На българина дай му футбол, на медиите - невежество

Остава само ден до Европейското първенство по лека атлетика в зала в Глазгоу (Великобритания). Съдейки по медийното затишие обаче, сякаш се очертава нов шампионат по лека атлетика, на който въобще няма да бъде обърнато внимание - независимо от постигнатите резултати.

В България отдавна съществува само един спорт. Българинът от други спортове не се интересува, следователно и медиите му предлагат това съдържание, което търси той. Но е недопустимо национални медии да пропускат континентални и световни шампионати с лека ръка, особено когато фигурират български имена сред участниците.

Впрочем, в бързината да се предадат "най-ексклузивните новини" от деня, сиреч коя е любовницата на Гришо и кой изяде жабата на Рила, често се допускат грешки. Затова е хубаво да проверяваме дадена информация, преди да я пльоснем за четене пред нашата аудитория. Макар това да не прави впечатление, тъй като отдавна сетивата на читателя са притъпени.

(Не)Важните постижения на българските спортисти остават забелязани от спортните медии само в случаите, когато става въпрос за топка. В останалото време те се подминават, а какви са причините е съвсем друг въпрос. Но в малкото случаи, в които се опитваме да покажем на народа, че има и други спортни успехи извън родния футбол, е хубаво да се постараем поне фактологията в текста да е достоверна.

С надеждата да разбера малко повече за шампионата по лека атлетика на Стария континент, отварям спортните новини на една от най-големите медии в България (като най-уважавана голяма българска медия от мен). Следва обаче силно раздвоение и объркване. Не мога да разбера - шестима или петима атлети ще участват последно на тазгодишното първенство? 

Най-добрият ни атлет в дългите бягания през последните години - Митко Ценов, първо "остава далеч от класиране за шампионата", а в следващата статия е в списъка с български участници. Наистина не разбирам. В първата статия на харесваната от мен медия, отразяваща българското участие на Балканиадата в Турция, пише: "Митко Ценов бе над всички в бягането на 3000 м. Той завърши за 8:01.20 мин., но остана далеч от норматива за шампионата на Стария континент в зала в Глазгоу."

Шест дни по-късно обаче Ценов изненадващо се появява сред българските участници в Глазгоу, въпреки че "не успя" да покрие норматива за първенството с време от 8:01.20 минути?! И тук трябва да се запитаме - въобще някой направи ли си труда да провери какъв е нормативът* за участие на континенталния шампионат в Глазгоу?

Разбира се, тази грешка едва ли е направила впечатление на някого, защото на кого въобще му пука за Европейско по лека атлетика. Нали Гришо продължава да се проваля, а Локо и Берое обиколиха целия свят. Друго не ни трябва. Смях да пада. И футбол да има, че поне да има какво да плюем.

Да се върнем все пак на континенталното първенство в Глазгоу, което стартира на 1 март. Сред участниците фигурира още едно име, което ще стартира заедно с "останалия далеч от норматива на 3000 метра" Ценов - Иво Балабанов. А как успя да се класира благоевградчанинът - остава загадка.

Роденият през 1997 година атлет направи изумително бягане на турска земя, за което не се чу и дума в големите медии. Българинът участва в "Istanbul Indoor Cup" само ден след провелата се Балканиада отново там, като завърши бягането на 3000 метра с личен резултат 8:01.24 мин. (!)

За тези, които нямат представа колко силно е времето на Балабанов, ще уточня: това е с почти 20 секунди под предишния личен резултат на атлета и пето най-добро време в зала за всички времена в българската история (рекордът се държи от Евгени Игнатов - 7:55.4 мин.)

Тук невежеството на повечето спортни издания в страната е дори по-голямо, макар и до известна степен оправдано. Естествено, че няма как да очакваме от всяка една медия да отговаря на изискванията на толкова малка специализирана аудитория, а и никак не е изгодно. Както вече подчертах, в основата стоят именно спортните почитатели по нашите земи, а медиите са тяхното отражение. Новините са "пазар", на който се предлага това, което се търси. И сами може да си направите изводите.

Подобен резултат (8:01.24 мин.), на такава крехка възраст, е не просто силен, но и обещаващ за бъдещето на Балабанов, който определено разполага с потенциала да достигне най-добрите бегачи в Европа. Но това отново няма никакво значение, тъй като Иво не рита топка, докато бяга, българите гледат само футбол, а медиите си остават все така невежи (в това число и нашият екип в SportLive, колкото и малък да е той). И няма какво да се чудим - тука е така.

* Международният норматив на 3000 м. в зала на Европейската федерация по лека aтлeтика (EAA) е 8:05.00 минути (времето на Митко Ценов е с близо четири секунди под норматива).

Автор: Стефан Йорданов

Вижте тази публикация в Instagram.

Първи златен медал от Балкански шампионат за Мъже в зала и покрит Международен норматив за Европейското първенство в зала 🇧🇬🥇 Мога да кажа,че до някъде съм доволен,но в по-голяма степен не.Това беше моят четвърти старт за сезона без компания и бягам абсолютно сам,а както всеки знае --> за здрав резултат се иска и здрава група. Все си повтарям ,че е за добро и може би резултатът ще дойде там, където му е мястото. За това съм и положително настроен след всяко бягане. След 3 дни на 20.02 , ми предстои старт на 1500м в Белград,Сърбия нека проверим вече в група и пейсмейкъри как ще се развият нещата 🤔💪

Публикация, споделена от Tsenov Mitko (@tsenovmitko) на Фев 17, 2019 в 9:33 PST

Вижте тази публикация в Instagram.

Не винаги ще е лесно 💪🏃‍♂️🤫 16.02 next start Balkan Championships Instanbul 3000m 20.02 Serbian Open - Beograd 1500m #MTRunningTeam

Публикация, споделена от Tsenov Mitko (@tsenovmitko) на Фев 12, 2019 в 9:00 PST