Десет лъва и един Тигър

Разборът на селекционера е свършил. Всеки от отбора тръгва и нервно потропва с бутонки по тунела, запътвайки се към терена за загрявката.

Предстои нещо велико. Може би най-важният мач от тези квалификации. Двубой за честта. Битка за историята.

Той излиза на терена с една мисъл. Всичко ще е различно този път. Тази вечер няма да се разчита на опита, а на характера на ентусиазма и на котешките рефлекси.

Пламен Илиев слага ръкавиците преди първия си официален мач като титуляр за България. Мечтата на момчето от Ботевград се сбъдна. Как го постигна?

Тигъра, прякор който печели още като тийнейджър, започва кариерата си като юноша в „Балкан” Ботевград. През 2006 г. „Видима Раковски” го привлича в юношеските си формации, а три години по-късно пробива и в първия състав.

Талантът му няма как да остане незабелязан и бързо печели титулярно място. През 2010 г. става един от най-младите вратари в историята на българския футбол, като излиза под рамката на „Видима” в „А” група само на 18 години. Малко по-късно получава повиквателна за младежия национален отбор.

Избран е за най-прогресиращ млад футболист и интерес към него проявява един от най-големите клубове в страната – „Левски”. През януари 2011 г. софийският гранд плаща 95 хил. евро за Илиев, който взима вратарски екип с номер 23.

Само година по-късно след поредица от слаби резултати на отбора, треньорът е сменен, а 10-ката Христо Йовов дава капитанската лента на младия страж. Той я слага в 36-ия си мач за „сините” и я носи във всеки един двубой до края на сезона.

На 29 май 2012 г. прави дебют за мъжкия национален отбор на България в контрола с Турция.

Въпреки че вече е привлякъл погледите на тимове като „Генк”, „Лил” и „Чарлтън”, след няколко слаби мача Илиев е закотвен на пейката в „Левски”. На вратата застава новопривлеченият Горан Блажевич, а през 2015 г. младокът от Ботевград си тръгва от ст. „Георги Аспарухов” в посока север – Румъния. За да се докаже отново, защото знае как се прави.

Трупа две години опит в „Ботошани”, а впоследствие е привлечен от „Астра” Гюргево - настоящият му тим, с който в края на май 2017 г. достига до сребърните медали от турнира за Купата на Румъния.

И така на 25 години Пламен Илиев, още известен като Пацо Тигъра, излиза като титуляр в световна квалификация под рамката на България. Врата, която са пазили Георги Найденов, Симеон Симеонов, Пламен Николов, Борислав Михайлов, Здравко Здравков.

„Лъвовете” повеждат в 12-ата минута, но само 4 по-късно Тигъра трябва да ги спасява. Халфът на германския „Лайпциг”, участник в Шампионската лига, Емил Форсберг получава правото да изпълни дузпа. Очи в очи с Пламен Илиев. Победителят е един – българският вратар. Той запазва вратата си суха и вдига на крака хората по трибуните.

Следват още купища спасявания на Илиев в един луд мач. През второто полувреме той избива топката буквално от скобата на вратата си след прострелен изстел от фаул на шведите. И така до края – победа 3:2 за България, първа срещу Швеция от цели 50 години.

Въпреки трите гола, героят не е нападател. Героят е Пламен Илиев, който мач след мач седеше търпеливо на пейката и когато шансът най-после почука на вратата, когато България се нуждаеше най-много от него, той изръмжа като същински Тигър на терена.

А извън него Пламен остана такъв, какъвто е бил винаги:

„Не мога да кажа, че съм герой на мача. Ние сме колектив и няма как да има един герой. Всички са герои”, заяви скромно същото онова момче от Ботевград, чийто най-добри мачове сякаш тепърва предстоят.

Деян Спасов, bTV