Да се прекръстиш на любимия си отбор

Много са футболистите, които се заклеват във вечна любов на даден отбор, а след като получат по-добра оферта бързо забравят за лоялността. В едни далечни времена обаче играчите са били готови да прекарат цялата си кариера с екипа на един отбор, много от тях играят и до 40-годишна възраст.

Една от най-големите прояви на лоялност обаче е актът на трима турски футболисти от Измир през 30-те години на XX век. През 1934 г. в Турция е въведен закон за фамилиите, според който всеки трябва да избере своя постоянна фамилия. Преди това турците вместо фамилни имена са използвали или титла (паша, бей и др.), или обръщение в зависимост от родния град с наставката -оглу.

В чест на своя отбор десният бек на отбора Алтънорду Саид Бей избира да се казва Саид Алтънорду. Той остава в тима цели 27 години, което е рекорд по най-много сезони за един клуб. Алтърнорду е шесткратен шампион на регионалната лига, а през 1937 г. дори става голмайстор на Националната дивизия с 13 гола.

Скоро неговият пример е последван от нападател на Гьозтепе, който остава в историята под името Фуад Гьозтепе, докато рождената му „фамилия“ остава загадка и до днес. Нападателят Бешир Оглу Вахап се свързва завинаги с отбора на Алтай, като приема името Вахап Йозалтай. Той е и първият професионален футболист в страната, като освен в Алтай играе за френския Расинг Париж. Единственият му мач за националния отбор на Турция пък е контрола срещу България, играна през 1932 г. и завършила 3:2 за „трикольорите“.