Андреа Пирло - гений и класа на 36

Има много велики футболисти. След това, над тях, има една изключителна група играчи с гений, който предизвиква всеобщ респект и признателност.

В днешно време този пантеон включва Лионел Меси, бразилския Роналдо, Кристиано Роналдо, Шави, Андрес Иниеста, Зинедин Зидан и... Андреа Пирло.

Беше наистина стоплящ сърцето момент, когато при оставащи 11 минути от полуфиналния реванш в Шампионска лига между Реал Мадрид и Ювентус миналия месец, всички на "Бернабеу" се изправиха на крака, за да изразят своето възхищение към човека, който беше заменен.

Това не означава, че Пирло е изиграл водеща роля при отстраняването на Реал Мадрид и класирането на финал срещу Барселона. Това просто беше един от онези редки моменти, когато футболните пристрастия остават на заден план, а на преден излиза обикновената благодарност.

Подобни овации често са спонтанни като тези, които Роналдо получи, отбелязвайки хеттрик на "Олд Трафорд" през 2003 г. или тези на Шави срещу Севиля преди няколко седмици. Те обаче показват, че ние всички сме фенове на футбола, независимо от цветовете ни.

В случая на Пирло, това беше напълно заслужено. Малцина са тези, които играят с подобна класа толкова дълго време и които са толкова успешни. Стилът на Пирло е елегантен и изглежда, че не са му необходими много усилия не само на терена, но и извън него.

Независимо от случая Пирло винаги се движи невъзмутимо, сякаш не бърза за никъде. От гарвановочерната коса и гъстата брада до изработените по поръчка обувки на "Найк" - Пирло е олицетворение на непредизвикания италиански стил.

Подготвяйки се за финала в събота от Шампионска лига срещу Барселона, който ще се изиграе в Берлин, Пирло напомни колко важен и влиятелен е, какъвто винаги е бил. На 36 години страстта на Пирло към печелене на трофей у дома и на европейската сцена, тепърва се отпушва.

В своята автобиография "Мисля, следователно играя" Пирло признава, че е мислел за спиране с футбола след финала в Шампионска лига през 2005 година, който Ливърпул спечели, правейки невероятен обрат. "Мислех да се откажа, защото след Истанбул вече нищо нямаше значение", написа той. "Финалът през 2005 г. ме задуши напълно." "Приключението беше свършило. Историята приключи, аз също".

13 месеца по-късно Пирло стана световен шампион с Италия. След две години той отмъсти за загубения финал, след като Милан победи Ливърпул в Атина. Това беше негов втори трофей в Шампионска лига. Първият дойде след победа срещу Ювентус през 2003 г. Каква загуба щеше да бъде, ако Пирло наистина се беше отказал...

Когато през 2011 г. на възраст от 32 години, той се оказа излишен към изискванията на "Сан Сиро", можеше да му бъде простено, ако реши да спре с футбола. Все пак той беше спечелил всичко, което можеше да бъде спечелено. Какво повече трябваше да доказва?

Със сигурност той нямаше какво да доказва на когото и да е, но огънят в него все още гореше. Отиването в Ювентус се превърна в златен период в кариерата на Пирло - такъв, който изглежда, че може да продължи вечно.

Пирло сякаш има органите на футболист, който е на наполовината възраст на неговата. Той все още знае с точност какъв пас да подаде и кога да го стори. Старият двигател рядко пропуска удар, мозъкът рядко дава грешка. Той е плюс за всеки отбор - все още.

Ювентус притежава невероятен усет да извлича максимума от играчите си - нещо, което другите клубове не правят (само погледнете Карлос Тевес). Пирло също продължава да се движи по пътя си с 40 мача на сезон.

Той добави 4 медала от Серия "А" към двата, които спечели в Милан, Купата на Италия, а още този уикенд може отново да заладее Европа и да добави нов трофей към колекцията си.

Много любители на футбола се възхищават от естетическия футбол на Барселона. Победа на Ювентус обаче не би била изненада, а огромна част от заслугата ще е на Пирло.

През 2003 г. Пирло имаше дълга коса и беше гладко обръснат. Той се конкурираше с Едгар Давидс и Алесио Такинарди във финала на "Олд Трафорд".

През 2005 г. той беше сринат и безпомощен, след като по неговите думи срещу Ливърпул Милан извърши "масово самоубийство, където всички ние се хванахме за ръце и скочихме от моста на Босфора".

Много по-мъдър беше Пирло през 2007 г., спокоен, но в пълен контрол, дърпайки конците в Милан, когато италианският тим отмъсти на английските си съперници.

И рафинираната фигура, която ще крачи в събота в Берлин, за да се изправи срещу мощта на Барселона и да върне честта на италианския футбол.

Едно нещо свързва всички тези образи - Пирло е шампион и напълно заслужава мястото си в този пантеон от играчи, които ние всички се възхищаваме.

Трофеите на Пирло

БРЕША
Серия "Б" 1996-97
МИЛАН
Серия "А" 2003-04, 2010-11
Купа на Италия 2002-03
Суперкупа на Италия 2004
Шампионска лига 2002-03, 2006-07
Суперкупа на Европа 2003, 2007
Световно клубно първенство 2007
ЮВЕНТУС
Серия "А" 2011-12, 2012-13, 2013-14, 2014-15
Купа на Италия 2014-15
Суперкупа на Италия 2012, 2013
ИТАЛИЯ
Световно първенство 2006