За Лудогорец, "патриотизма" и "мъртвите души"

Въздухът нависоко в Шампионската лига е разреден. И понася трудно на този, който не го е помирисвал. Кара го да бълнува, да си вярва прекалено, да забрави произхода си. В такова умопомрачение преди години един хасковски треньор се опита да ни обясни как неговият футбол е правилният. Днес един друг местен шериф се опитва да преподава "правилен патриотизъм".

Главозамайването на Кирил Домусчиев започна с атаката срещу футболния коментатор Димитър Тренев, който не бил достатъчно патриотичен в изказа си по време на двубоя Партизан - Лудогорец. Поведението на Домусчиев сякаш с него започва и свършва футболът в България продължи вчера. Поводът стана група от фенове на ЦСКА, която подкрепяше Стяуа срещу Лудогорец в сектор Г на стадион "Васил Левски". Любопитното е, че макар европейската история на Лудогорец да е съвсем кратка, този случай не е прецедент. Сефтето беше миналата година, когато ултраси на Левски застанаха редом до приятелите си от Лацио и подкрепяха "бианкочелестите" срещу българския тим в 1/8-финалите на Лига Европа. И тогава, и сега темата предизвиква много реакции, както от обикновени хора, така и от футболни такива, обагрени в зелено. Общото между едните и другите е, че са неподготвени по темата.

Разковничето е в това, че става дума за ултрас групировки. Законите на ултрас обществата са непонятни на обикновения човек. Затова и коментарите за "родоотстъпници", "мъртви души", "национални предатели" и прочие са въздух под налягане и говорят лошо за тези, от които идват. В ултрас групировките властват правила и закони, в които мъжеството, дългът и подкрепата към родината са на пиедестал и в това никой не може да ме разубеди. Тези хора са неудобни, защото имат силни характери, лично мнение и не се контролират лесно. Затова често понасят атаки, предимно незаслужени. Във вчерашния конкретен случай феновете на ЦСКА застанаха редом до своите братя по възгледи от Стяуа и в това няма нищо лошо. Навсякъде по света хората са свободни да отстояват своите идеологии. България също е свободна страна, а опитите на някои хора да ни върнат във времената на управление на БКП и задължителния избор на нещо, са особено неприятни и предизвикват негативни усещания към хората, от които произтича.

Лудогорец не е национален отбор и никой не е длъжен да го подкрепя. Както никой не беше длъжен да подкрепя женският баскетболен ЦСКА в Адриатическата лига, Левски на Тити Папазов в Балканската лига или Марек във волейболната Шампионската лига. Лудогорец е футболно ГМО, което всеки има право да не харесва. И истинският български футболен фен го прави. Защото тази игра има своите правила и закони. Като история, фенски потенциал, произход от футболен район, традиционно силна ДЮШ и т.н. Лудогорец няма нищо от това, та този клуб допреди няколко години се казваше Антибиотик. Мога да се обзаложа, че ако вчера за влизане в Шампионската лига се бореше Пирин, Черно море или дори Дунав например, то феновете на ЦСКА, Левски, Ботев, Локомотив (Пд), Берое, щяха да са на стадиона. И да викат за българския тим. Но сега неслучайно не са. Защото те обичат историческите истински отбори и естествено развиващия се футбол. Лудогорец не е това и никога няма да бъде. Затова и истинският футболен фен в България не харесва втория уродлив проект на олигархията след Литекс.

Такива истински фенове Лудогорец няма. И никога няма да има. Видя се вчера на националния стадион. Там бяха жени, деца, волейболисти и обикновени туристи. Каквито бяха и в Букурещ срещу екскурзия на цена 10 лева с включен билет за мача. А снощи имаше какви ли още не, които са предпочели да отидат на мач вместо да се разходят в парка. Същите тези през миналия сезон имаха тежка дилема - мачовете на Лудогорец бяха в четвъртък, а тогава има кино с намаление в столичните молове. Сега пък ще трябва да избират за кое от двете да похарчат седмичния си бюджет за развлечение, гарнирано с пуканки и семки. Това са хора, които търсят слава, вероятно с недостатъчно лични поводи да се гордеят, яхващи вълната на печелившия Лудогорец. Обърне ли се палачинката, започнат ли загубите, Лудогорец ще осиротее. Както осиротява в "А" група, както сиротен беше през последните 66 от общо 69 години съществуване.

Според треньора на Лудогорец Георги Дерменджиев Лудогорец бил обединил България. Още един набързо повярвал си човек. Подобни думи не са посмели да казват от ЦСКА и Левски, имащи зад гърба си препълнения "Васил Левски", а Дерменджиев взе, че си го позволи. Може би е от въздуха в Шампионската лига. Той сигурно е имал предвид, че Лудогорец е обединил всички провинциалисти от малки градчета, живеещи в София. Основно такъв е "електоратът" на този тим, който се сформира в началото от работниците на Домусчиев в частния завод за лекарства в Разград. Впрочем точно заради този завод Лудогорец беше създаден именно в Разград, а не в Чирпан например. Истински футбол за истински фенове.

Много си позволява напоследък и Кирил Домусчиев, говорейки за "патриотите" и "мъртвите души". Къде бяха над 35-те хиляди правилни патриоти, подкрепили Лудогорец срещу Лацио на 27 февруари тази година, седмица по-късно на контролата България - Беларус, на която присъстваха 1200 души? Или може би и България се подкрепя само когато върви добре и се класира за големи първенства. Какъв морал, какви нравствени стойности. Темата за принципите Домусчиев засегна и с изказването си за феновете на ЦСКА, които били "мъртви души". Г-н Домусчиев, тези "мъртви души" са в основата на това най-успешният български клуб, от който вие тръгнахте във футболния бизнес, да продължава да съществува. Същите "мъртви души" в синьо пък се борят в момента за другия символ на българския футбол. Заради тези два клуба "А" група остава най-гледания спортен продукт, от който именно вие печелите чрез "Футбол про медия". Тези "мъртви души" са спечелили десетки битки за клубовете си, преживели са безкрайно трудни времена, но именно с много човешки качества са се борили за своите идеали. Неща, непонятни за псевдофутболните фенове на Лудогорец. В тази връзка къде бяха одухотворените и патриотични фенове на Лудогорец при размириците в Катуница през 2011 г. Когато там редом застанаха феновете на ЦСКА, Левски, Ботев, Локомотив. И не са ли далеч по-мъртви душите на тези продажни фенове на ЦСКА и други отбори, на които Кирил Домусчиев плаща, за да идват на стадиона и да придават по-футболен вид на агитката, съставена от деца, лелки с тикви и вече споменатите работници от завода.

Толкова за Лудогорец, "патриотизма" и "мъртвите души". Светлината от камерите често изкривява и кара хората да забравят откъде са тръгнали. Симптомите на тази болест в Лудогорец вече са налице. А за да имат правото да сочат с пръст, в Разград първо трябва да преминат теста на времето. Който е сред най-важните във футбола. И който е преминат отдавна от всичките "жертви" на Домусчиев и компания. И още нещо. За да имаш очи да казваш кой какъв да е, трябва ти самият да си изряден. И ако продължим тази мисъл, за да скачаш срещу съдиите с обвинението "тенденциозност", трябва ти самият никога да не си ги "склонявал" да бъдат точно такива. За да скачаш срещу журналистите, трябва самият ти никога да не си си пазарувал медиен комфорт. Примери има достатъчно. Тъй че за самия Домусчиев ще е по-добре занапред повече да мълчи. Хората виждат и преценяват достатъчно добре. А материал определено има.