7 важни извода за Левски, които си направихме в двойната криза


7 важни извода за Левски, които си направихме в двойната криза
Снимка: Оф. сайт на Левски

5714 0

Като отхвърлим коронавируса и глобалното му влияние върху спорта и футбола в България, у нас от началото на годината до момента темата за Левски е сред най-горещите и най-обсъжданите. С няколко думи можем да обобщим, че славният столичен клуб изпадна в тежка криза, след като държавата подгони техния благодетел Васил Божков, като кризата се задълбочи с прекъсването на Първа лига заради нашествието на вируса.

За периода от януари до момента в Левски се случиха много неща, изписаха се десетки статии, изговориха се куп приказки. Всеки си направи самостоятелен извод за нещата, свързани с клуба. Ние от SportLive.bg обаче откроихме 7 важни извода за "синия" клуб, които изминалите 4-5 месеца утвърдиха. Те са и сами по себе си любопитни и до голяма степен бяха решаващи за това клуба да го има все още, въпреки че през цялото време в споменатия период над него висеше тежка и злокобна гилотина. А ако Наско Сираков успее да спаси Левски, тези заключения ще изпишат историята на вековния клуб със златни букви в смутните времена, вместо, както зложелатели се надяваха, тази история да се пише със срам.

Нека ги откроим. Не се наемаме да ги подреждаме по важност, защото ни е непосилно, а едва ли има някой, който би ги наредил правилно.

1. Феновете на Левски са повече от фенове.

Българският фен е страстен, последователен и верен, но през 21-ви век привържениците на Левски се доказаха като най-верните и всеотдайните. Всички знаят защо. Защото те не се заловиха за декларациите, не се впуснаха да търсят виновници и да въздават справедливост, не се спотаиха в топлата и уютна ниша на безмисленото драскане в социалните мрежи. Вместо това, те се взеха в ръце, запретнаха ръкави и даряваха лични средства само срещу едната любов и вярност. Не ги спря и кризата в държавата и породените от нея съкращения и забавяния на заплати. Феновете със сини шалчета удивиха клуба, света, дори себе си. И то в момент, в който си смятаха за най-разединени. Просто достойно за поклон.

2. Павел Колев е егати пича. Няма да ви разказваме кой е и какъв е бил директорът на Левски до идването му на "Герена". Важното е, че след сядането на директорския стол той почти няма грешен ход. Да, той има опит на различни нива, да, има и впечатляващо образование. Освен това има и респектиращи качества. Но този човек няма как да не е и левскар, за да се превърне в капитана, който не напусна потъващия кораб, дори когато видя, че корпусът е пробит. Иска се голямо мъжество. Само Павел Колев и най-близките му хора знаят колко срещи, колко безсънни нощи, колко труд и мисъл му е отнело, за да не се спре месеци наред да търси не само спасение на клуба, който му е поверен (*), но и да го направи така, че да запази честта му, да не погази клубните принципи. На мястото на знака * трябва да се вметне, че той е само изпълнителен директор, не шеф на Надзорния съвет, не и мажоритарен собственик. Мислим, че няма нужда от повече думи за този човек.
3. В Левски има и други Мъже. Не буквално, разбирате. Оказа се, че в този период, в който отборът беше във възход, в него са се събрали футболисти, които имат т**ки. Почти без изключения. И го доказваха не само в кризата, но най-вече тогава. В ситуация на пандемия, за някои застигнала ги в чужда страна, те бяха оставени без заплати. Но никой не възропта, никой не скъса договора си, никой не каза лоша дума за клуба по никакъв повод. Трябва да признаем, че тук своята роля е изиграла и връзката играчи - фенове. Няма как на момчетата да не им е повлияла всеотдайността на привържениците, с която те се впуснаха да помагат на своя любим клуб. Виждайки тази подкрепа да не остава само на трибуните, а да се превръща в нещо далеч по-съзидателно, футболистите най-вероятно са били убедени, че няма как клубът да фалира, щом е толкова нужен и обичан.

2. Павел Колев е егати пича*.

Няма да ви разказваме кой е и какъв е бил директорът на Левски до идването му на "Герена". Важното е, че след сядането на директорския стол той почти няма грешен ход. Да, той има опит на различни нива, да, има и впечатляващо образование. Освен това има и респектиращи качества. Но този човек няма как да не е и левскар, за да се превърне в капитана, който не напусна потъващия кораб, дори когато видя, че корпусът е пробит. Иска се голямо мъжество. Само Павел Колев и най-близките му хора знаят колко срещи, колко безсънни нощи, колко труд и мисъл му е отнело, за да не се спре месеци наред да търси не само спасение на клуба, който му е поверен (*), но и да го направи така, че да запази честта му, да не погази клубните принципи. На мястото на знака * трябва да се вметне, че той е само изпълнителен директор, не шеф на Надзорния съвет, не и мажоритарен собственик. Мислим, че няма нужда от повече думи за този човек.

