампионка Антоанета Стефанова. Какво е да сте покрай нея и какво научавате от човек с нейните постижения и опит?

- Аз просто мога да кажа, че е една сбъдната мечта за мен, защото когато започнах да играя шах тя беше един вид моята любимка в шаха. Мечтата ми беше един ден да бъда като нея. Дори като малка се надявах някой ден да я срещна, да се снимам с нея и да си поговорим.

А сега да играя шах с нея рамо до рамо и да бъда част от националния отбор, е изключително чувство – една от моите сбъднати мечти, както вече казах.

Наистина си оказа влияние, че тя е там с нас, защото тя е доста по-опитен играч. Била е световна шампионка, което само по себе си означаваше, че може да ни даде много съвети.  А на първо място са спокойствието и увереността, които тя внасяше в отбора, беше от ключово значение.

- Защо в България шахматът сякаш остава малко изолиран от спортовете и смятате ли, че след големия Ви успех е възможно да му се обърне по-сериозно внимание и Вие да сте допринесли това да се случи?

- Напълно смятам, че след такъв успех не само може, но и трябва да му се обърне повече внимание. Това на, което се надявам, е повече млади хора, а и хора на възраст, защото най-хубавото при шаха е, че няма значение възрастта, стига да имаш любов към играта – да се обърнат, да започнат да тренират, да проявяват интерес.

Защо остава на по-заден план? Може би причината е, че при шаха е доста по-различно. Например времето, през което протича едно състезание или един кръг. При нас партиите са по 4-5 часа. Доста трудно е за обикновения зрител да стои и да гледа 4-5 часа, ако не е толкова навътре в нещата. Така че си мисля, че може би това е една от причините, поради които не е толкова популярен.

Напоследък съм забелязала, освен покрай успеха, излезе и един дамски сериал „Гамбит“ за шаха, който запали страшно много хора да играят онлайн шах. Това е нещо прекрасно според мен, тъй като шахматът помага наистина и в живота, и в учението - развива изключително много логическото и стратегическото мислене.

- Какво почувствахте лично Вие в първия момент, когато Ви посрещнаха в България и започнаха да Ви наричат „Златните момичета“, "Шахматните кралици" или с други подобни определения?

-  Всичко беше една огромна еуфория. Не очаквах такова голямо посрещане – толкова много цветя, толкова много хора. Просто се почувствах благодарна и щастлива дори не от успеха, а да видя, че трудът ни беше оценен.

- Шахматът не е финансиран никак сериозно от държавата. Виждате ли изход от ситуацията?

- Според мен ще има изход. Гледам по-позитивно на нещата. Просто в България има нужда да се даде лиценз на Българската спортна шахматна федерация, за да може вече тя с пълна сила да задейства нещата освен в световен и международен план тук и в самата държава. Надявам се в бъдещите години тези неща да се случат. Да има финансиране както за нас, така и за всеки един друг шахматист, защото не само в нашия спорт, а и във всички останали спортове, разполагаме с изключително много таланти и е срамота, ако те не се развиват.

- Имало ли е момент, в който с оглед на всички трудности и проблеми в българския шах, да сте се замисляли да зарежете този спорт и да се захванете с нещо друго? Получавали ли сте и изкушаващи предложения от други държави да играете за тях?

- Подобни моменти има винаги. Вярвам, че и в бъдеще ще ги има. Това е нещо напълно нормално.

Във всеки един такъв момент съм си давала малко време да помисля защо всъщност го правя. Когато един човек прави всичко чисто от любов, нещата се случват. Ти не можеш да се откажеш от нещо, което обичаш толкова много.

Както казах, имало е по-трудни моменти, които се преодоляват. Човек сам трябва да се научи да ги преодолява. Понякога имаш нужда и от подкрепа от хората около теб. Винаги съм я получавала от семейството си.

Така че до ден днешен съм си тук. Продължавам да играя и не мисля да се отказвам скоро.

- Споменахте за семейството си, но кои хора и какво Ви крепи в тези трудни моменти?

- На първо място семейството ми. То винаги ме е крепяло. Хората около мен, приятели и близки. Също така съм християнка и вярата ми в Бог ме е крепяла през тези години.

- Какви са бъдещите Ви амбиции и докъде се простират мечтите Ви във шахмата?

- В краткосрочен план ще се боря да покрия последната си норма за международен майстор. След това да стана международен майстор за мъже. За в бъдеще се надявам на още много европейски и световни титли. Догодина е олимпийска година. Надявам се аз и момичетата да дадем най-доброто от себе си и ако е дал Господ да вземем медал от Олимпиадата.

Знам, че и в шаха, и в живота понякога има моменти когато си на върха, а понякога има и спадове. Въпреки това ще продължавам, както и всяко едно от момичетата с тази упоритост и хъс да тренираме и да даваме най-доброто от себе си. 

ОЧАКВАЙТЕ И ВТОРА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ШАХМАТНАТА НИ КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ РАДЕВА ПРЕД SPORTLIVE.BG

АВТОР: ИЛИЯН РАДКОВ