Боби този път май сгази лука

Оказа се, че от цялата обърквация в българския футбол само един човек не е ял лук, нито пък е мирисал лук. И дори не е белил лук, защото физиономията му изобщо не се промени когато съобщи, че ЦСКА окончателно няма лиценз за следващото първенство. Вестоносачът Борислав Михайлов съобщи пред тръпнещата аудитория новината за изваждането на ЦСКА от професионалния футбол с такава лекота и непукизъм, сякаш информира, че БФС е уредил контрола на националния отбор с Нубия.

Вие представяте ли са само как бихте се чувствали, ако заемахте неговия пост и в този момент трябваше да кажете нещо изключително важно? Когато ти се е паднало да съобщиш нещо от категорията на скръбна вест, трябваше поне от кумова срама да споделиш, че в следващите години футболът ни изобщо няма да е същия и много сърца ще бъдат далеч от стадиона. А наш Боби без да му мигне окото подхвърли на журналистите заключителната присъда на един от двата гранда, която е произнесена сякаш от последна инстанция на независимия съд, без право на обжалване.

Всичко това нямаше да прави впечатление, ако президентът на БФС не бе подметнал „на ЦСКА никой не им е виновен“, все едно ехидничи, коментирайки някой комшия, който е забравил да си изключи ютията. А точно Боби Михайлов има косвена вина, и то огромна, за това което се случи с червения клуб. Самият той си е признавал, че е правил компромиси с ЦСКА и то нееднократно. Вината му е в това, че действа на разкрачения принцип и срещу една баничка (разбирайте го в какъвто си искате размер) той е готов да си затвори очите независимо дали е изпил една или няколко ракии (не казваме, че той употребява, просто така изглежда отстрани). Та ако Михайлов бе скръцнал със зъби на ЦСКА още преди няколко години, когато дълговете са били примерно само един милион, нямаше да се стигне до сегашното положение. Ако Михайлов не бе давал лиценз на клуба въпреки влезли в сила решения на съда от засегнати играчи и агенти, нямаше да видим ефекта на търкалящата се снежна топка. И изобщо дълги години той прикриваше какво ли не, с ясното съзнание, че в дебелите книги пише: прикриването на престъпление е престъпление.

Боби Михайлов влиза в историята като човекът, който лишава целокупната футболна общественост от вечното дерби. Истината е, че мнозинството от феновете се интересуват предимно от сблъсъка между Левски и ЦСКА. Кой от Шабла, кой от Янтра, кой от Симитли – никой не е безразличен към този мач. Кръчмите в селата се пълнят само на вечното дерби. Десет дни преди и десет дни след това хората не коментират тока и парното, а мача Левски – ЦСКА. И БФС отне и това малко удоволствие на хората. Не допускайте, че този който администрира първенството и определя правилата не е могъл да предотврати навреме този апокалипсис с контакти и диалог със съответните държавни финансови и административни органи. Също така не допускайте, че Михайлов се е раздал докрай и че е ударил едно рамо на последващите опити за търсене на вратички.

ЦСКА изгоря , а в ролята на мокрото влезе Локомотив София. Боби бе длъжен с тиха дипломация да почука на две-три врати поне този отбор да опита да спаси. Исторически традиционен клуб потъна в сълзи без от БФС да напишат едно прочувствено слово на изпроводяк, дори не сметнаха за нужно да пратят човек в „Надежда“ да връчи медалите, та хората от Локо се награждаваха сами.

И каква стана тя? Дето искахме А група да се свие на 10 клуба, се случи. Случи се обаче по много гаден и несправедлив начин. Боби Михайлов беше голям противник на този формат, но от глупост и алчност направи точно това, което не искаше.

И така човекът, който не е ял лук, не е мирисал лук и не е белил лук, накрая май сгази лука.