Андриан Краев с октровени думи за Левски, брат му Божидар, сестрата на Валери Божинов и Ливърпул

Полузащитникът на Левски Андриан Краев даде интервю пред "Труд", в което говори за работата на Станимир Стоилов; за контузията, която го извади за дълго от футбола; дали брат му Божидар ще се завърне в "синия" клуб; за кой отбор мечтае да играе и как му се отразява връзката със сестрата на Валери Божинов:

- Анди, изненадващо развитие на сезона – лятото бе изпълнено с неяснота и напрежение, а месеци по-късно вече работите с най-добрия роден треньор у нас за последните 15 години Станимир Стоилов. Изненада ли те развоя на събитията?

- Мисля, че не, защото тайно се надяваме точно това да се случи и да се стабилизира клубът, финансово да сме по-добре. Вече се виждат първите стъпки в тази посока с подновяването на договорите на футболистите и с привличането на нови, които да подсилят отбора през зимата. Занапред ще се подобряват нещата все повече. Относно г-н Стоилов, само може да ни радва, че имаме възможността да се докоснем до него.

- Прие ли като комплимент факта, че първо на теб ръководството предложи нов договор?

- Просто така се развиха обстоятелствата. Дали аз съм първи, или някой друг, това няма някакво значение, но да, чувствам се добре, че ми бе предложен нов договор и ще се разчита на мен за в бъдеще.

- Защо прие да останеш в Левски? Заради потенциалната нова „синя“ приказка ли?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Абсолютно, да. Това е моят любим клуб, харесва ми, щастлив съм и искам тук да се развивам, да трупам успехи и да се развивам като футболист.

- На какво отдаваш силните си изяви през есента? Смяната на позицията или гласуваното доверие в серия от мачове?

- Натрупаха се няколко неща, най-вече това, че си заиграх на позицията. Това е моят пост. С идването, г-н Стоилов знаеше много добре това и веднага ме върна в средата на терена. В същото време натрупах минути и цели мачове, което също оказа влияние. Като добавим и възстановяването от контузия и проведената пълноценна подготовка, възвърнатата физика, всичко това оказа влияние.

- А кое свое качество определяш като най-силно на терена?

- Това, че физически съм здрав. Справям се добре във въздуха, в единоборствата - също. Както се казва във футбола – черноработник съм.

- За голяма част от феновете остава скрит тренировъчният процес, тъй като гледат основно мачовете. Какъв тип занимания въведе Станимир Стоилов с идването си?

- На това се дължи промяната в отбора. В тренировъчния процес много се вдигна нивото, много по-професионално се работи, по-концентрирано, но същевременно натоварващо. Почивките са кратки, тренировките са близки до мача като интензитет и натоварване, със строго определени тактически указания, които спазваме. Със сигурност за нас е по-интересно сега, когато заниманията са открити за фенове. По-забавно е, тренираме с по-голямо настроение.

- Какво се случи преди година? Тогава точно започна да играеш силно, най-вече в онзи мач в Разград, а след това се контузи и дълго време беше извън терена. Имаше ли момент на отчаяние заради дългото отсъствие?

- Това бе доста тежък момент, травмата бе специфична. Първите 2-3 месеца не можаха да ми кажат каква е диагнозата, а след като я откриха, предприехме грешно лечение. Трябваше да се оперирам в Германия, а ние избрахме консервативно лечение, което не ми помогна. Дълго време влачих този проблем, болеше и не минаваше. Оттогава мина година, не пожелавам на никой такава травма. Сега вече съм доста по-добре, за което съм много щастлив.

- Помага ли ти присъствието в клуба на имена като Наско Сираков, Даниел Боримиров, Станимир Стоилов, Цанко Цвенанов, които са дали толкова много на клуба и търсил ли си съвети от тях?

- Разбира се. Наясно сме какво са дали за Левски и какви успехи са имали. Всеки ден гледаме да взимаме максимално много от тях. Хубавото е, че те постоянно се интересуват от нас. Взели са ни присърце, както се казва и гледат да помагат на всички. Говорим постоянно. Те самите дават съвети, понякога и аз търся с цел да се усъвършенствам.

- А ти какъв съвет би дал на юноша, който току-що е направил първа тренировка с отбора и е поискал мнението ти?

- Да си изгради точна и ясна цел и да я следва. Повечето млади футболисти искат да са звезди или да играят в определено първенство, но нямат ясна идея как това да се случи.

- Опитвал ли си се къде на шега, къде сериозно да убедиш твоя брат Божидар да се върне в Левски и да играете рамо до рамо?

- Напоследък говорим за това. Доста бих се радвал, ако дойде и заиграем, но на този етап много трудно може да се случи. Той има други планове и едно завръщане в България му е като последен вариант. Той сам трябва да си реши, аз не му се бъркам.

- Усещаш ли се готов за евентуална повиквателна за националния отбор?

- Ако реши г-н Петров да ме повика, аз съм насреща. Какво значи готов – тренираш, трудиш се и ако дойде този шанс, гледаш да го сграбчиш и да се възползваш. Разбира се, че ми е мечта да съм в националния отбор и ще се радвам, ако един ден попадна там.

- Как се мотивираш преди важни мачове – музика, филми или нещо друго?

- Да, това с музиката и аз го правя. Но по-скоро гледам да избирам по-спокойни песни, да съм спокоен самият аз и да се чувствам така, сякаш излизам на тренировка, за да не си вкарвам излишно напрежение. Излишно е, нямам нужда от него.

- А коя твоя любима книга е оказала най-голямо въздействие върху теб?

- Последната, която ми направи много силно впечатление, е на Марко ван Бастен. Дори я дадох на моя приятел Радослав Цонев. Страхотно вдъхновение, научих много интересни неща от първо лице. Иначе „Алхимикът“ на Паулу Коелю ми е любима, тя ми е повлияла в някои аспекти…

- Не е тайна, че имаш връзка с доведената сестра на Валери Божинов. В кръга на шегата по-лесна ли е комуникацията с жена, която знае какво е засада?

- Абсолютно вярно. Тя доста ми помага. Откакто съм с нея, също имам възход в играта си, което трябва да се отбележи. Подкрепя ме, влиза ми в положение, все пак е от футболно семейство и спомага да се чувствам по-добре.

- Оптимист ли си за пролетния дял от шампионата, когато ще пристигнат и новите попълнения?

- Абсолютно! Първо искам да вземем максимален брой точки до края есента. След това да проведем добра подготовка, за да сме готови за втория дял. Като прибавим и новите попълнения, мисля, че ще изглеждаме много, много по-добре. Приоритет ни е Купата на България и мисля, че напълно възможно е да я спечелим.

- За финал, можеш ли да ни отведеш на мястото, където се виждаш след 5 години във футболно естество?

- Играе ми се в Англия. Мечта ми е да играя в Ливърпул, но съм съгласен и да съм в националния отбор. Също така бих искал да играя дълго в Левски, да пробием в Шампионската лига и да печелим отново отличия. Да върнем стария Левски, както се казва.