Остаряващият голмайстор, който така и не облече националната фланелка

Казват, че с времето всеки един човек, независимо от пол, раса, етнос, започва постепенно да губи своите сили. Това важи в пълна сила и за спортистите. Специалистите определят възрастови граници, в които организмът на човека функционира най-добре и се очаква да постига най-високи резултати. Но това, което завинаги ще остане по-силно от физическата умора, е човешкият дух.   

В света на спорта могат да се изредят десетки примери, в които човек стига до кулминацията в своята кариера в напреднала възраст. Тези хора отричат приетите норми за жизнеността на човешкото тяло. Те се превръщат в нови, заредени със сила спортисти, които отказват да се преклонят пред някаква цифра. Възраждат се сякаш никога досега не са се занимавали с подобно нещо - и са готови да докажат на света, че човешките лимити не съществуват.

Отборът, който отново се превръща в хегемон на Острова

През последните години конкуренцията в английската Висша лига се превърна в ожесточена битка за надмощие между три основни отбора – двата к...

Един английски нападател изживява именно такъв момент в своята футболна кариера. 35-годишният стрелец на Брайтън Глен Мъри се наслаждава на най-хубавите си месеци в спортен план, въпреки че мнозина биха го определили като "залязващ" играч. Англичанинът донесе победата на своя отбор в последния кръг от Висшата лига срещу състава на Уест Хям, а формата му от началото на сезона е повече от впечатляваща.

"Синият Титаник" във футбола, който бавно потъва

През 2003 година руски магнат закупува контролния пакет акции на английски клуб от Лондон. Неговото име е Роман Абрамович, а отборът - футболен к...

Кариерата на Мъри е осеяна с много тежки периоди, като нападателят сменя двуцифрено число отбори в продължение на 15 години. Повратният момент за Глен настъпва през 2013 година, когато той изиграва основна роля при спечелената промоция на тогавашния му отбор Кристъл Палас. Мъри записва впечатляващите 30 попадения в Чемпиъншип, които изпращат "орлите" в най-високото ниво на английския футбол.

Англичанинът получава шанс за изява на голямата сцена на 30-годишна възраст. Натрупал достатъчно опит, Мъри се устремява към големия връх, за да бъде възпрян в по-късен етап от контузии. Кариерата го отвежда през наем в Рединг, а по-късно преминава и в състава на Борнемут, завръщайки се отново във Висшата лига. При "черешките" Мъри се задържа само един сезон, а след това прави "крачка назад" - връща се в Чемпиъншип, за да заиграе в Брайтън.

Авантюрата на Мъри с отбора от Южна Англия продължава наново, след като англичанинът бе собственост на клуба и в периода 2007-2011 година, когато Брайтън се намира в Лига 1. Мъри се превръща в неизменна част от атаката на своя отбор, като успява да помогне на "чайките" да спечелят промоция. През миналия сезон Глен Мъри се завърна във Висшата лига - там, където е мястото на един истински голмайстор.

Мъри започна да ниже гол след гол, въпреки конкуренцията и тежкото първенство, въпреки съвременния футбол и остарелия му стил на игра...въпреки възрастта си. От началото на сезона англичанинът е отбелязал пет попадения в първенството, което му отрежда второ място в подреждането при голмайсторите - веднага след голямата звезда на Челси Еден Азар.

Но има нещо, което със сигурност гризе самочувствието на нападателя. Мъри никога не е обличал националната фланелка. В продължение на толкова години труд англичанинът така и не бе пуснат в игра за "трите лъва", въпреки добрата му игра през последните години. Все си мисля, че подобен играч заслужава да получи този шанс дори и заради самия жест, дори само от уважение.

Неоспорим факт обаче е, че през 2018 година Глен Мъри е англичанинът, който има най-много отбелязани попадения във Висшата лига след безспорните лидери на английската атака Хари Кейн и Джейми Варди. Мъри има на сметката си 12 гола, изпреварвайки звездата на Манчестър Сити Рахим Стърлинг, младия нападател на Манчестър Юнайтед Маркъс Рашфорд и още куп величествени национали.

Да, Глен Мъри няма особено бъдеще в националния отбор и не може да разгърне повече потенциал. Но Глен Мъри заслужава честта да сложи на тялото си белия екип и да чуе химна на страната си - именно там, на "Уембли". На 35 години Мъри показа на английския футбол, че възрастта не е от значение, когато играеш с любов към играта. 

След малко повече от месец "трите лъва" ще излязат на "Уембли" в приятелска среща със състава на САЩ. Гарет Саутгейт ще има възможността да експериментира със своя състав, а защо да не остави и едно място в отбора за един играч от Брайтън. Играч, който не получи шанс през всички тези години на упорит труд, но може да получи своята "награда" в заключителния момент от своята кариера.

Мачът със САЩ определено може да се окаже специален момент за Мъри, който би се изправил срещу страната, в която е прекарал известен период от своя живот, играейки футбол. Когато си третият най-резултатен англичанин за годината, сякаш заслужаваш да попаднеш поне в групата за мача, не мислите ли? Пък какво от това, че си на 35 години и не играеш за някой от шестте отбора от първата половина на таблицата.

Гарет, сбъдни една мечта. Дай този последен шанс - Глен го заслужава!

Автор: Стефан Йорданов

Още по темата

Please select answer!