Ексклузивно в SportLive! Михаил Мадански: Кръстаич трябваше да влезе в ролята на Моуриньо! Ако го махнем, новият ще започне „състаряване“

Националният отбор по футбол на България на практика почти се прости с шансовете си за класиране на Евро 2024. Селекцията на Младен Кръстаич заема предпоследното 4-то място в  Група „G“ със скромния актив от 2 точки.

„Лъвовете“ постигнаха изненадващо равенство 1:1 срещу Сърбия в последния си мач, като изпуснаха успеха в последните секунди на двубоя срещу фаворита. Бившият селекционер на юношеските и младежките ни национални гарнитури доц. д-р Михаил Мадански се съгласи да говори пред SportLive.bg за представянето на „трикольорите“ в сблъсъка срещу „плавите“ и да направи анализ на визията на тима от началото на евроквалификациите.

Доцентът от НСА, който води и националния ни отбор за две срещи след напускането на Лотар Матеус, изрази мнението си и за работата на Младен Кръстаич и посочи неговите грешки, правейки градивна критика.

Ето какво анализира преподавателят в Катедра „Футбол“ към НСА „Васил Левски“ пред медията ни:

- Г-н Мадански, националният отбор на България изненада всички футболни специалисти, след като завърши наравно със Сърбия, а дори и изпусна фаворита в групата. Вие лично очаквахте ли, че селекцията на Младен Кръстаич ще успее да се противопостави на сърбите?

- Бих искал да започна с това, че националният отбор на България в този си вид заслужава и има подкрепата на феновете, както и моята лична подкрепа. Преди мача имах предчувствие, че ще спечелим и понеже не залагам на футболни мачове помолих колега, който да заложи, че  ще отбележим първи гол в двубоя и ще победим. В 96-ата минута на мача се чувствах безкрайно ощетен.

Имах усещането, че този път футболистите ни ще направят добър мач. Цялостното представяне на националния ни отбор обаче остави доста противоречиви чувства и усещания в мен.

- На какво точно се дължат?

- Дължат се на факта, че в момента всички можем да съжаляваме, че не сме със 7 или 9 точки в актива си. Това беше една реална и напълно постижима цел.

- Защо „лъвовете“ ни не успяха да го постигнат и къде са грешките според Вас?

- Кръстаич е прав, че това са футболистите. Един път той ги нарича, че са уникални, а друг път е малко по-скромен в изказа си.

Никой не може да ме убеди, че България няма футболисти, с които може да победи Латвия, Литва, Естония, Северна Македония и т.н. Имам предвид отборите, които са от нашата черга, а дори и някои по-предно класирани от нас. Изтървахме уникалния шанс да победим Черна гора и Литва. Това се случи не защото футболистите ни не стават, а тъй като в точно определения момент като че ли треньорът Кръстаич не успя да налучка точната формация срещу конкретния противник.

Кръстаич ми харесва като поведение - демонстриране на спокойствие и като обраност в интервютата си. Сигурен съм, че и тренировъчният му процес не е лош. Той е човек, който рискува без да се страхува какво ще се случи.

Аз обаче мисля, че в най-важните ни мачове или тотално объркваше стартовия състав, а след това със смените вместо да допринесе за подобряване на представянето и да изчисти грешките в първоначалния състав, той правеше смени, които още повече влошаваха ситуацията.

- Какво е обяснението Ви – липса на опит, моментни грешни решения или нещо друго?

- Считам, че това са моментни грешни решения. Според мен Кръстаич не познава чак толкова добре голяма част от футболистите, а също и неговия прословут балкански инат - да взима включително и резерви от чужбина, които не играят; да налага мнението си без да слуша никой.

Все пак той си носи отговорност. Или ще го издигнат на пиедестал, или ще го скъсат от критики. В треньорската професия обаче трябва да си подготвен за такива неща.

Няма такъв термин „тотално подмладяване“ за национален отбор. Приехме Черна гора, а той пусна играчи, които са резерви във Втора лига на Полша. След това обяви, че това са футболистите. За конкретния мач и конкретната ситуация може би и има и по-добри играчи.

