Само в SportLive! Какалов с емоционална изповед: Мечтаех да изиграя едно дерби на стадион като новия „Колеж“

Георги Какалов е един от най-ексцентричните футболисти, играли по българските терени през 21 век. 38-годишният бивш нападател успя да стигне дори и до националния отбор на България с екипа на Ботев Пловдив.

Кака, както е наричан той, се съгласи да разкаже пред SportLive.bg за своите спомени, свързани с пловдивското дерби между „канарчетата“ и Локомотив Пловдив. Той си спомни за лятото на 2012 година, когато подписа договор с „черно-белите“, но феновете го прогониха от „Лаута“.

Ето я изповедта на Какалов пред медията ни: 

-Г-н Какалов, кой е най-яркият Ви спомен от пловдивското дерби като футболист и за какво не искате да си спомняте?

- Изби ме на емоции и чувства. Когато чуя тези думи за дерби, направо очите ми се насълзяват. Съжалявам, че толкова рано трябваше да приключа с футбола. Имам огромна амбиция и желание да играя и да усетя тази тръпка и публика. Мечтата ми беше точно на такъв стадион, който построиха Ботев Пд, да изиграя едно дерби.

Най-хубавият момент беше един от мачовете на „Колежа“, когато победихме с 3:2, правейки обрат. Те водеха с 1:2, но бихме. Коцето Видолов играеше тогава и вкара 2 гола, а един реализира и Дормушали Саидходжа. Просто беше страхотен мач. Това беше наистина паметен момент за мен в дербитата, в които съм участвал.

Най-тежкият момент пък беше загубата с 0:4 на „Лаута“. Аз играх малко в това дерби. Треньор ни беше Светослав Гърков, светла му памет. Той беше прекрасен човек. Наставник на Локомотив Пловдив беше Ясен Петров. Това тежко поражение беше един от моментите, които исках да мине по-бързо.

-Любопитно е, че на споменахте момент, в който вкарвате гол в Битката за Пловдив.

- За мен беше изключително важно отборът да печели. Иначе имам един реализиран гол в дербито. Лично за мен нямаше значение кой ще вкара попадение, а атмосферата създавана от привържениците на тези два клуба е феноменална. Просто беше неописуемо.

Само като се замисля и настръхвам целия. В момента, в който стъпиш на терена и публиките на двата отбора  започнат да скандират и подкрепят отборите си – невероятно е!

-Да но сега се стигна до странен парадокс – на „Лаута“ се прави ремонт и няма да има бултраси, а на следващия мач на „Колежа“ пък няма да присъства агитката на Локомотив.

- Много жалко и за двата мача. Добрата новина е, че ще случи само по време на мачовете от редовния сезон. След това евентуално, ако са в една група, няма да има проблеми и повторение на този неприятен епизод.

Публиката на Локомотив ще липсва на „Колежа“. Повярвайте ми, тръпката и атмосферата са коренно различни, когато стадионът е пълен.

-Ще ви върна и към онзи драматичен момент през лятото на 2012 година, когато подписахте с Локомотив Пд, но феновете на „черно-белите“ на практика Ви прогониха и не позволиха да останете в отбора. Какво си спомняте и съжалявате ли за случилото се?

- Знаете, че аз често казвам някои неща, които стават неприятни за някои хора. Просто съм прям. На мен обаче не ми пречи. Това е минало.

Мога да изредя редица любимци и на едната, и на другата публика – Костадин Видолов, Тодор Тимонов, Атанас Курдов и т.н. Явно обаче аз съм малко по-различен.

По времето, когато искаха да ме привлекат, Емил Велев беше треньор, а г-н Марешки беше президент на клуба. Аз изчаквах отбора на Ботев Пловдив до последно да ми предложи каквито и да е условия. Знаете, че аз бих приел всякакви условия там.

Аз им казах на ръководството на Локомотив: „Вие знаете ли какво правим в момента? Какво ще се случи, ако аз дойда в отбора?“. Те отговориха, че са наясно с това и тогава аз казах „ОК“. Така подписах и имах договор с Локомотив Пловдив точно за 1 час.

Пристигнаха феновете на Локомотив. Иначе всичко беше изяснено, номера с който щях да играя и т.н. Привържениците обаче не можаха да приемат този факт. Аз също го приемам като тяхно желание. Нямам проблем.

Тогава казах на г-н Марешки, че си тръгвам и няма никакви проблеми от моя страна. Пак им напомних, че според мен нямаше как да се случи моето преминаване в Локомотив Пловдив.

Може би щях на помогна на отбора. Не мога да кажа, че съжалявам или не съжалявам. От една гледна точка може би съжалявам, а от друга – не. Така е трябвало да стане. Ние сме професионални футболисти. Това ни е работата и се грижим за себе си, и семействата си.

Не съм го направил за някакви неща, каквито си мислят хората. Аз не живея за тях. Не ме интересува какво говорят и ще говорят хората за мен. Просто от едното ухо ми влиза, а от другото ми излиза. Свикнал съм с обиди и атаки, както и лоши приказки по мой адрес. Хората винаги ще говорят. Не можеш да ги спреш. Едни ще те обичат, а други ще те мразят.  Едни ще казват истината, а други ще измислят такава, каквато не съществува.

Здраве да е! Вече е минало. Остава в моята история. Ще си го спомням цял живот. Ще го разказвам на децата си и дай, Боже, и на внуците, и правнуците си. Аз съм доста позитивен и променен човек от времето, когато бях футболист.

Мисленето ми вече е коренно различно и не съм този импулсивен човек, който гореше в играта, което всъщност е нормално. Аз не един или два пъти съм споменавал причините за действията си. Ако се върнете назад, ще видите, че нямам нито един червен картон в другите отбори или пък да си вадя жълт картон във всеки мач. Причините ги знае един-единствен човек, който беше някакъв по онова време в отбора на Ботев Пловдив. Той го знае, а аз му бях обещал, че ще му правя само мизерии. Така си и беше. До последно докато не бях продаден, бях решил да си правя само мизерии.

- Г-н Димитър Христолов ли визирате?

- Ти сам го каза.

-Обвинявате ли някого за случилото се на „Лаута“, откъдето буквално бяхте прогонен? Дори и себе си.

- Не обвинявам никого. Имаше едно лице, което беше фактор. Най-обидно ми стана, че щеше да се разчита на мен, че съм футболист, върху който ще се гради отбора, а когато дойдоха 100 човека на стадиона, той се отметна от думите си.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ексклузивно в SportLive! Какалов: Сътвориха две големи глупости за пловдивското дерби! Апелирам за търпение към Генчев

АВТОР: ИЛИЯН РАДКОВ