Ексклузивно в Sportlive.bg! Маламов: Георги Йомов ще донесе победата! „Черешката на тортата“ ще е ЦСКА да стане шампион на новия си стадион

Не остана време до дългоочаквания финал за Купата на България между ЦСКА и Левски. И в двата лагера чакат с нетърпение първия съдийски сигнал на Националния стадион „Васил Левски“.

Преди 6 години „червените“ постигнаха нещо невиждано в историята на родния футбол – триумфираха с Купата на България, докато се подвизаваха във „В“ група. В герой за ЦСКА на 24 май 2016-а година се превърна Станислав Маламов. Той вкара скъпоценния гол за успеха с 1:0 срещу Монтана.

Sportlive.bg реши да потърси Маламов за интервю преди финала за трофея между ЦСКА и Левски.

Ето какво заяви пред медията ни настоящият футболист на Марица Пловдив:

 - Станиславе, преди 6 години донесе Купата на България на ЦСКА, вкарвайки единствения гол на финала срещу Монтана. В неделя на отбора предстои спор за трофея срещу вечния враг Левски. Какви са очакванията ти за сблъсъка?

- Очаквам да стане един празник. За първи път от много време стадион „Васил Левски“ ще бъде препълнен от феновете на двата най-големи гранда в България. Мачът ще бъде доста изравнен. Лично моето мнение е, че ЦСКА ще успее да излъже Левски с 1:0. Предполагам, че и голмайстор ще е Георги Йомов. Просто така си мисля. Вътрешното ми предчувствие е такова.

Той е българин. Аз симпатизирам повече на българите. Освен това със Славия беше вкарал решаващата дузпа на Левски. Сега, може и да съм лош пророк. Надявам се да не стане нещо и да го урочасам момчето, но така си мисля.

Въпреки че Левски за мен е в по-добра форма. Мъри Стоилов им е като коз. Имат повече българи в състава, което е по-добре. Но на финала всички знаем, че формата не е от значение.

Например, както беше на финала между пловдивските Локомотив и Ботев. Така че, който е по-концентриран и излезе да играе без страх, ще спечели, защото това все пак е мач за историята, да се покажеш пред феновете, цяла България ще те гледа.

-Ти направи аналогия с Ботев и Локомотив, а сега Левски е в по-добра форма. Смяташ ли, че въпреки всичко все пак това може да изиграе някаква роля?

- Лично за мен този мач е много изравнен. Както казах, Левски влиза на финала в по-добра форма, но това не играе роля. Според мен козовете на „сините“ са Мъри Стоилов и българите – имат 5-6 души. Докато при ЦСКА коза е, че играят трети пореден финал, имат повече опит. Знаят какво е да изгубиш и какво е да спечелиш.

- Прогнозира, че ЦСКА ще победи с 1:0 с гол на Йомов, но ако се стигне до дузпи…

- Разбира се, че може да се стигне до дузпи. Лично аз искам да стане атрактивен мач с повече голове, но казах, че според мен ще свърши 1:0. Но все пак всичко е възможно. Ставали сме свидетели на големи очаквания към дербито, а накрая се получава затворен мач. Така че според мен ще има и някаква доза предпазливост. Не е изключено победителят да се определи и след изпълнение на дузпи.

- Според теб има ли някой от отборите чисто спортно-техническо превъзходство над другия, съпоставяйки двата тима?

- В отбора на Левски доста силно впечатление ми правят 4-5 човека. Говоря за Филип Кръстев, Георги Миланов, бразилеца Уелтън и Илиян Стефанов. Докато в ЦСКА честно да си призная Турицов, Йомов, двамата вратари – Евтимов и Бусато и контузеният Юрген Матей. Също така и нападателят Кайседо, но той не е мой тип вкарвач.

- Смяташ ли, че в ЦСКА има такъв играч, който все пак може да направи разликата?

- Мисля, че не разполага с такъв играч. Поне според моментната форма. Иска ми се да кажа някой, но не виждам кой би могъл да направи разликата, взимайки предвид и моментната форма.

- Не си в кухнята на отбора, но как лично си обясняваш спада, който се получи в ЦСКА през пролетта, защото около Нова година изглеждаха с реални шансове да спрат тоталната хегемония на Лудогорец?

