Дибала: Единствената мечта, която не сбъднах, е да срещна Меси

Нападателят на Ювентус Пауло Дибала даде интервю за " La Repubblica", в което разказа за своя живот, кариера и за още много интересни неща.

По-конкретно, бившият играч на Палермо обясни защо е предпочел да играе за Аржентина пред Италия. Младият футболист се е родил в Аржентина и взе решение да играе за този отбор, макар да имаше шанс да избере Италия или Полша.

"Чувствам се на 100% аржентинец, макар и да изглеждам като чужденец с моите светли очи. Когато трябваше да избирам, не мислих много. Наясно съм, че конкуренцията в Италия или Полша ще ми е по-малка, но исках да играя за Аржентина и никога не съм питал никого и не съм допускал мисли за смяна на националния отбор. Не бих бил щастлив в отбор, в който не се чувствам свой на 100%, където бих слушал чужд химн и ще представлявам чужди на мен цветове. Моят приятел Франко Васкес има майка италианка. Аз също имам италиански паспорт благодарение на моята прабаба, за която абсолютно нищо не зная. Франко се чувства италианец. А аз - не", споделя Дибала.

"Меси? Ще го наблюдавам. Да се срещна с него е единствената ми мечта, която още не се е изпълнила, защото, когато ме повикаха в националния, той не беше там. Никога не съм говорил с него, не съм играл срещу него, но следя всичко, което прави. Мисля, че мога много да науча от него на човешко ниво. За нас, младите аржентинци, той е пример за подражание. За разлика от Марадона, той не е печелил Световната купа и хората го критикуват за това.

"Не бих ги сравнявал двамата. Имали сме Диего, сега имаме Лео, и все още има от какво да се оплакваме? Ако критикуваме Меси, трябва да сме луднали. Един ден Меси ще си тръгне, така че нека се радваме на играта му. Нека се наслаждаваме на играта на Агуеро, на Ди Мария... Да тренираме с тях - това е истинско блаженство, тези емоции не могат да се опишат. Когато играя с Меси, може би ще му дам пас, дори ако около него се съберат пет съперникови играча", обещава нападателят.

22-годишният футболист говори и за загубата на баща си, който почина след дълга битка с рака, когато Пауло е бил на 15 години.

"Той беше с мен буквално на всяка тренировка. Болестта му продължи дълго и аз знаех, че смъртта е близо, няколко месеца преди да почине. Липсва ми много, но неговата загуба ми даде сили и ме принуди да порасна. Привързан съм много към моето семейство, майка ми живее с мен в Торино. Знаех, че, ако искам да градя кариера, не бива да оставам у дома, така че от 15 години живея в клубния хотел на отбора ми "Институто". В Аржентина порастваш бързо и аз планирах две или три години да играя за Ривър Плейт или Бока Хуниорс, а след това да отида в Европа. Но после се появи президентът на Палермо Дзампарини с 12 милиона евро в ръце и аз трябваше да тръгна", спомня си Дибала.

"Манталитетът в Ювентус? След финала на Шампионска лига в Берлин заедно с отбора се връщахме в Италия със самолет, и какво ме порази. Маркизио дойде до мен, представи се и каза: "Готви се, през следващия сезон ние трябва да спечелим абсолютно всичко". Това бе невероятно, те току-що играха финал в Шампионска лига и вместо да се готвят за почивка и ваканция, вече мислеха за попадане на следващия финал. Така мога да опиша разликата между Палермо и Ювентус", обяснява аржентинският национал.

"Моята роля на терена? Якини видя в мен основен нападател, Алегри ме постави малко по-дълбоко. Често получавам топката, както бе с Васкес в Палермо, и я подавам на Мората. През този сезон се надявах да вкарам 15 гола, но ако досега съм вкарал вече 10, то трябва да коригирам целите си. Като цяло изпреварвам графика си!", споделя Дибала.

"Моето семейство може да ми казва това, за което на другите им липсва смелост. Но аз съм достатъчно самокритичен и зная кога правя нещо не както трябва. Братята спокойно могат да ми ударят един шамар, ако е необходимо. Густаво е на 35 години, а Мариано - на 32. Те играха добър футбол, но нямаха този кураж и желанието, които имам аз, и благодарение на които вървя към мечтите си", завършва звездата на Ювентус.