Немезисът "Федерер" - какво да стори Григор?

0:7. Такъв е вече балансът на Григор Димитров срещу Роджър Федерер. Той беше оформен след мача между двамата на финала в Ротердам. А там, загубата за българина беше много тежка - 2:6, 2:6.

Ако погледнем генерално съперничеството между двамата, това далеч не е първия случай, в който Димитров губи тежко и безславно от своя кумир. Федерер е единственият тенисист от най-големите в този период, който Григор не може и не може да победи. И срещу Надал, и срещу Джокович, и срещу Мъри нашето момче има победи - не и срещу швейцареца. Логично въпросът е - защо?

Разбира се, както животът непрестанно учи, няма как причината да е само една. Говорим за играчи, които са на немислимо за простосмъртните ниво. Затова и няма как причината да е една и елементарна. Нека обаче караме едно по едно и да обърнем внимание на очевидното.

1. Липса на ясна тактика - недопустимо. Григор вече 7 пъти излиза на корта, без да се вижда какво иска да направи. Той играе според обстоятелствата, а това е абсолютна грешка. Българинът нито веднъж в цялото съперничество с Федерер не опита да го пробие някъде, за да го накара да изгуби увереност. Дълги години рецептата срещу Федерер беше бекхендът му, за да бъде изолиран страховитият му форхенд - само че специално при този удар швейцарецът е по-добър от българина, което ясно личи при сходния им стил. Затова и единственият шанс тръгва от сервиса. Сервисът е единственият удар в този спорт, който изцяло зависи от играча - всеки друг е поставен под условието какъв удар е изигран от противника. Само с начален удар Федерер може да бъде поставен под напрежение от тази страна. И няма нищо срамно Григор да опитва повече и повече да натиска от сервис на бекхенда на Роджър и да го прави така, че вторият му удар да е от форхенд страната. Бекхенд срещу бекхенд не е рецепта, но форхенд срещу бекхенд е съвсем друго нещо. А с разнообразен сервис - плосък, сечен, кик, бекхендът на Федерер може да бъде поставен под напрежение. И когато това става константно, ще повлияе и на другите удари на швейцареца - неизбежно е.

2. При добро представяне на свой сервис, се трупа увереност. Това е А и Б на играта, особено при мъжете. Има ли увереност, че сервисът е недосегаем, ударите от основна линия започват да се получават, включително ретурът. А когато говорим за големи таланти, какъвто е безспорно Григор, няма начин да не почне да му се получава, щом е достатъчно спокоен, че сервисът ще го спаси. В тениса, особено на високо ниво, е така - ако ти си по-спокоен от противника, това изнервя него. И идват грешките - в твоя полза.

3. Респект. Прекалено е голям при Григор, щом види Федерер от другата страна на мрежата, а това всъщност пречи най-много на сервиса. Разбира се, е в голяма степен говорим за емоционално състояние - първоначално се натрупва от впечатленията като дете, когато считаш някой за кумир, а след това излизаш на корта срещу него и губиш ли губиш - всеки път. НО - балансът на Григор срещу друга голяма легенда - Рафаел Надал също е катастрофален (1:10) и въпреки това почти няма мач между двамата, който испанецът да е взел лесно. Да, стилът на Надал е съвсем различен от този на Федерер, но въпреки това представянето на Григор точно в мачовете срещу най-големия проблем в кариерата на Федерер трябва да бъде използвано като психологически импулс. За тази цел работа трябва да свърши и треньорът - да намери как да вкара Григор в психическото състояние, в което да се отпусне достатъчно, за да покаже най-доброто - като срещу Надал. Рецептата не е универсална - но на Дани Валверду му се плаща за това, това му е работата! По дяволите, да му направи компилация от печелившите атрактивни удари, които е направил срещу Федерер и всяка вечер да му ги пуска преди лягане. И това е само един възможен пример!

4. Желание за борба. В исторически аспект досега Федерер успява да използва всички слабости на Григор, а Григор не успява да използва нито една на Федерер. За да се обърне палачинката, трябва да има план как да се случи. Иначе, и в бъдеще, когато двамата се срещнат и са в сходна форма, Федерер ще продължава да печели. Защото стиловете им си приличат доста, което предопределя и играта. А в играта на Федерер - бърз, светкавичен, спиращ дъха тенис, с много ранно вземане на топката и търсене на атаката, никой не може да го бие! Затова и Григор трябва да промени правилата на играта - след като казва, че обича да решава проблеми всеки ден, може да започне от чертожната дъска и да реши поне там проблемът "Федерер"! Ако наистина го иска, ако наистина се стреми и се бори да го стори, ще пренесе решението от "на теория" в "на практика". И няма да забравя какво е измайсторил на чертожната дъска, когато трябва да го приложи на корта, а ще го гони до дупка, независимо от всичко. Само от него зависи!

п.п. Или както казват "Евроспорт" в едно от своите промоционални видеа, озаглавено Dare to Dream - едни от най-надъхващите в бранша: "Every achievment starts out as a simple wish". Мечтай, Григоре!