Десетте най-лоялни футболисти в историята

В съвременния футбол е все по-рядко явление да си играл само за един отбор през цялата си кариера. Лионел Меси в момента кара своя 17-ти сезон в Барселона, като сред действащите футболисти е вторият с най-дълга изява в един отбор. Пред него е само вратарят на ЦСКА Москва Игор Акинфеев, който от дебюта си преди цели 18 лета не е сменил клубната си принадлежност. Ще Ви представим десетимата футболисти, прекарали най-много сезони с екипа на един отбор и дават истински пример за лоялност.

10. Рожерио Сени (23 сезона)

Шестима са футболистите, изиграли по 23 сезона за един клуб – Маджед Абдула, Ларс Хьо, Ерст Кузора, Гулам Пейровани и Рожерио Сени. От тях със сигурност бразилският страж е най-разпознаваемото име. Легендата на Сао Пауло завинаги ще остане в историята като най-резултатния вратар със своите 131 гола, вкарани от фалове и дузпи. Освен това той е вторият с най-много мачове в историята на футбола с 1234 двубоя, отстъпвайки само на Питър Шилтън. Със Сао Пауло Сени печели три титли на Бразилия, два пъти Копа Либертадорес и Световното клубно първенство. През сезон 2005 пък вкарва цели 21 гола с екипа на „трикольорите“ – резултат, на който много нападатели биха завидяли. В момента се развива в треньорската професия и е начело на Фламенго.

9. Хамуд Султан (24 сезона)

Вратарят на националния отбор на Бахрейн пази за Мухарак Клуб между 1974 и 1998 г. като печели 10 пъти шампионската титла на страната и 12 пъти Купата на Краля. Освен това пази и при петте участия на Мухарак в Шампионската лига на Азия, а през 1991 г. играе във финала на Азиатската Купа на носителите на купи. Султан има 100 мача за националния отбор на Бахрейн, където също е безсменен титуляр и три пъти е избиран за най-добър вратар на регионалния турнир Купа на Персийския залив. През 1994 г. е избран за вратар на годината в Азия. Азиатската футболна конфедерация го отличава с юбилейна награда като най-добър футболист в историята на Бахрейн.

8. Боб Кромптън (24 сезона)

Кромптън е първият футболист и треньор, включен в откритата през 2019 г. Зала на славата на Блекбърн Роувърс. Като футболист Кромптън е десен бек между 1896 и 1920 г. като печели две титли на Първа дивизия през 1912 и 1914 г. Освен това има 41 мача за националния отбор на Англия и в 22 от тях е капитан. През 1926 г. се завръща в тима като мениджър и извежда отбора до триумф във ФА Къп. Остава на поста до 1931 г. При втория си престой в Роувърс още на първия сезон (1938/39) връща отбора в елита на английския футбол. На 16 март 1941 г. по време на мача срещу Бърнли получава инфаркт и си отива от този свят същата вечер.

7. Константин Лясковский (24 сезона)

Десният бек по прякор Сабята играе в ЦСКА Москва от 1926 до 1949 г., но тъй като първото държавно първенство на СССР се провежда чак през 1936 г. статистиката за участията на Лясковский е непълна. От 1936 г. до края на кариерата си има 153 мача в шампионата, без да се отчитат мачовете в градките първенства, националната купа и контролите. С тима на „армейците“ бранителят е трикратен шампион на СССР (1946, 1947, 1948), двукратен носител на Купата (1945, 1948) и двукратен шампион на Москва (1933, 1935). Последният си мач изиграва през септември 1949 г., когато е на 41 години. През 50-те години е помощник-треньор на ЦСКА, а след това работи и във Футболната федерация на СССР.

