Когато Марио Жардел игра в Черно море

Марио Жардел безспорно е най-голямото име, играло в българското първенство. През 2010 г. той игра половин сезон с екипа на Черно море. Въпреки че е носител на Златната обувка два пъти, голмайстор на Шампионска лига и носител на Копа Либертадорес, легендарният бразилец беше бледо копие на себе си по родните терени.

Когато през юни 2010 г. 36-годишният тогава Жардел пристига на "Тича", той вече е наддал сериозно килограми, а и години наред се е борил със зависимостта към кокаина. След като ниже гол след гол с екипите на Порто, Галатасарай и Спортинг Марио изпада в депресия поради факта, че е пренебрегван в националния отбор на Бразилия, а трансферите му в Интер и Барселона се провалят.

Ясно е че поради напредналата си футболна възраст бразилецът няма как да играе цял мач, но той не се появява в стартовия състав нито веднъж. Дебютира във втория кръг срещу Локомотив Пловдив като записва едва 8 минути. В следващия кръг срещу Академик получава повече шанс - 26 минути игра. Въпреки това отново нищо кой знае колко запомнящо се. В мачовете с ЦСКА, Черноморец и Видима-Раковски Супер Марио въобще не се появява на терена.

Нов шанс Жардел получава в мача с Левски, като влиза в 70-ата минута, и в 77-ата си изкарва жълт картон, а "моряците" губят с 2:3. Дългоочакваният момент за всички фенове се случва в шестия мач на Жардел - той донася победата на варненци срещу Локомотив София, след като се разписва с глава за крайното 1:0. Разбира се треньорът Велизар Попов дава шанс на бразилския ветеран като го пуска в игра още в началото на второто полувреме срещу Калиакра. Мачът обаче е пълна катастрофа за Черно море - загуба с 0:4. Последната среща на Жардел в България е срещу Миньор, като поиграва 15-тина минути.

Още в края на ноември Жардел заявява, че желае да разтрогне с Черно море, а аргументът му е, че "в България скоро темперетурите ще паднат до 30 градуса под нулата". Авантюрата приключва безславно и за двете страни, но от друга страна Черно море записа името си в историята като един от малкото клубове, в които е играл носител на Златната обувка.