- Не съм в кухнята, но по принцип напрежението в ЦСКА и Левски е най-голямо. Може и да има някакъв конфликт на интереси в кухнята, доколкото знаете – станаха доста скандали между треньори и ръководство. Възможно е да е имало някакви търкания. Отделно, когато запишеш една дълга серия от мачове и се натрупва напрежение у футболистите, но мисля, че точно сега е моментът, в който могат да излязат от тази ситуация и всичко да бъде забравено.

Въпреки че феновете на ЦСКА ги интересува единствено първото място. Те не се задоволяват с втората или третата позиция.

- Очакваш ли всичко около финала да мине без проблеми и ексцесии?

- Двата отбора са с най-големи публики, заедно с тези на пловдивските Локомотив и Ботев. Надявам се да стане един празник, да пеят песни, да има хореографии, фойерверки и димки, но да няма бомбички и сбивания. Все пак това е празник. Нека хората да си заведат и децата да гледат мача и да се радват. И важното е футболът по някакъв начин да израства.

Защото когато са пълни стадионите, футболът и самите мачове изглеждат по съвсем различен начин. Едно е да видиш пълен стадион, друго е – празен. Например, гледаш по телевизията английското първенство и виждаш пълните трибуни, а в следващия момент пуснеш българското, картинката е една такава сива и грозна, че дори не ти се гледа мача.

- Алън Пардю пое отскоро тима. Как ще се отрази това специално във финалния двубой?

- Всяка една треньорска смяна дава известен импулс в началото на самите играчи, за да се докажат. Пардю е доказан треньор. Ставал е и „Мениджър на годината“ в Англия. Въпреки че разликата между английската и нашата действителност е от Луната до Земята. Според мен на него ще му е необходимо повече време, за да свикне с българската реалност.

- Той все пак от доста време е в ЦСКА, но дали е готов да се противопостави на Станимир Стоилов?

- Наистина е хубаво, че от доста време е близко до отбора, знае атмосферата, познава футболистите. Играл е в доста големи мачове в Англия. Може да се противопостави, въпреки че Станимир Стоилов е с едни гърди по-напред, защото той е врял и кипял точно в българската действителност и знае за какво става въпрос, както и за какъв мач говорим.

Оттук Алън Пардю, ако стане шампион, само може да стане една от легендите на ЦСКА като треньор.

- Казваш да стане шампион. Но как ЦСКА може да спре хегемонията на Лудогорец дори още през следващия сезон?

- За мен трябва постоянство. Когато си един класен отбор, е нужно да имаш постоянство. Ако не биеш в директния мач Лудогорец, е задължително след това да си взимаш следващите мачове. Те направиха доста издънки срещу по-непретенциозни съперници. Мисля, че трябва да се концентрират върху това. Необходима им е по-продължителна серия от победи, за да може дали Лудогорец, дали Левски да са под постоянно под напрежение.

- Сега вече ще те върна към финала от 2016-а година, когато ти се превърна в герой, вкарвайки победния гол за ЦСКА, донесъл Купата. Тогава отборът беше във „В“, но направихте нещо невиждано – триумфирахте с трофея. Какво си спомняш от онзи мач срещу Монтана и това ли е най-паметният и върховен момент в твоята кариера?

- Да, за момента това е „черешката“ и върхът в моята кариера. Играхме пред пълен стадион. Още тогава хората ни казаха, че не знаем какво сме направили и, че ще го осъзнаем след време. Може би сега повече започваме да го осъзнаваме, защото тогава емоцията и адреналинът бяха много силни.

Прекрасно чувство, за което всеки един футболист се бори, за да го постигне. Но най-сладкото е, че го правиш пред пълен стадион и успяваш да зарадваш толкова много хора.

Знаем каква е действителността в България – ежедневно хората са изнервени, сърдити и им е тежко. Най-голямото удовлетворение беше да ги зарадваме по този начин.

- Наистина постигнахте нещо уникално, защото играехте при аматьорите, но това все пак е ЦСКА …

- Да. Работата е там, че и ръководителите в лицето на Гриша Ганчев, Христо Янев, всички треньори и цялата структура в клуба бяхме като едно цяло. Ние бяхме уникален колектив и това ни водеше напред. Ние удряхме като един юмрук.

Чувствахме, че този който е до теб, ще ти помогне и ще скочи с другия „в огъня“, както се казва. Това ни помогна най-много, защото бяхме като едно семейство. Дори и феновете. Но трябва да се отчете, че ние имахме и малко късмет, защото нямахме залитания и да усетим напрежение. Просто всичко беше едно цяло – фенове, ръководство и футболисти.

