Един доста грозен мъж, с крив нос и брада... или просто Маестрото

Едно сърце, което бие за футбола. Едно съществуване в унисон с футбола. Една легенда, която написа специална глава във футболната история. Един гений - по-малко - безсмислена смяна, минута игра, няколко докосвания на топката и... КРАЙ! Маестрото помаха с тъга и с мрачно изражение и няколко десетилетия история за чист, гениален футбол, останаха само спомен.

Няколко месеца, след като друга икона на италианския и световния футбол - Франческо Тоти, провеси бутоните на пирона, Архитектът също се сбогува с любимата си игра. Но, докато Принцът на Рим го направи по принуда, докато нападателят на Рома още му се играеше, макар и на 41 години, то Андреа го направи съзнателно, примирено, някак си с мисълта "Да бягам, докато не е станало твърде късно".

Каква тъжна година! Едва ли скоро ще има такава - през 2017 г. кариерите си завършиха Франческо Тоти, Филип Лам, Дирк Кайт, Шаби Алонсо и Андреа Пирло!

Последният от тях е футболист с ненарушим авторитет. Образът му е толкова силен, че към него не залепва нито една грозна история, нито един скандал. Критичните думи към него гаснат толкова бързо, колкото са се разпалили, а феновете, дори най-върлите привърженици на съперниковия на Пирло отбор, се отнасят към него с уважение. Казват, че в последно време във футбола е имало само една фигура с подобен ореол - тази на Зинедин Зидан, за когото се говори или добро, или се мълчи.

"Когато видях играта на Андреа Пирло, видях топката в краката му, се запитах как мен изобщо могат да ме смятат за футболист", призна през годините големият Дженаро Гатузо.

Да, това, с което се характеризираше този дребен, невзрачен футболист, беше неговата игра. И не само качествата му на терена, но и феноменалното му разбиране на играта. Неговият принос в развитието на позицията на полузащитника е невъзможно да се измери.

Радиоуправляем пас, безпогрешен избор на позиция, смъртоносни за съперника стандарти. Той вижда толкова добре всичко на терена, че може да "предсказва бъдещето" достатъчно точно, за да се досети къде ще пробяга нападателят в следващия момент. Това са само част от качествата на италианеца, които ни карат горко да съжаляваме, че танцът на Пирло на терена принадлежи на миналото.

Андреа игра в трите най-големи италиански отбора - Интер, Милан и Ювентус, но е уважаван от феновете на всеки от тимовете. Невъзможно, нали? Не и за Маестрото. Той бе един от лидерите в съблекалнята на Италия, на Милан, на Ювентус.

В Интер е най-лошият му период, защото заради ротации и недостатъчното му себеразкриване младият футболист е отпратен под наем в Реджина от Марчело Липи. Въпреки че блести там, когато се завръща в Интер, Пирло окончателно е признат за безперспективен и е пратен в родния Бреша.

Но и там не е тръгнал добре. По друга причина - бил е толкова добър, че съотборниците му го мразят и не искат да му подават. Това се случва в ранната му футболна възраст.

"Бях на 14 години, играех за детския тим на Бреша. По-скоро отборът играеше срещу мен. Когато ги помолих да ми подадат - направих го със силен вик и на италиански, ме посрещна тишина. И така няколко пъти - децата се правеха на глухи. Партньорите ми си играеха помежду си, изключвайки ме от играта. Отнасяха се с мен като с прокажен, просто защото играех добре футбол. Ходех като призрак. Те даже не ме поглеждаха, абсолютно игнориране. Аз се разсърдих и се разплаках. Насред терена, пред 21 играчи - 10 от моя тим, 11 от съперниковия. Тичах и плачех. Тежко ми беше, бях твърде млад за подобно нещо. На такава възраст трябва да бележиш и да се радваш. Но фактът, че вкарвах много, разстройваше децата", спомня си Андреа.

Поради някаква грешка в развитието на Милан, грандът остави Пирло да си тръгне. Голямата легенда не се сърди за отношението на клуба, в който изкара 10 години. Обяснението му е трогателно: "Те толкова години ме аплодират на "Сан Сиро", в неделя, събота, вторник и сряда, но сега, може би, искат да залепят други лица в албума на "Panini", искат да слушат нови истории. Те са свикнали с моите финтове и решения. Те повече не се възхищават на моята игра. Изключителното се превърна в норма за тях".

Но Антонио Конте не го остави дълго да търси нов път и го отмъкна в Торино. На халфа му бе нужен само един сезон, за да стане шампион на Италия с тима, но не само да триумфира с някаква роля, а с огромна такава. Архитектът държеше нитовете в играта на "бианконерите" в своите ръце и в първия си сезон направи 2643 точни паса - по-добър от него в това в цяла Европа беше само Шави от Барселона.

И когато краят и на приключението с Юве наближи, лидерите на тима настръхнаха - стълбът на "бианконерите" Джиджи Буфон заяви: "Вижте какво се случи с Милан, когато Пирло напусна. Ако той си тръгне от Юве, то можем да демонтираме стадиона и да приключим с футбола".

Но и това се случи. Последният му мач за "Старата госпожа" остави горчив вкус в устата му - той не се сбогува с клуба както подобава, а със загуба от Барселона във финала на Шампионска лига. Големият футболист напусна терена със сълзи на очи.

Италианската легенда е печелил два пъти Шампионска лига и 6 пъти Серия А. Има и 116 мача за националния отбор на Италия. През 2006 г. той вдигна световната купа над главата си с "адзурите". Прекрасна кариера!

И въпреки това, въпреки че си заслужи място в учебниците по футбол с играта си, Андреа няма "Златна топка" във витрината си. Дали това го тревожи? Не и него. "Ако Шави и Иниеста не са получили "Златна топка", то аз смятам, че също не съм го заслужил", категоричен е той.

А къде е неговата тайна? Какво го прави толкова уникален, но и смирен?

"Нямам тайна. Обичам своята работа, обичам да тренирам, обичам да играя. Забавлявам се. Когато осъзная, че това е престанало да ми харесва, веднага ще си намеря друго занимание", разкрива Пирло.

От 2015 г. насам нямаме възможност да наблюдаваме играта на Пирло на голямата сцена, тъй като той се състезава в МЛС и не играе за "Скуадрата". Какво се е случило с Вълшебника, за да реши да сложи край на кариерата си? Пирло отговаря сам:

"Наиграх се. Работата не е в това, че не мога да продължа да играя. Просто искам да се занимавам с нещо друго. На 38 г. ще бъде правилно да дам път на младите", сподели легендата. И това личи и на терена - през последния сезон той се появи на терена само 15 пъти и се отличи само с една асистенция!

Щом вдъхновението е изчезнало, щом да играе занапред за него би означавало да бъде прът в колелата на тима, чийто екип носи - нещо, от което е бягал през цялата си кариера, за съжаление, няма нищо по-естествено от това момчето да си отиде. Но и нищо по-тъжно.

И на терена, и в живота, Андреа Пирло е един чудак. Каквото всъщност означава и фамилията му - "pirla". Както сам се е определял. И всички се надяваме, че с каквото и да се заеме занапред - директорска длъжност, треньорска, или просто ще прави вино, то ще го кара да вижда същото в огледалото, което виждаше и досега:

"Когато се погледна в огледалото, виждам доста грозен мъж, с крив нос и брада. Но това е абсолютно щастлив човек, който се гордее с всяка секунда от своя живот".