Национален селекционер? Балъков е срам за професията

Определени кръгове около националния отбор прокламират Красимир Балъков за нов национален селекционер на мястото на Любослав Пенев. Всъщност нищо изненадващо. Подобна глупост може да дойде само от от "Иван Асен" 26. В събота отвъд Цариградско шосе обаче лъсна пълната несъстоятелност на подобно предложение. Ако приемем, че целта на Борислав Михайлов и компания е да работят за доброто на българския футбол. Което е крайно съмнително.

Ако обаче те са решили да си играят на това да открият по-по-най-некадърния селекционер на българския тим, то на часа да назначават Балъков. Той вече се доказа.

Всичко започна край морето. Ако се разходите из Бургас и попитате 4-5 човека какво мислят за Балъков, то рискувате минимум да бъдете напсуван. Там все още не са забравили разрушителния престой на Балъков в Черноморец. Той постави основите на практика на закриването на този клуб, част от който крета в "Б" група под името ФК Бургас. Балъков просто бе постлал всичко, с милиони похарчени за анонимници и никакъв резултат на терена, Черноморец нямаше как да избегне тази съдба, въпреки самоотвержените опити на Димитър Димитров.

Балъков подкопа авторитета на българската треньорска школа и начело на Грасхопър, Санкт Гален, Хайдук (Сплит) и Кайзерслаутерн. А на Гриша Ганчев не му стигна опита да съсипе ЦСКА миналото лято, ами се пробва и със своя Литекс. След грешката Миодраг Йешич, дойде бисерът в програмата - Красимир Балъков. За да бъде това най-жалкият Литекс по времето на олигарха.

Липсата на треньорски капацитет на Балъков си пролича още в предварителните кръгове на Лига Европа, където тимът отпадна от унгарския Диошгьор. Резил, който мина някак между другото в Ловеч. Там така или иначе очевидно са снижили летвата. Която вече започва да слиза под земята след 12-ия кръг на "А" група, щом Балъков и сега не бе освободен. Някога мачовете срещу ЦСКА бяха истински празник за ловчанлии, а днес те не могат да бъдат дори спаринг-партньор на "армейците".

Не е страшно да паднеш от ЦСКА, страшно е да те надиграе Стойчо Младенов. Естествено това се случва не защото роденият в с.Плоски е направил някякави грандиозни тактически ходове, а защото Литекс бе епохално слаб. За цял мач уплашеното отборче на Балъков не създаде нито една смислена атака пред вратата на ЦСКА. Линиите бяха разкъсани, играчите уплашени, а два,три точни паса си бяха цяло явление. И ако играта на един отбор е отражение на характера на треньора, то всичко си идва на мястото.

Още по-грозно бе след мача. Когато Балъков вместо да си посипе засрамен главата с пепел, той започна да се оправдава с липса на късмет и прочие глупости. Вместо да проумее точно колко брутално слаб бе Литекс. И как всичко това се дължи на неговия начин на работа. Защото в Ловеч определено има добри играчи и за това две мнения няма. 

Някога Литекс бе фактор в борбата за титлата, а днес е най-лесният съперник за претендентите. Защото преди ЦСКА, срещу отбора на Балъков се разходи и Лудогорец. За да си вдигне самочувствието и поне за малко да излезе от игровата криза. Локомотив (София) например бе далеч по-труден съперник и за двата претендента. Въпреки че няма пари, сносно игрище и лейкопласт в чантата на доктора. 

И ако Литекс е частна инициатива и там Гриша Ганчев трябва да му мисли, то не така стоят нещата с националния отбор. Близо до който не трябва да има място треньорът Балъков. Уважение за добрите му изяви като футболист, но треньорската професия няма нищо общо с това. Както и Балъков няма нищо общо с нея. И националният не е мястото за да го разберем за пореден път!