Същото се отнася и за мача с Литва. Очевидно е, че цялата му система на игра с трима защитници и двама бързи нападатели невинаги работи. Знаеш по какъв начин играе Литва. Аз лично смятам, че от тримата нападатели, които се изявяват добре в България – Наско Илиев, Алекс Колев и Преслав Боруков задължително трябваше да бъдат взети поне двама от тях за срещата с Литва. Очакваше се, че ще има много центрирания, а ние ще бъдем доминиращият отбор. А не да се стига до ситуация ние да центрираме към хора, които нямат подходяща височина или не са свикнали да играят с глава.

От гледна точка на класирането и точковия ни актив ние можем само да съжаляваме, че не сме с минимум 7 точки. Пак ще повторя, че това са дължи на определени селекционни грешки и неправилни смени по време на мачовете.

Поддържам обаче мнението си, че разговорът относно бъдещето на Кръстаич е излишен. Според мен той трябва да продължи да води отбора, защото в тази ситуация с идването на ново лице ще се започне отново с викането на нови хора, а не е изключено той пък да започне да „състарява“ отбора. Така пак ще стигнем доникъде.

- Идеята Ви е, че подмладяването на състава наистина е необходимо, но Кръстаич прави и някои селекционни грешки…

- Подмладяването не трябва да е толкова тотално. Изборът му на играчи не е грешен в общ план. Според мен е грешен за конкретните мачове.

- Може ли да се отчете като някакъв напредък, че записахме две равенства, а не продължихме със загубите, колкото и смешно да звучи?

- Равенството с Литва да не го броим за голям напредък. Играхме по-добре и доминирахме, но нашите национални отбори имат нужда от победи и класирания за големи форуми. Никой не го храни това, че сме изпълнили 20 корнера срещу Литва, след като не сме ги победили. Срещу Сърбия нямахме нито един ъглов удар в наша полза. Броят на корнерите никога не кореспондира с крайния резултат.

Според мен има някаква положителна тенденция. Футболистите имат доверие на Кръстаич, раздават се. Не можем да ги упрекнем, че не дават всичко от себе си. Стараят се, но все нещо малко не достига и в крайна сметка обръща каруцата. Сърбите ни изравниха в последната секунда.

- Как можеше евентуално да се предотврати попадението на Сърбия?

- При нас в треньорството има една приказка: „ Когато ти вкарат гол в 1-ата минута, виновни са играчите. Когато ти вкарат в последната, виновен е треньорът“. Треньорът трябва да направи всичко необходимо образно казано „да развали мача“, ако трябва. С колеги си говорихме какво би направил Жозе Моуриньо при такава ситуация. Ще легне на тъча, ако трябва, ще се кара на съдиите и т.н.

Пак ще кажа, че аз не виня футболистите. Специално за този мач всичко вървеше добре, но, Господи, защо трябва да вадиш Десподов и Чочев, след като Кирил само да стоеше на центъра и двамата им централни защитници щяха да са ангажирани. А той го извади и в последните минути трябваше да решаваме мача с Патрик-Габриел Галчев, който от десен бек стана централен нападател. Ето това са решения, които ми се виждат много нелогични. В крайна сметка те свалят общия ентусиазъм и нивото. Така хората в един момент си казват: „Докога ще е така“.

Самият Кръстаич трябва да разбере, че аз лично поддържам безкрайно отбора и него, но той не е застрахован и бетониран от критика, която според мен е твърде градивна. Аз в момента не плюя по футболистите и Кръстаич. Изразявам едно становище, което всъщност е и на голяма част от българската футболна общественост и не само.

- Какво е мнението Ви за закъснялото решение на Кръстаич да повика Ивайло Чочев в националния отбор и осъзна ли грешката си той?

- Не знам дали го натиснаха или той осъзна, че трябва да го повика. В крайна сметка взе правилно решение. Изглежда обаче, че сякаш още изпитва някакво недоверие към него. Той можеше да играе още няколко минути със Сърбия, но го извади.

На мен ми се струва, че Кръстаич по някакъв начин все още държи да покаже, че е бил прав да не му праща повиквателни. Според мен му се върти нещо подобно в главата, защото нямам логично обяснение за смяната му. Тук има една съвсем елементарна сметка. Чочев е един от най-високите в отбора и играе перфектно и с глава в двете фази на играта. Рано му беше да го смени. 

ОЧАКВАЙТЕ И ВТОРА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С МИХАИЛ МАДАНСКИ ПРЕД SPORTLIVE.BG

АВТОР: ИЛИЯН РАДКОВ