* Изразът е използван умишлено за въздействие

3. В Левски има и други Мъже.

Не буквално, разбирате. Оказа се, че в този период, в който отборът беше във възход, в него са се събрали футболисти, които имат т**ки. Почти без изключения. И го доказваха не само в кризата, но най-вече тогава. В ситуация на пандемия, за някои застигнала ги в чужда страна, те бяха оставени без заплати. Но никой не възропта, никой не скъса договора си, никой не каза лоша дума за клуба по никакъв повод. Трябва да признаем, че тук своята роля е изиграла и връзката играчи - фенове. Няма как на момчетата да не им е повлияла всеотдайността на привържениците, с която те се впуснаха да помагат на своя любим клуб. Виждайки тази подкрепа да не остава само на трибуните, а да се превръща в нещо далеч по-съзидателно, футболистите най-вероятно са били убедени, че няма как клубът да фалира, щом е толкова нужен и обичан.

4. Петър Хубчев е много повече от скъпоплатен треньор.

Когато 56-годишният наставник дойде на "Герена", той го направи със скандал. Беше напуснал националния отбор, където получаваше апетитна заплата, а от Левски (дори Павел Колев в това число) отричаха до последно, че преговарят с него. За бившия национал се говореше, че не става за треньор на "сините" и че го интересуват предимно парите. Да, бившият национален селекционер може да бъде винен за някои решения, за някои резултати на "сините", но не и за това, че не е подходящ за този тим и че се интересува главно от цифрата, срещу която се подписва всеки месец. Защото именно той, навъсеният, строг и дори груб треньор, обедини играчите, говори с тях открито и им вдъхна увереност, че нещата ще се подредят в моментите на двойна криза на "Георги Аспарухов". Плюс това трябва да допълним, че този треньор, а и неговият щаб, от месеци не получават възнаграждения. И тук едва ли има уловка: например, да дойде поредният бащица и да му изплати накуп неполучените заплати. И не на последно място, той не направи излишни коментари в тежкия период, не изнерви обстановката. Все пак да не забравяме, че Хубчев описа решението си да работи на "Герена" така: "Едва ли има треньор, който не би дошъл и пеша в Левски". 

5. Сираков никога не е напускал Левски, поне не в сърцето и мислите си. 

След последния си престой в клуба Сираков изказа тежки думи, зарече се да не стъпва на "Герена". Дълго време той рядко си позволяваше дори да коментира случващото се в клуба. В моментите, когато се говореше за промени, се споменаваше неговото име, но той така и не се завърна в клуба. Направи го обаче в най-тежкия момент, направи го без да има гръб зад себе си, а предлагайки себе си като гръб за други. Като стълб, на който да се крепи надеждата, че Левски ще го има. Това утвърди Сираков като легенда на "сините" и показа, че той винаги е бил близо до клуба, макар и отдалеч.

6. Васил Божков се оказа "парашутист" с посока.

Появиха се твърдения, че голяма част от последните собственици на Левски са били "спуснати" там от премиера на България. Васил Божков също призна не в прав текст, че е "спуснат". Такъв или не, оказа се, че само той от всички е приел този ангажимент присърце, вложил е голяма сума, ръководна мисъл и е постигнал резултати. Стопяването на дълговете на клуба, назначението на Павел Колев, осъществяването на някои стойностни трансфери - това са неща, които той е дал на клуба. И по-важното е, че не е взел от него. Може би заради факта, че обича всичките му бизнеси да са успешни. 

7. Оказа се, че Цветомир Найденов не познава толкова добре "безмилостния насилник" Божков.

Собственикът на "Efbet" изписа десетки редове във Фейсбук, изказа и толкова коментари пред медиите, в които един от лайтмотивите беше, че Божков няма да даде акциите нито на Тити Папазов, нито на Сираков. На никого. Дори предложи да даде една акция на ЦСКА 1948 на двамата, за да не оставали "капо". В думите му прозираше, че той най-добре познава бившия си съдружник и знае на какво е способен той. Оставяме настрана твърденията, че е убиец, насилник, агресор и т.н. Е, акциите бяха джиросани на "синята" легенда Сираков, при това в срок, при това безвъзмездно. Няма да е лошо и по този повод Найденов да пусне един статус.

Етикети:
Sportlive.bg

ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ


виж всички

Още по темата


Timeout


виж всички
Избрано от ТЕНИС

Кога и как Григор Димитров спечели 8-цифрена печалба пари в тениса: Периодът, направил го милионер

Първата ракета на България Григор Димитров се радва на отлична форма вече не един и два месеца. Той показва най-добрия...

Реклама
Най-четени новини

виж всички