Самуел и безразсъдната му жилка, която го правеше велик

Колко от вас са чували за Кенениса Бекеле, Хайле Гебреселасие, Елиуд Кипчоге? Всеки човек, който се интересува поне малко от лека атлетика, познава тези имена. А колко от вас са чували за Самуел Уанджиру? Име, което е далеч по-непознато на широката аудитория, но и име, което спокойно можеше да се сравнява с горепосочените легенди.

Днес Самуел щеше да навърши 32 години. Щеше. За жалост Сами си отиде от този свят преди повече от седем години. Млад и неопитен той пое по "най-бързата писта" в нашия живот, оставяйки отворен въпроса дали можеше да достигне легендарните имена в историята на леката атлетика. 

Самуел Уанджиру е кенийски атлет на дълги разстояния, който започва да впечатлява с бързоногите си крака от ранна детска възраст. Историята на Сами е тежка и наподобява тази на редица други кенийци. На 12 години той е принуден да напусне училище, тъй като родителите му не могат да си позволят подобен "лукс". Животът обаче го отвежда в Япония, където по-късно се среща и с една от легендите на страната по маратон Койчи Моришита.

Именно след тази среща започва и впечатляващото израстване на Сами в дългите дистанции. Кениецът започва да бяга едва на 8-годишна възраст в среда, която обуславя бъдещето му, а резултатите не закъсняват. Престоят му в Япония обаче е може би една от основните причини неговият потенциал да бъде забелязан и разкрит.

Едва на 18 години Сами постига това, за което мнозина световни атлети тренират цял живот. Той чупи световния рекорд на полумаратон на състезание в Ротердам, Холандия. Две седмици по-рано обаче Уанджиру постига нещо дори по-впечатляващо. Той участва в паметното бягане на 10 000 метра в Брюксел, на което легендата в дългите бягания Кенениса Бекеле поставя световен рекорд - 26:17.53 минути.

Уанджиру завършва трети в надпреварата и забележете времето на 18-годишния кениец - 26:41.75 минути. С това поставя нов световен рекорд за младежи в дисциплината, а и "изнася" бягане, което би притеснило дори и победителя Бекеле. С подобен резултат, на такава крехка възраст, бъдещето пред Сами изглежда повече от оптимистично.

Кениецът не спира да впечатлява. Последват нови две изключителни бягания на дистанцията от 21.0975 километра и нови два рекорда. Самуел обаче решава да се пробва и на цялата маратонска дистанция. През декември 2007 година той участва в първия си маратон и го печели с рекорд на трасето - 2:06:39 часа.

През лятото на следващата година, по време на Олимпийските игри в Пекин, Уанджиру успява да спечели олимпийска титла, поставяйки и олимпийски рекорд на трасето. В допълнение на това печели и още няколко престижни състезания през годината, с което дава заявка и за световен рекорд.

През 2009-а Уанджиру се включва във веригата маратони "World Marathon Majors", които се провеждат в рамките на две години. Голямата награда от половин милион долара, равняващи се на 26,5 млн. долара в Кения, примамват най-добрите маратонци в света.

През първата година Уанджиру се справя отлично, спечелвайки маратоните в Лондон и Чикаго. Той закономерно повежда временното генерално класиране във веригата, носеща голямата награда. Богатството и славата обаче подвеждат младия кениец, който започва да действа безразсъдно. 

2010-а се оказва изключително трудна година за бегача. Той прекратява своето участие в Лондонския маратон заради контузия на дясното коляно. Последният му шанс да задържи лидерската позиция в "World Marathon Majors" е на маратона в Чикаго през октомври.

Тук започва и саморазрушителният начин на живот на кениеца. До юни Сами пие алкохол всяка вечер до късно, а нощта обикновено завършва в леглата на фенки. През юли Уанджиру е с близо 5 килограма над състезателното си тегло - нещо немислимо за професионален атлет.

В края на лятото Самуел все още не може да достигне темпото на по-слабите бегачи по време на тренировка. Месец преди маратона кенийският треньор на Сами - Клаудио Берардели, смята, че Уанджиру трябва да е изключително глупав, за да стартира в Чикаго. А ако стартира - то със сигурност няма да го завърши.

Дни преди маратона Сами изпитва сериозни стомашни проблеми, които влошават още повече ситуацията около бегача. В допълнение и на контузията в коляното, задачата пред Уанджиру в Чикаго изглежда невъзможна.

Изненадата обаче става факт. На 10 октомври Самуел показва на света как физическата слабост може да бъде преодоляна с психологическа сила, печелейки състезанието. "Сами днес доказа, че е човек със сърце", споделя директорът на Чикагския маратон Кери Пинковски веднага след финала.

И да - Сами бе сърцат бегач. Психическата сила и себеотрицанието на младия кениец бяха именно причината, която го отведе до световния връх. А безразсъдната му "жилка" - причината, която го свали от там и го изпрати в неизмеримата надпревара отвъд живота. 

В какво се проявяваше тази негова черта? Например да заплаши съпругата си с автомат АК-47. Или да напусне този свят по най-нелепия начин - падайки от балкон по време на пиянски запой само седем месеца след маратона на Чикаго.

Безразсъден на пистата, безразсъден и в живота. Именно тази "жилка" в неговия характер го направи психически по-способен от останалите атлети. Жилка, която му даде много, но и му отне много. Самуел Уанджиру не успя да разкрие докрай своя потенциал, но със сигурност ще остане в историята на дългите бягания.

Вечна памет за Сами и безразсъдната му жилка

Автор: Стефан Йорданов