Аз лично усетих само хубавата страна да си в ЦСКА.

- Сега може би това също е сред проблемите на ЦСКА – липсата на тази задружност. Как ти се струва?

- Това се усеща и се вижда от всеки. Както вече казах, феновете искат успехи. Тях не ги интересува кой футболист за колко си го продал, колко си спечелил и т.н. Привържениците ги вълнува отборът да върви, да има стадион, който предстои да се изгради и феновете да са горди със самия отбор, да им е кеф и да имат самочувствие, когато излязат някъде.

Защото това е ЦСКА и пак ще повторя, че всичко различно от първото място не се признава. И може би фактът, че прекалено много години им убягва шампионската титла, води до това разделение.

- Според теб ще може ли ЦСКА да постигне едновременно и двете неща – да изгради нов стадион и отново да стане шампион, или ще трябва да се жертва едното за сметка на другото?

- Името ЦСКА задължава и едното, и другото. Гриша Ганчев се е доказал като ръководител. Смятам, че хората покрай него и г-н Инджов, и Христо Стоичков са се доказали в своето поприще. Мисля, че и стадионът ще е „черешката“ и ще е страхотно ЦСКА да спечелят титлата на бъдещото си ново спортно бижу.

Може да се наложи да изчакат още 1-2 години. Лудогорец също имат една много силно изградена структура. Кирил Домусчиев така си е изградил отбора, че много трудно някой може да ги свали от трона в момента.

- Ще те върна отново към спечеления финал за Купата през 2016-а година. Как отпразнувахте успеха и имаше ли специални премии за триумфа с трофея?

- За нас по-важна беше емоцията да спечелим Купата, отколкото паричните бонуси, които получихме. Не е въпрос на пари. Най-важното е, че подарихме на феновете и на самите нас един уникален спомен, който ще остане за цял живот.

- Съжаляваш ли, че не остана в ЦСКА, след като не се даде шанс на онзи ваш тим да играе и в Първа лига?

- Няма да си кривя душата. Съжалявам! От една страна съжалявам, защото това, което ни бяха събрали като отбор, направихме това, което се искаше от нас. Спечелихме всичко, което трябваше. Мисля, че всички футболисти показахме много стойностни неща и си тръгнахме през парадния вход. Не сме играли слабо или пък самите фенове да искат да ни изгонят по някакъв начин.

Но има нотка на огорчение, защото в крайна сметка всеки се бори, за да постигне своите цели и мечти – да играе в ЦСКА, Левски, Локомотив Пд, Ботев Пд и т.н. В един момент стигаш до там, даваш всичко от себе си, правиш нещата както трябва, но не ти се дава този шанс, който се дава на чужденците. В България на чужденците се дава по-голям шанс, отколкото на българите.

- В момента си футболист на Марица Пловдив, където си израснал като юноша. Как се чувстваш и какви са амбициите ти с отбора?

- С цялото си сърце се чувствам много щастлив. Всичко от страна на ръководители, треньори, президент и съотборници е прекрасно. В един момент преди да се върна в Марица може би бях изгубил до известна степен желанието си за игра, но тук отново се чувствам щастлив да играя футбол.

Желанието ми е да помагам по възможно най-добрия начин на отбора с каквото мога. Оттам-нататък вече, ако самият клуб има някакви цели, е добре дошло за всички нас.

- Желаеш ли пак да играеш в отбор от елита, а защо не да пробваш късмета си и в чужбина?

- Не ми е самоцел, защото както казах се чувствам прекрасно в Марица. Смятам, че ръководството на клуба няма да ми направи проблеми или спънки, ако излезе някакво предложение, което не може да се откаже и от самия клуб, въпреки че вече е трудно да се дават пари за играчи от клубовете в България, а понякога и от чужбина.

В момента съм и при семейството си, което за мен е много важно. Само времето ще покаже какво ще се случи.

Чувствам се много добре. Даже много пъти в България почваш да се отнасяш професионално едва след 30-ата година. Дотогава малко „чики-рики“. Мислиш си, че всичко, което хвърчи, се яде. А след 30-годишна възраст вече гледаш малко по-професионално на нещата.

Още информация за финала ЦСКА - Левски може да откриете тук!

АВТОР: ВАРАДИН РАДКОВ