Провал? Случилото се с Барселона е очакван спад и заплаха за всички зложелатели

Тези дни по отношение на Барселона и ние, журналистите, и в самия клуб, не подбираме подходящите думи за ситуацията в клуба. На първо място, говоренето за чудо срещу Байерн в Шампионска лига и определянето на евентуална победа като подвиг определено не помогнаха на тима, който се срути под дъжда в Мюнхен. За един европейски гранд, какъвто Барселона е без съмнение и кризите не могат да изтрият този факт, е обидно да се говори, че победа над тежък съперник би била чудо. Най-малкото играчи, треньори и ръководители да използват тази разрушителна за тях думичка.

На второ място, думите "провал", "погром", "крах", които от снощи съпътстват всяка статия или изказване за каталунците, също не са подбрани правилно. Защо? Защото ситуацията е тежка, непозната, трудна за преглъщане, но напълно очаквана и обяснима. Да започнем с фактора "Меси". От момента, в който той показа гениалността си в мъжкия футбол и също как добре пасва на този клуб, до края на миналия сезон, това е времето, в което каталунците не са пропускали участие в елиминационната фаза на Шампионска лига. Приблизително. Това бе времето, в което името Барса е равносилно на Меси. Това показва колко абсурдно е да си помилси някой, че неговото напускане няма да се отрази на тима. Човекът с рекордите, дежурният голмайстор на тима, че и на лигата. И нещо много по-важно за сегашната ситуация: човекът, спрямо когото се градеше играта на всяка една Барселона - била тя на Гуардиола, била тя на Кике Сетиен.

Сега Меси го няма, тръгна си изненадващо, а каталунците, дори и да бяха открили заместник на незаменимия за тях, то нямаха време да го подготвят. Да се върнем към момента, в който Кристиано Роналдо напусна Реал Мадрид. В първия сезон без него "белите" завършиха трети в Ла Лига, изоставайки с 19 точки от върха и с 9 от второто място. В любимия си турнир Шампионска лига "кралете" отпаднаха в осминафиналите, като в реванша срещу Аякс загубиха с 1:4. У дома!

За съжаление на този гигантски клуб, злото никога не идва само. Този "провал", "крах" и т.н съвпадна не само с напускането на капитана, лидера, голмайстора Меси, но и с няколко други събития, предвещаващи неминуеми лоши резултати. На трето място, да започнем отзад-напред, Барселона се намира в момент, в който сменя поколенията. Цели четирима от състава срещу Байерн снощи участваха във финала, в който Барселона спечели последния си трофей в Шампионска лига. Те още са класа, още искат да печелят големи мачове, но някои от тях просто нямат тогавашните качества и неслучайно усилено им се търсят заместници. Това са Серхио Бускетс, Жорди Алба и Жерар Пике. На второ място, поради една или друга причина, клубът е в ситуация, в която изпрати на "бойното поле" своите млади футболисти - някои от които още нямат и 20 мача на най-високо ниво. В титулярния състав на Шави снощи имаше трима футболисти с обща възраст 60 г. Да, Байерн също имаше трима много млади в състава, но дори най-младият от тях има вече 40 мача в Бундеслигата. Другите - значително повече.

И на първо място сред събитията, които предвиждаваха, че днешният ден ще дойде, е небрежното, меко казано, управление на клуба в последните няколко години. Всички знаете за него - вземаха се треньори без какъвто и да е подбор, правеха се абсурдни трансфери - или неоправдано скъпи, или не съвсем адекватни за нуждите на клуба. В този период също така от "Камп ноу" си тръгнаха легенди, които съвсем не излязоха през парадния вход. Изненада ли е, че всички по-съвеременни резултати в Шампионска лига, които карат феновете все още да се будят плувнали в пот, се случиха по време на управлението на Хосеп Мария Бартомеу? И катастрофата в Рим, и кошмарът в Париж, и ужасът на "Анфийлд". Тази Барселона има само малка вина за случващото се, за да ѝ се излива цялата тази помия, по-напоителна от дъжда в Мюнхен, измил надеждите за Шампионска лига.

Но когато си Барселона, когато имаш такава славна и внушителна история, когато си обичан по света от стотици милиони, решението в такива кризи е едно - вадене на поуки, работа и коригиране на грешките на всяко ниво. Защото дори в ситуация като сегашната има много поводи за оптимизъм - най-накрая този клуб отново има треньор, който не само е истински "куле", но има и визия за развитие. Най-накрая има управление, което нито се страхува, нито се срамува да праща голобрадите момчета от собствената си школа срещу футболните "голиати", а ако те се провалят, получават нов шанс, а не натиряне в забравата. И ако играчи като Клеман Лангле се смеят, когато Барса отпада от Шампионска лига и отива в Лига Европа, а такива като Гави - плачат, то залогът в полза на "гавитата" няма как да е погрешен.