6. Тед Сагар (24 сезона)

Още един вратар попада в класацията. Сагар е член на Залата на славата на Евертън и в продължение на 51 години държи рекорда за най-много мачове с екипа на „карамелите“ с 499 мача във всички турнири. С Евертън печели два пъти Първа дивизия през 1932 и 1939 г., а също Чарити шийлд през 1932 г. и ФА Къп през 1933 г. Стражът, наричан от феновете Шефа, заявява в интервюта, че Евертън за него винаги е най-добрият отбор в страната и неговата първа и единствена любов. За неговия голям професионализъм говори не само клубния патриотизъм, но и желанието за игра дори в напреднала възраст. Запитан през 1949 г. имат ли право футболистите да се оплакват, че играят по 3 мача седмично, Сагар отговаря: „А навремето играехме по три мача на ден“. Единственото му приключение извън „Гудисън парк“ е северноирландският Портадаун, за който играе неофициални мачове като гост по време на Втората световна война.

5. Макс Морлок (24 сезона)

Германският нападател остава верен на Нюрнберг през цялата си кариера. Започва да играе в баварския клуб през 1940 г. и до 1964 г. записва над 900 мача във всички турнири, в които вкарва около 700 гола. През 1951 и 1952 г. е голмайстор на Южната Оберлига, а през 1948 и 1961 г. извежда тима до шампионски титли в Германия. През 1962 г. печели и Купата на страната. Кариерата му се простига от регионалните Гаулиги по времето на Втората световна война чак до първия сезон на Бундеслигата (1963/64), в който 38-годишният тогава играч записва 21 мача. Освен това Морлок е част от националния отбор на ФРГ, спечелил Световното първенство през 1958 г.

4. Райън Гигс (24 сезона)

Уелската легенда на Манчестър Юнайтед е истински символ на ренесанса на „червените дяволи“ при сър Алекс Фъргюсън. Между 1990 и 2014 г. той печели всичко възможно – 13 титли на Англия, 5 пъти ФА Къп, 3 пъти Купата на Лигата, 2 пъти Шампионска лига, Междуконтиненталната купа през 1999 г. и Световното клубно първенство през 2008 г. Той е единственият играч на Манчестър Юнайтед, който има медали от всички титли на отбора в ерата на Висшата лига и единственият футболист, вкарвал гол в 21 поредни сезона и записал мач в 22 поредни сезона. Освен това е рекордьор по мачове за Юнайтед и единственият, вкарвал гол в 17 сезона на Шампионска лига.

3. Франческо Тоти (25 сезона)

Принца на Рим никога не предава своята Рома, макар оферти към него да не липсват през годините. През 2006 г., когато постъпва предложение от Реал Мадрид, Тоти отговаря, че да напусне Рома е „все едно да остави бедните си родители, за да отиде при богати осиновители“. И макар за 25 сезона да печели само 5 трофея (Серия А през 2001 г., Купата на Италия през 2007 и 2008 г., Суперкупата на Италия през 2001 и 2008 г.) Тоти остава един от знаковите играчи на италианския футбол въобще. Със своите 786 мача и 308 гола той е рекордьор по мачове и голове за Рома, а само Силвио Пиола има повече голове от него в историята на Серия А.

2. Паоло Малдини (25 сезона)

Настоящият технически директор на Милан е цяла епоха за „росонерите“ със своите 902 мача във всички турнири. Кариерата му започва още преди големия отбор на Ариго Саки с нидерландското трио в края на 80-те години и приключва когато Кака преминава в Реал Мадрид. Стабилността, спортсменството и чистата игра в защита превръщат Малдини в еталон, а петте победи в турнира КЕШ/Шампионска лига прибавят към спортното дълголетие и място сред най-добрите в историята на футбола въобще. Неслучайно в края на 2020 г. „Франс Футбол“ включи Малдини в идеалния отбор в историята на великата игра. Неговият номер 3 пък беше изваден завинаги от употреба, като преди това само Франко Барези е получавал подобна чест.

1. Саид Алтънорду (27 години)

Турският десен бек е абсолютен рекордьор по лоалност – цели 27 години в един клуб. Бранителят е толкова лоялен, че от любов към клуба роденият като Саид Бей играч сменя фамилията си в негова чест. С Алтърнорду печели 6 титли на лигата на Измир – през 1927, 1932, 1935, 1936, 1940 и 1945 г. През 1937 г. дори става голмайстор на Националната дивизия с 13 гола. За съжалание записва само 4 участия за националния отбор на Турция между 1932 и 1937 г., като играе на Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. Статуя в негова чест е издигната на централната гара в Измир.