"Златните" 3 минути добавено време в Първа лига: Застраховка за съдиите, секира за футбола

Недоволството от родните рефери в българската Първа лига съществува от доста време насам, като този сезон далеч не прави изключение. Дори напротив, създава се усещането, че не е изминал кръг от елитния ни шампионат без някой от отборите да има претенции към съдийската бригада. Не би било неправилно, ако заключим, че в 90% от случаите претенциите са съвсем основателни. Не е ясно и доказано дали говорим за умишлени "грешки", или просто нивото на съдиите ни е такова, каквото е това на Първа лига и на националния ни отбор по футбол.

Напоследък обаче и друга тенденция бие на очи. Добавеното време към мачовете се използва като силно "оръжие". В повечето случаи изглежда сякаш родните арбитри го използват, за да убият и малкото останал футбол, който отборите опитват да играят, колкото и грубо да звучи. Масово се дават 3 минути добавено време към двубоите, което изглежда просто абсурдно на фона на общо 10-те позволени смени за двата тима (от които се осъществяват поне половината от тях през второто полувреме) и на фона на безкрайните нарушения, с които играта се накъсва и които присъстват в повечето мачове по българските терени. А ако приемем, че единият отбор го устройва резултатът, то тогава добавяме и бездънното бавене на играта.

Със сигурност най-добрият "свеж" пример за това е голямото дерби, което се игра наскоро, между претендентите за свалянето на Лудогорец от трона - ЦСКА и Локомотив (Пловдив). Оставяме настрана пълното разочарование за двата отбора, което се оказа неприятен заместител на очакваното зрелище. Съсредоточаваме се върху второто полувреме (макар че първото не се различаваше особено). Главният арбитър отсъждаше всяко леко докосване и падане, с което изигра своята голяма роля за "представлението". Бяха извършени 5 смени (3 от които в последните 15 минути от срещата), многото нарушения често оставаха играчи да лежат по терена и да не се изправят веднага, но въпреки това видяхме добавено време от "златните" за Първа лига 3 минути.

Сякаш Валентин Железов искаше по-бързо да се свършва, "да не вземе да падне някой гол", пък после да го обвиняват за нещо. Та в самото продължение над 1 минута стражът на Локомотив (Пловдив) Мартин Луков се превиваше от болка след несъществуващо нарушение, което бе отсъдено в нападение, когато ЦСКА търсеше победния гол. Въпреки това, Железов само чакаше и последната секунда от 180-те такива да изтече и моментално свири края. Поне като е толкова малко продължението, да се беше играло "футбол" през цялото време от него (или поне през по-голямата част).

Нека погледнем и друг от мачовете, от които се очакваше много в Първа лига - на претендента ЦСКА, този път срещу хегемона Лудогорец. "Червените" се представиха под всякаква критика, но в самия край на срещата тръгнаха към изравняването. А познайте колко бе добавеното време при извършени 7! на брой смени през втората част. 3 минути! Коректно е да отбележим, че с тази си игра "армейците" вероятно нямаше да реализират и при 30 минути добавено време, но кому са нужни тези 180 секунди? И в тях отново не се игра особено футбол. Показателно е, че вратарят на "орлите" Пламен Илиев получи и жълт картон за бавене на играта. И пак - този път Драгомир Драганов, само чакаше да стане 181-а секунда, за да надуе свирката и да се застрахова.

Е, разбира се, че си има и своите изключения. Шампионът Лудогорец имаше късмета, че Ивайло Стоянов явно не разсъждава като своите колеги (или поне в този случай). Разградчани победиха Арда с гол в 6-ата минута на добавеното 5-минутно време. Смените за втората част бяха 7. Някои ще кажат, че е имало червен картон, но тези, които наблюдаваха срещата, знаят, че изгоненият Александър Георгиев напусна моментално терена, без да се бави излишно. Да, имаше моменти, в които играчи лежаха превиващи се от болка (Кирил Десподов) и се загубиха минути, но това важи и за всеки от предишните случаи, в които "златните" 3 минути бяха на линия.

Неотдавна пък разградчани загубиха с 2:3 от Локомотив (Пловдив). Тогава през втората част бяха извършени 7 смени, бяха паднали 2 гола, но Волен Чинков се прикрепи към 3-те минути. Примери за крайно недостатъчното добавено време, което се дава от родните рефери в Първа лига, могат да се извадят още безброй.

Дали обаче тяхната "застраховка" е по-важна от мъката по родните терени? Казано къде на шега, къде сериозно - така или иначе има огромно недоволство към тях от отборите, какво толкова може да им се случи, ако "падне" някой друг гол в добавеното време? Господа съдии, давайте смело по примера на Ивайло Стоянов. Все пак, никой не му се разсърди за печелившия гол на Лудогорец!