10 легенди, които никога не играха на Световно първенство


10 легенди, които никога не играха на Световно първенство
Снимка: Guliver/GettyImages

16582 0

Във вечните спорове кой е най-великият футболист в историята често аргументите в полза на Пеле са два – той има над 1200 гола в играта и е трикратен световен шампион. Световните първенства наистина са форумът, който привлича дори хората, които не гледат редовно мачове. Достатъчно много легенди обаче поради една или друга причина не са записали и един мач на световни финалите. Представяме Ви 10 футболисти с безспорна следа в историята, но и с лошия късмет да се разминат със световното първенство.

Яри Литманен

Финландският плеймейкър винаги е давал всичко от себе си за националния отбор, като се е разписвал за Финландия в 4 различни десетилетия. Въпреки силни индивидуалности като Литманен, Сами Хюпия, Юси Яскилайнен, Анти Ниеми и др. В квалификациите за Мондиала през 1998 г. Страната на хилядата езера завършва трета в групата си на една-единствена точка от втория Унгария, който отива на бараж. Плеймейкърът не е участвал дори на европейско първенство, след като 10 години след последния мач на Литманен финландците за първи път си осигуриха участие на континентален шампионат.

Едуард Стрелцов

Считан за един от най-талантливите съветски футболисти, Стрелцов е голмайстор на Торпедо Москва и националния отбор. Нападателят е в основата на спечелването на Олимпийската титла през 1956 г. и заформя ударно дуо със съотборника си от Торпедо Валентин Иванов. По време на лагера преди Световното първенство в Швеция през 1958 г., което е дебютно за „Сборная“ обаче Стрелцов е обвинен в изнасилване. Веднага след обвинението „Съветския Пеле“ е изпратен в трудов лагер, откъдето излиза чак след 7 години. Въпреки че се завръща във футбола и в националния отбор, Олимпиадата от 1956 си остава единствният голям форум в кариерата на Стрелцов. В по-новата история на руския футбол може да отбележим, че Андрей Аршавин участва на две европейски първенства, но не успя да запише мач на Световно.

Валентино Мацола

Друг играч с трагична съдба е легендарният плеймейкър на Торино Валентино Мацола. През 40-те години „биковете“ печелят пет титли на Италия и Мацола е в основата на тези успехи. След Втората световна война става и капитан на националния отбор и „Скуадра адзура“ се надява на трета световна титла при първото следвоенно първенство през 1950 г. За съжаление самолетната катастрофа на 4 май 1949 г. слага край на живота на гениалния плеймейкър и онзи велик отбор на Торино. Синът на Валентино, Сандро тръгва по стъпките на баща си и дълги години защитава цветовете на Интер и националния отбор.

Бернд Шустер

Звездата на „русия ангел“ изгрява на Евро 1980, където забележителното му представяне извежда ФРГ до титлата и веднага му урежда трансфер в Барселона. В края на годината младокът завършва на второ място в класирането за „Златната топка“. Кариерата му в националния отбор обаче приключва толкова бързо, колкото и започва. Шустер отказва да играе за тима в мач срещу Албания поради раждането на сина му. Освен това играчът постоянно се забърква в скандали с Германската футболна асоциация, като поставя условия, срещу които да играе за Бундестима. Той не намира общ език нито с треньора Юп Дервал, нито с голяма част от съотборниците си начело с Пол Брайтнер. Така Шустер записва за ФРГ само 21 мача, в които вкарва 4 гола.

Ерик Кантона

Крал Ерик е национал на Франция в трудни години за футбола в страната. Това е периодът след отказването на Мишел Платини, в който смяната на поколенията не дава нужните резултати. „Петлите“ пропускат да се класират за Световното първенство през 1990 г., а Кантона не доиграва квалификационния цикъл поради скандал с треньора Анри Мишел. След като Платини идва на треньорския пост Кантона е в основата на класирането за Евро 1992, където отборът не прави нищо значимо. Последният шанс на нападателя да играе на Световно се оказват квалификациите за САЩ 1994, но походът на Пеневата чета и онзи гол на Емил Костадинов оставят „петлите“ още 4 години без шампионат на планетата. Когато Франция вдига титлата през 1998 г., Кантона вече е окачил бутонките.

