Не трябва да се притеснявате за Суарес в Барселона

Той беше най-добрият в предишния си клуб, един от най-добрите в целия шампионат. Вкара немислимо количество голове. А след това премина в Барселона и всичко някъде се изпари. Некомфортно му е - играе на неподходящия пост, принуден е да изпълнява други функции, топката не влиза във вратата.

Абзацът е за Луис Суарес? Да. И още за Тиери Анри. За Давид Вия. За Хенрик Ларсон. Даже с уговорки за Неймар и Алексис Санчес. Всеки път, когато нападател с главна буква пристига в Каталуния, няколко месеца по-късно ние му слагаме етикет "неоправдал очакванията".

Всички те са били големи звезди в клубовете си, но в Барселона те са просто едни от всички. Каквито и да са били, да отидат и да се наслаждават на каталунското слънце, от сянката на Лионел Меси е невъзможно. Отборът не играе за теб, той играе чрез теб. Всеки от тях на тренировките в първите месеци е слушал "Не,не, не стреляй, тук е необходимо да подадеш". Това, което знаят зелените момчета от Ла Масиа, то е какво трябва да научат от заслужения майстор на Европа.

Да откриете хора, които смятат, че уругваецът изобщо не се вписва в играта на Барселона, ще ви бъде трудно. Но головият глад се усеща от всички. Най-важното, и от самия Суарес. Излизайки от мача с Виляреал, Луис седна на резервната скамейка и с целия си вид изразяваше недоволство и раздразнение. В този мач той направи асистенция, в предишните 3 мача - още две. Но през цялото това време не беше вкарвал.

"Аз съм нападател. И дойдох тук, за да бележа голове", казва той.

"Суарес ни дава много по отношение на колективната игра. Той се движи много и създава пространства, но нападателите винаги се оценяват по количеството голове", каза вече бившият спортен директор на клуба Андони Субисарета след дебютния гол на Луис в първенството. Неведнъж материали в испанските спортни медии, които оценяват играта на нападателя, излизаха със заглавие "Всичко, освен гол".

В мача на "Сан Мамес" миналата неделя се случи епизод, в който Луис Суарес получи великолепен пас по въздух и стреля с глава от убийствено разстояние. Топката не се оказа в мрежата, а отиде в корнер след великолепно спасяване на Ирайсос. Няколко секунди по-късно това, че Суарес е проклет, прочетох тук-там три пъти и сам го написах. Слава Богу, след няколко минути уругваецът съумя да премахне проклятието без чужда помощ.

Той винаги е бил твърде строг със себе си., "Моята жена казва, че ако хората си правят изводи за мен от това как се държа на терена, то те биха решили, че аз винаги съм раздразнен, винаги в лошо настроение. Биха си казали: Как въобще може да се живее с такъв човек!". Но в мен има две аз, двама различни човека". Но доколко тази строгост е оправдана?

Алексис Санчес в първите си 18 мачове за Барселона: 7 гола, 2 асистенции= 9 точки по системата "гол+пас".

Неймар в първите си 18 мача в Барселона: 6 гола, 9 асистенции= 15 точки по системата "гол+пас"

Луис Суарес в първите си 18 мача за Барселона: 5 гола, 11 асистенции= 16 точки по системата "гол+пас".

Асистенцията в мача с Реал Мадрид, гол+пас във вратата на ПСЖ, двете асистенции и гол във вратата на Атлетико. И всичко това след 4 месеца без футбол. Много ли са футболистите, които са се оказвали в ситуация, в която е трябвало да се адаптират към ново първенство в нова страна, към един от най-самобитните във футболен план отбори, след като са били лишени от възможността да тренират в нормални условия?

Хенрик Ларсон не беше в такава ситуация. Шведът вкара 4 гола в 16 мача в Примера, след което си счупи крака и бе принуден да наблюдава действията на съотборниците си отстрани. Възстановен, той излезе на терена съвсем друг футболист и даде две асистенции на финала на Шампионската лига.

Тиери Анри не беше в такава ситуация. Французинът вкара 12 гола в 30 мача в Ла Лига, но изглеждаше като чуждо тяло на левия фланг на атаката, дори не бе близо до това, което бе в Арсенал. На следващата година той значително се подобри и игра на високо ниво на финала на Шампионска лига.

И Давид Вия не бе в такава ситуация. Астуриецът започна бодро своя дебютен сезон (помогна му обиграността със съотборниците в националния тим на Испания, където той игра през годините отляво), но също преживя своя период на "голова суша", а разговорите, че "Вия не е същият Вия като във Валенсия) не стихнаха до финала на Шампионска лига, където той заби третия гол във вратата на Манчестър Юнайтед.

Началото на календарната година се развива много позитивно за Луис Суарес - адашът му Енрике след пиковия момент на конфликта в клуба спря да се занимава с хиперактивните ротации в състава, утвърди Суарес като централен нападател и даде на цялата южноамериканска тройка възможност да реализира своя потенциал на максимума.

Не по-малко важно нещо - в Испания 28-годишният нападател не е под такъв голям натиск, както в Англия. Да, в Ливърпул го пазеха, той беше свой, но в останалата част на острова отношението към него бе, меко казано, нееднозначно. Суарес говори на родния си език, не му се получава да се измъкне изпод пресата на медиите и слушаше освиркванията от трибуните в гостуванията.

Да, той няма да бъде в Барселона същият идол, какъвто беше в Ливърпул. Но вкарвайки там по 30 гола на сезон в един единствен шампионат, Суарес не успя да спечели повече от второто място и Купата на Лигата. Преди да се премести в Каталуния, той игра в Шампионска лига за последно през 2010 г. за Аякс.

Луис Суарес върви по утъпкания път на нападателите, които започват трудно, но непременно се изкачват до върха и получават това, което е липсвало в кариерата им - европейски клубни трофеи. А уругваецът вече има предимство - никой от тях не са го обкръжавали партньори в атаката от такова ниво в разцвета на силите си, нито в един случай играта на Барселона не е била толкова разнообразна в атака, и никой от тях не е започвал толкова ефективно, както започна Луис Суарес.