Джордж Уеа

Настоящият президент на Либерия постави малката африканска страна на футболната карта. Нападателят е един от двамата носители на „Златната топка“ без мачове на Световно първенство. Либерия е далеч от най-развитите футболно страни на континента, но остава на една точка от сензационно класиране за първенството в Япония и Южна Корея през 2002 г. Все пак Уеа извежда страната до две участия на Купата на Африканските нации, през 1996 и 2002 г. където Либерия отпада в групите. Това са и единствените изяви на либерийците на големи първенства в цялата им история.

Райън Гигс

Уелцесът е предан през цялата си кариера на Манчестър Юнайтед, но не успява да постигне успех с националния отбор на Уелс. Тимът не успява да пребори силната конкуренция в Европа и по аналогия с кариерата на Яри Литманен във Финландия, и тук тимът достига най-големите си успехи след като легендата се отказва – полуфинал на Евро 2016 и класиране за европейското това лято. Единственият голям турнир за Гигс с национален отбор е Олимпиадата в Лондон, когато той е част от обединения тим на Великобритания. Хубавата новина за Райън е, че като треньор той може да изведе родината си до първо участие на шампионата на планетата от 1958 г. насам.

Ласло Кубала

Истинска икона за феновете на Барселона, роденият в Унгария нападател от чешки произход сменя три национални отбора. В периода 1946 – 1947 Кубала играе за Чехословакия, но след като се завръща в Унгария с екипа на Вашаш изиграва 3 срещи за селекцията на „маджарите“. Скоро обаче нападателят емигрира в Италия, което поставя кръст на кариерата му в националния отбор на Унгария. След като през 1951 г. подписва с Барселона и прави фурор с екипа на каталунците, Кубана получава испанския паспорт през 1953 г. и става част от „Ла Фурия“. Записва общо 19 мача и 11 гола, като помага на тима да се класира за Световното в Чили – точно преди първенството обаче получава контузия и е изваден от състава. Все пак Кубала усеща вкуса на шампионата на планетата през 1978 г., когато е треньор на Испания.

Джордж Бест

Футболистът, за когото съвременниците му твърдят, че е по-добър от Пеле и Марадона. Гениално крило, бохем и скандалджия. Заедно с Денис Лоу и Боби Чарлтън, Джордж Бест остава завинаги в историята на Манчестър Юнайтед със спечелването на Купата на европейските шампиони през 1968 г. Две години по-рано Бест е близо до класиране със Северна Ирландия за Световното в Англия, но в решителния мач отборът не успява да победи Албания. Когато северноирландците успяват да спечелят първата промоция в историята си за Мондиал 1982, треньорът Били Бингам е готов да повика 36-годишния играч при условие че премине под наем в бившия си клуб Сан Хосе Ърткуейкс или в Мидълзбро, за да влезе във форма. Това обаче не се осъществява и възможността геният на Бест да блесне на Световно угасва завинаги.

Алфредо Ди Стефано

Емблематичният нападател на Реал Мадрид също като Кубала сменя три национални отбора. През 1947 г. играе за родната си Аржентина, а след трансфера си в колумбийския Мийионариос облича и екипа на Колумбия. След като Ди Стефано се превръща в най-голямата звезда на Реал, през 1957 г. той дебютира за националния отбор на Испания. Всичко върви повече от добре – Ди Стефано вкарва 23 гола в 31 мача и „Ла Фурия“ се реваншира за пропуснатата възможност да се класира за Световното 4 години по-рано и през 1962 г. печели промоция за Мондиала в Чили. И тук след като се лишава от Кубала, отборът не може да разчита и на 36-годишния Ди Стефано – травма точно преди началото на турнира. Все пак нападателят пътува с тима, но без двамата си основни нападатели Испания дори не излиза от групата.

Бонус: Димитър Бербатов

Поколението на Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров продължи успехите на българските футболисти на клубно ниво. Максимумът на националния тим по това време обаче се оказа участието на Евро 2004, приключило безславно след три поражения от Швеция (0:5), Дания (0:2) и Италия (1:2). Голмайстор на Висшата лига на Англия, участник в два финала в Шампионска лига, Бербатов е последният засега звезден играч от нашата страна. Изравняването на рекорда на Христо Бонев по отбелязани голове пък го поставя сред най-големите реализатори с националната фланелка. За голямо съжаление след като Бербо се отказа от националния отбор през 2010 г., мечтата да видим националите на Световно първенство изглежда все по-нереална.

 

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Бокс


Светът вече уважава Кубрат, но у нас не му позволихме да празнува

През седмицата, която отмина, българите правеха най-активно две неща, по-активно и от дезинфекцирането....

Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама